ЕС се надява, че споразумението за тръбопровода „Дружба“ ще накара Орбан да подкрепи заема за Украйна
След като се съгласяват да помогнат за възобновяване на потока на руски петрол, Брюксел и Киев се надяват на пробив по заема за Украйна на решаващата среща на лидерите на ЕС в четвъртък.
Украйна приема помощ от ЕС за възстановяване на доставките по нефтопровода „Дружба“
БРЮКСЕЛ — Съобщението на ЕС, че Украйна е приела предложението му да помогне за ремонта на петролопровода „Дружба“, дава на Виктор Орбан възможност да сложи край на конфронтацията си с Брюксел относно заем за Киев, според двама служители на ЕС.
Два дни преди лидерите на ЕС да се съберат за решаващи разговори в Брюксел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща заявяват, че „украинците са приветствали и приели“ предложение за „техническа подкрепа и финансиране“, което да подпомогне ремонта на повредения тръбопровод, с цел да се възстанови транзитът на руски петрол към Унгария и Словакия. Орбан отказва да подкрепи заем от 90 млрд. евро за финансиране на военните усилия на Украйна, ако доставките на петрол не бъдат възобновени.
Споразумението дава на Орбан изход от противопоставянето му с ЕС, докато той се опитва да навакса изоставане от девет пункта в социологическите проучвания преди изборите в Унгария на 12 април, според двамата служители, които получават анонимност, за да говорят открито по чувствителната дипломация, както и други източници в този материал.
Във видео, публикувано в социалните мрежи след новината за тръбопровода във вторник, Орбан затвърждава позицията си, заявявайки, че „ако няма петрол, няма и пари“ за Украйна. Но дипломат, запознат с мисленето в Будапеща, намеква, че може да има възможност за пробив преди срещата в четвъртък, предвид отстъпките от страна на ЕС и украинския президент Володимир Зеленски.
Брюксел иска Орбан да вдигне ветото си върху забавения 20-и пакет санкции срещу Русия и върху заема за Украйна, които лидерите на ЕС, включително унгарският премиер, договарят през декември. По-късно Орбан променя позицията си, предприемайки стъпката да се откаже от вече постигнато решение на заседание на Европейския съвет. Двама високопоставени служители на ЕС казват, че Брюксел смята, че Орбан търси изход от ситуацията.
Орбан използва спора с Украйна около тръбопровода „Дружба“, за да печели политически точки срещу своя опонент, лидера на партия „Тиса“ Петер Мадяр. Орбан обвинява Киев, че умишлено бави ремонта на тръбопровода, повреден при руска атака с дронове в края на януари, за да помогне на Мадяр на изборите — твърдение, което „Тиса“ и Киев категорично отричат.
Зеленски отрича да е забавял ремонта на тръбопровода по политически причини. Той заявява, че не иска да възстановява „Дружба“ както защото Русия многократно я атакува, включително по време на ремонтни дейности, така и защото това би благоприятствало бюджета на Кремъл и би позволило на Москва да продължи пълномащабната си инвазия в Украйна. Той осъжда натиска от страна на съюзниците си в ЕС, обвинявайки ги през уикенда в „изнудване“.
Но във вторник Зеленски в крайна сметка се съгласява с искането на Брюксел. В писмо до фон дер Лайен и Коща той заявява: „Полагаме всички възможни усилия да отстраним щетите и да възстановим функционирането“ на тръбопровода.
„Украйна е надежден енергиен партньор на Европейския съюз и изпълнява ангажиментите си“, добавя той.
В отговора си до Зеленски фон дер Лайен и Коща заявяват, че неговото съгласие „ще позволи [на ЕС] да придвижи своевременно финансирането по заема за подкрепа на Украйна — както за макроикономическата ѝ стабилност, така и за закупуване на отбранително оборудване, както и окончателното приемане на 20-ия пакет санкции“.
Председателите на Съвета и Комисията също подчертават, че техен приоритет е „да гарантират енергийната сигурност на всички европейски граждани“, като същевременно работят по „алтернативни маршрути за транзит на неруски суров петрол“ към Централна и Източна Европа.
В разговор с POLITICO в понеделник преди съобщението унгарският министър по европейските въпроси Янош Бока казва: „Виждам, че настроенията се промениха след ескалацията на кризата в Близкия изток. Смятам, че сега повечето държави членки разбират, че решението на Украйна да прекъсне достъпа до тръбопровода „Дружба“ подкопава енергийната сигурност и сигурността на доставките в Централна Европа и това ще има последици за Европейския съюз като цяло.“
„Мисля, че това разбиране постепенно се утвърждава и усещането ми е, че Комисията вече не може да се преструва, че е приемливо да не предприема нищо, за да помогне на две държави членки да осигурят енергийните си доставки през Украйна чрез „Дружба“, добавя Бока.
Епизодът се оказва тежък както за Брюксел, така и за Украйна, която се нуждае от средствата на ЕС, за да остане финансово стабилна през годината и трябваше да започне да ги получава от април. Предишен опит да се използват замразени руски активи за финансиране на Украйна се проваля в последния момент през декември поради съпротива от Белгия.
Всяка държава от ЕС може да блокира заема от 90 млрд. евро, тъй като един от необходимите законодателни актове изисква единодушно одобрение от всички страни членки.
По-рано се очакваше Киев да остане без средства до април, но спешността донякъде намалява, след като Международният валутен фонд одобрява заем от 8,1 млрд. долара в края на миналия месец. Според POLITICO Украйна вече разполага с достатъчно средства, за да остане платежоспособна до началото на май.
ЕС изглежда предпазливо оптимистичен, че Орбан може да се откаже от блокирането на заема и санкциите — но вероятно не преди изборите в Унгария следващия месец.
Коща очаква Орбан да изпълни ангажимента, който поема на срещата на лидерите на ЕС през декември „в много кратък срок“, казва един от цитираните служители на ЕС. Но макар германски представител да признава, че сега има „известен импулс“ за решаване на проблемите около „Дружба“, дали ще бъде постигнато споразумение за заема от 90 млрд. евро на срещата на лидерите в четвъртък „все още е неясно“.
