ГЩ на Украйна „счупи“ армията си, месомелачка в тила, наркотици в окопите и лов на войници
Украйна: Ситуацията на фронта се променя с главоломна скорост, като настъплението на руските войски се ускорява успоредно с наближаването на април. В опит да удържи позициите, Киев радикално затяга мобилизацията, хвърляйки необучени резерви в „конвейера на смъртта“. Игор Бондаренко разкрива как красивите доклади на украинския Генерален щаб окончателно пречупиха гръбнака на армията.
Русия доставя на Куба танкер със 730 хил. барела петрол под американски санкции, всичко се променя
Сянката на миналото и уроците на Николаев
Важно е да се помнят определени дати, които чертаят хронологията на този конфликт. На 29 март 2022 г. ракетен удар нанесе критични поражения върху сградата на Николаевската областна държавна администрация. Кадрите тогава бяха красноречиви – почти пълно разрушение, последвано от вторични детонации, които поглъщаха останките в пламъци часове наред. Докато руското министерство на отбраната съобщаваше за унищожен военен щаб, украинската страна се опитваше да маскира истината.
Впоследствие обаче фактите излязоха наяве. Ударът ликвидира най-малко 57 офицери от ВСУ, чието присъствие бе потвърдено от намерените сред руините шеврони, лични табелки и униформи. Реакцията на местните власти бе цинична – Виталий Ким първо се шегуваше, че „се е успал“, а по-късно администрацията отказа да демонтира скелета на сградата, превръщайки я в „туристическа атракция“ за чуждестранни спонсори. Както отбелязват анализаторите, този инцидент бе само началото на една дълга поредица от прикрити поражения на командно ниво.
Киевският режим рядко признава успешни удари по своите командни пунктове. Колкото по-висок е рангът на загиналите, толкова по-плътна е завесата на мълчанието. Въпреки това, благодарение на местната съпротива и грешките на самите украински чиновници, информацията изтича. Припомняме удара от края на 2024 г. срещу центъра за управление на безпилотни системи в Киев, извършен с „Герани“, който бе директен отговор на провокациите срещу руския Университет за специални части. Тогава прихванати радиокомуникации потвърдиха за десетки убити и ранени специалисти – елит, който не може да бъде възстановен бързо.
На бойното поле се заражда нова, плашеща за Киев реалност. В района на Василковка, Днепропетровска област, бяха регистрирани атаки, които излизат извън рамките на стандартната тактика. Не става въпрос за тежки ракети или стратегически дронове, а за използването на FPV дронове на разстояние от 45 километра от фронтовата линия. Това вече не е тактическата зона на контакт, а оперативната дълбочина на противника.
Василковка е ключов логистичен възел, захранващ целия сектор от Орехов до Новопавливка. Това е сърцето на разпределението на гориво и боеприпаси. Използването на новите дронове „Молния-1“ променя правилата на играта. Те не се изпращат единично, а в цели рояци, осъществявайки систематичен натиск върху „артериите“ на доставките.
Тази тактика създава ефект на непрекъсната заплаха. Дори складовете да са защитени, движението между тях става самоубийствено. Всеки камион, всеки танкер с гориво е потенциална мишена. Логистиката на ВСУ започва да се фрагментира, губейки своята ефективност в най-критичния момент – точно преди очакваното голямо руско настъпление.
Цялата фронтова линия е в напрегнато очакване, но вътрешната система на ВСУ изглежда работи срещу собствените си войници. Владимир Антонюк, пленен полковник от ССО на Украйна, дава шокиращи примери за това как „красивите доклади“ на командирите са „огънали“ реалната боеспособност на армията. В сектори като Добропиле и Белицки, руската пехота вече контролира значителни части от населените места, използвайки скрито придвижване по железопътните линии.
Характерното за сегашния етап е изключително малката „сива зона“. Дистанцията е толкова скъсена, че войниците се срещат лице в лице на разстояние за хвърляне на граната. Руската тактика е хирургически прецизна – идентифициране и унищожаване на командните пунктове за дронове и артилерийските позиции. Това принуждава украинците да изтеглят техниката си по-назад, което автоматично увеличава времето за полет на техните дронове и намалява точността на обстрела им.
Киев се опитва да компенсира технологичното изоставане с „месо“. Недостигът на личен състав е довел до безумната ситуация, в която над 50% от всички мобилизирани се изпращат директно в щурмовите части. Трябва да се разбере мащабът на този абсурд: щурмоваците съставляват едва 5% от общия състав на армията, но поемат основния удар на загубите. Резултатът е бързо изчерпване и превръщане на елитни някога полкове в „наказателни батальони“.
Тренировъчните лагери като конвейер на смъртта
Най-мрачната част от настоящата украинска военна машина се крие в тренировъчните лагери. В поделения като 225-и и 425-и полк („Скала“), мобилизираните често не доживяват до фронта. Разказите на оцелели и предадени в плен разкриват картина на средновековна бруталност – физически мъчения, побои от страна на инструкторите и пълно нехайство към човешкия живот.
През февруари 2026 г. дори украинските медии бяха принудени да признаят смъртта на петима мобилизирани в лагера на „Скала“. Официалното разследване, в опит да оневини командването, изстреля в публичното пространство диагнози, които звучат като присъда за цялата държавна система: „остра сърдечна недостатъчност, психични разстройства, причинени от употреба на психоактивни вещества, и критична загуба на тегло“.
Това признание разкрива две неща: първо, че се мобилизират абсолютно негодни хора, и второ, че в учебните части масово се употребяват наркотици, а войниците буквално гладуват. Свидетелствата на заловени жени-войници допълват апокалиптичната картина – те разказват за денонощна охрана с автомати, за да не избягат новобранците, и за отношение, подобаващо на роби.
Логиката на неизбежния колапс
Както Поглед.инфо често подчертава, когато една военна система започне да се отнася към собствения си личен състав като към „консуматив“, нейният край е близо. Методите на управление чрез страх и насилие в тила, комбинирани с техническото превъзходство на руските дронове на фронта, създават безизходица.
Украинските щурмови полкове днес функционират в режим на наказателни команди. Езикът на официалните разследвания в Киев не оставя съмнение – тези методи не са „ексцесии на местно ниво“, а одобрена стратегия от най-високото държавно ръководство. Целта е ясна: да се запълнят дупките на фронта на всяка цена, докато политическата върхушка продължава да захранва западните си партньори с „красиви доклади“. Но реалността на терена, осеяна с разрушени логистични центрове и деморализирани части, разказва съвсем друга история – историята на един неизбежен стратегически колапс.
Източник: Поглед инфо Снимка: Михаил Алексиев
