Голям шок тепърва предстои: как войната в Близкия изток разрушава световната икономика
Ситуацията около блокирането на Ормузкия проток ескалира ежедневно и засяга цялата световна икономика. Освен една четвърт от петрола и 20% от втечнения природен газ (ВПГ), протокът транспортира много компоненти, необходими за индустрии като самолетостроене и автомобилостроене, химикали, торове, чипове и дори апарати за ядрено-магнитен резонанс. Експертите прогнозират ускоряване на инфлацията в Европа, САЩ и Азия. И това изглежда е най-малкият от проблемите.
Гутериш: ООН би могла да помогне за разрешаването на проблема с корабоплаването в Ормузкия проток
Рикошетиране
„Мащабният инфлационен шок едва започва да се отразява на много сектори на икономиката, компании и хора“, отбеляза в социалните медии Кирил Дмитриев, специален представител на руския президент по инвестициите и икономическото сътрудничество с чужди страни и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции (РФПИ). Според него цената на редица ресурси и услуги, включително петрол, газ, торове и морско корабоплаване, се покачва.
Растящите цени на ключови енергийни ресурси – петрол и газ – водят до покачване на цените в други сектори. Анастасия Левченко, научен сътрудник в Лабораторията за индустриални пазари и инфраструктура на Института „Гайдар“, заяви пред ТАСС, че ситуацията, която се развива на световните стокови пазари поради ескалиращия конфликт в Близкия изток, надхвърля обичайния „петрен шок“.
„Продължителните високи цени на горивата биха могли да засегнат енергоемки индустрии като химическата промишленост, металургията, производството на торове и строителни материали. Нарастващите производствени разходи в тези сектори неизбежно намаляват ценовата конкурентоспособност на европейските производители на световния пазар“, каза експертът.
Хегсет: Няма срок за края на войната с Иран, Пентагонът иска още $200 млрд
В допълнение към нарастващите производствени разходи, физическата невъзможност за получаване на ресурси поради блокирането на пролива и прекъсването на транспортните връзки със страните от Близкия изток оказва влияние върху цената на ресурсите.
Очакване на неуспех на реколтата
Експерти, цитирани от The New York Times, отбелязват, че „загубата на торове може сериозно да повлияе на световното селско стопанство, което да доведе до по-високи цени на храните“. Цената на уреята вече се е увеличила с 35% от началото на конфликта, отбелязват те. Никита Бредихин, водещ инвестиционен анализатор в Go Invest, също е убеден, че конфликтът оказва значително влияние върху доставките на азотни и фосфорни торове.
„Цената на природния газ представлява до 80% от производствените разходи. В допълнение към директното увеличение на производствените разходи, има и недостиг на доставки на урея. Пет страни от Персийския залив (Иран, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн) заедно представляват около 34% от световната търговия с урея“, каза той пред ТАСС.
Покачващите се световни цени на петрола водят и до по-високи цени на етанола, принуждавайки бразилските рафинерии да пренасочат фокуса си от производството на захар към него. Прекъсванията в доставките също влияят върху цените на сярата. В Китай (най-големият потребител) цената се е увеличила с 15% през този период, достигайки рекордните 4650 юана (672 долара), според Financial Times. Според анализатори от CRU Group, страните от Персийския залив представляват приблизително 45% от световния износ на сяра.
„Сярата е от решаващо значение за производството на фосфатни торове“, отбелязва Дмитрий Царков, директор на отдел „Търговски операции“ в GBIG Holdings. Според него, смущенията на пазара на торове ще предизвикат драстично покачване на цените на селскостопанските химикали, което в рамките на един сезон неизбежно ще се превърне в инфлация на храните и недостиг на основни култури в регионите, зависими от вноса.
„Крилатият“ метал чупи рекорди
„Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) представляват приблизително 9% от световното производство на алуминий“, заявява Дмитрий Царков. Не е изненадващо, че цените на този метал достигнаха рекордни нива за близо четири години. На Лондонската метална борса цената му вече е пробила границата от 3500 долара за тон.
Един от най-големите производители на алуминий в Бахрейн, Aluminum Bahrain (Alba), обяви непреодолима сила по договорите, тъй като „поради ситуацията в Ормузкия проток компанията не е в състояние да извършва доставки“. „Продължаваме производството, но металът е тук, в Алба“, заяви представител на компанията.
„Aluminium Bahrain произвежда приблизително 1,6 милиона тона метал годишно. В момента го натрупва в складове и търси опции за износ, както и маршрути за доставка на алуминиев оксид. Един от вариантите е да се опита да се организират доставки през пристанищата на Саудитска Арабия и Оман. Това обаче би изисквало транспортиране на алуминиев оксид и алуминий по шосе и железопътен транспорт, което би довело до значителни разходи, да не говорим за риска от бомбардировки и ракетни удари“, каза пред ТАСС индустриалният експерт Леонид Хазанов.
Според Хазанов, Qatar Aluminum и Emirates Global Aluminum, които се конкурират с Aluminum Bahrain и са способни да произвеждат съответно 0,6 милиона и 2,7 милиона тона алуминий годишно, са в подобна ситуация. Qatar Aluminum е прекратила дейността и продажбите на метал, докато Emirates Global Aluminum все още работи, но вече търси възможности.
Кой ще пострада и кой ще спечели от покачващите се цени на алуминия?
„Американският пазар е загубил приблизително една четвърт от обема си на внос на алуминий. На годишна база говорим за 1 милион тона годишно и няма еквивалентен заместител – отношенията с Китай са сложни и никой в Европа или самите САЩ не може да произведе толкова много, нито пък Канада. Европейските потребители на „крилатия“ метал са в подобна ситуация – те са силно зависими от доставките от Близкия изток. Сега покачващите се цени на металите са неизбежни и те ще бъдат усетени от всички потребители, от производителите на автомобили до производителите на самолети“, отбелязва Леонид Хазанов.
Дмитрий Царков е съгласен: „Очаквам, че физическото прекъсване на веригите за доставки ще доведе до рязък скок в премиите за метал на борсите в Лондон и Чикаго, което веднага ще се отрази на производствените разходи в автомобилната, аерокосмическата и опаковъчната промишленост по целия свят.“
Според Леонид Хазанов, компании с дейност извън зоната на конфликта биха могли да се възползват от настоящата ситуация. Например, австралийско-британската компания Rio Tinto повиши премията си за алуминий до 350 долара на тон за периода април-юни 2026 г. за японски купувачи, въпреки че преди това им предложи договори с допълнителни 250 долара на тон. „Конкурентите ѝ вероятно ще направят същото. А прогнозите за увеличение на цената до 4000 долара на тон вече не са пресилени“, смята експертът.
Златото не лети, но ще се покачи
Конфликтът в Близкия изток неизбежно ще се отрази на пазара на злато, продължава Леонид Хазанов: „Засега наблюдаваме спад в цените на златото, но това няма да продължи дълго и през следващите седмици цените могат да достигнат 5400-5500 долара за тройунция.“
„Цените на златото се подхранват от ролята на Обединените арабски емирства (ОАЕ). През последния четвърт век те се превърнаха в един от най-големите центрове за търговия със злато в света, като годишно внасят приблизително 1300 тона от метала и го доставят предимно до Индия, Китай, Турция и Европейския съюз. Военният конфликт, който причини масово отменяне на полети на пътнически самолети, наруши доставките на злато от ОАЕ (то се транспортира в товарните им трюмове; превозът с камиони се счита за рискован), което допълнително подхрани нов скок на цените“, обяснява експертът.
Междувременно златото започна да се продава със значителни отстъпки в самите ОАЕ именно заради закъсненията и отменените полети. Все още се изпълняват редки полети, но местните играчи все още не рискуват да транспортират злато до Саудитска Арабия, осъзнавайки, че на практика всеки самолет може да се превърне в мишена.
Една трета от пазара на хелий е блокиран.
„През 2025 г., според данни на USGS, светът е произвел 190 милиона кубически метра хелий. От тях Съединените щати са на първо място с 81 милиона кубически метра (42,6% от световното производство), следвани от Катар (33%, или 63 милиона кубически метра) и Русия (9,5%, или 18 милиона кубически метра)“, цитира данните Никита Бредихин.
Следователно, спирането на инсталациите за втечняване на газ и спирането на износа на хелий биха могли да създадат пазарен дефицит от 33% от световното производство, който ще бъде трудно да се покрие с доставки от други страни за кратък период от време, смята той.
„Хелият се използва във високотехнологичните индустрии. Около 30% е в медицината (в ЯМР апарати за охлаждане на свръхпроводящи магнити). 15-20% е в производството на чипове, LCD екрани и слънчеви панели. Хелият осигурява ултрачиста среда и бързо разсейване на топлината по време на растежа на силициеви кристали. Други 10% се използват за създаване на идеална атмосфера по време на изтегляне на стъклени влакна. Забавянията в доставките директно възпрепятстват развитието на 5G мрежи и високоскоростен интернет“, отбелязва експертът.
Дмитрий Царков добавя, че спирането на доставките на хелий от Катар „ефективно ще отреже азиатските и западните производители на чипове от основни инертни газове и химикали, което би могло да причини системен недостиг на електроника, сравним с кризата по време на пандемията, но с много по-тежка структура на разходите.“ Логистичен колапс
„Регионът е най-големият авиационен и логистичен мост в света. Затварянето на въздушното пространство и пристанищните съоръжения в зоната на конфликта ефективно ще парализира транзитните маршрути между Европа и Азия. Рязкото намаляване на капацитета на въздушния транспорт и пренасочването на морските плавателни съдове около нос Добра надежда ще създадат безпрецедентна тежест върху разходите за превоз на товари“, казва Дмитрий Царков.
Никита Бредихин добавя, че поради конфликта „цената на бункерното гориво, използвано от морските плавателни съдове, се е увеличила с повече от 35%, което в крайна сметка ще се отрази на крайната цена на логистиката в световен мащаб“.
„В тази конфигурация виждам голяма вероятност световната икономика да влезе в състояние на стагфлация, където институционалните инвеститори ще бъдат принудени да преразгледат рисковите премии за всички класове активи, не само за стоковия сектор“, отбелязва Дмитрий Царков.
Обратно към 1973 г.
Според доклад на Института за международни финанси (IIF), инфлацията в страните от ЕС може да се повиши с 1,5–2,5 процентни пункта (п.п.), докато техният БВП може да се свие с 0,5–0,75 п.п. Анализаторите смятат, че това ще се случи, ако цените на петрола се повишат с 20–30% за значителен период от време.
Игор Исаев, ръководител на мозъчния тръст Mind Money, заяви пред ТАСС, че според него, ако протокът бъде напълно блокиран за повече от три седмици, цената на Brent може да пробие границата от 150 долара. „В този сценарий цената на газа в Европа би надхвърлила 1500 долара за хиляда кубически метра.“ Експертът не изключи повторение на петролната криза от 1973 г., когато ембаргото, наложено от Организацията на арабските страни износителки на петрол, Египет и Сирия, доведе до четирикратно увеличение на цените и дълбока рецесия на Запад.
Конфликт на прогнозите
Междувременно Белият дом се преструва, че не е депресиран. Президентът на САЩ Доналд Тръмп описа ситуацията по следния начин: „Пазарът се държи добре. Мислех, че ще понесе някои щети. Но вероятно пострадахме по-малко, отколкото очаквах. И ще се върнем на правилния път съвсем скоро. Цените падат доста осезаемо. Цените на петрола ще паднат.“
В същото време президентът заяви, че няма планове да прекратява военната операция срещу Иран. Той е уверен, че Иран е загубил значително военния си потенциал. „Основното е, че трябва да спечелим. Да спечелим бързо“, каза Тръмп.
Междувременно говорител на Централното командване на Ислямската република, Хатам ал-Анбия, обеща по иранския телевизионен канал Ал Алам, че цената на петрола ще се повиши до 200 долара за барел, ако САЩ и Израел не спрат атаките си. „Няма да можете да спасите петролния пазар, като прибягвате до изкуствени мерки“, заяви той.
Източник: ТАСС
