10 от най-зашеметяващите открития за мозъка през 2025 г.
От светещи неврони до новородени спомени: ето най-завладяващите открития за мозъка през 2025 г.
Човешкият мозък има 86 милиарда неврони, свързани чрез приблизително 100 трилиона синапса, което го прави една от най-сложните структури в познатата Вселена. Всяка година невроучените правят любопитни, важни и понякога направо странни открития за това как функционира. Ето 10 от най-интересните открития за мозъка тази година, върху които вашият собствен мозък може да се замисли.
Междинност: екзистенциалното състояние, което наричаме „nepantla“
ПЕТ ЕПОХИ НА МОЗЪКА
Сканирания на мозъка на хиляди хора показват, че човешкият мозък преминава през пет различни епохи, като ключови повратни моменти в организацията му настъпват на 9, 32, 66 и 83 години. През всеки от тези етапи — например „юношеския“ период между 9 и 32 години — мозъкът на хората обикновено претърпява сходни типове промени.
ЛИПСВАЩИТЕ СПОМЕНИ
Вие не помните времето, когато сте били новородени или съвсем малки. Най-ранните спомени на възрастните обикновено започват не по-рано от предучилищната възраст. Но нови изследвания показват, че мозъкът ви е създавал спомени още тогава — просто днес нямате достъп до тях. Проучване на хипокампа при бебета — мозъчна структура, ключова за формирането на спомени — установява, че той спомени се съхраняват, когато децата са на около една година, макар че не е ясно защо не можем да си ги спомним, когато пораснем.
РАЗПЛИТАНЕ НА АЛЦХАЙМЕР
Изследователи откриват и друга особеност на мозъка на новородените: в него се наблюдават много високи нива на протеин, който при възрастните се свързва с болестта на Алцхаймер. Тау-протеините стабилизират структурата на мозъчните клетки, но могат да претърпят химични промени, които ги карат да се слепват — процес, свързан с развитието на заболяването. Фактът, че здравите мозъци на новородените съдържат високи нива на тези протеини, които по-късно намаляват, подсказва, че вредните промени при възрастните може да бъдат предотвратени или дори обърнати.
РАЖДА СЕ НЕВРОН
Дълго време невроучените смятат, че човек се ражда с всички неврони, които ще има през живота си. Но постепенно се натрупват доказателства, че възрастните могат да образуват нови неврони — процес, наречен неврогенеза. Досега доказателствата са предимно косвени (и спорни). Но тази година изследователи откриват новообразувани неврони и клетките-предшественици, които ги създават, в мозъците на възрастни хора — някои на възраст до 78 години. Тези резултати „би трябвало окончателно да сложат край на спора“, казва невробиолог, който не участва в изследването.
ПРОВЕРКА НА РЕАЛНОСТТА
Когато си представите ябълка, мозъчната ви активност не е много по-различна от тази, когато действително виждате ябълка. Как тогава мозъкът разбира разликата? Учени откриват „сигнал за реалност“, генериран от област на мозъка, наречена фузиформен гирус, който след това се оценява от друга мозъчна зона, за да се определи дали нещото е реално или въображаемо. Изследователите смятат, че нарушаването на тази система може да доведе до халюцинации, при които хората приемат създаденото от мозъка за нещо реално.
НАДЕЖДА ЗА ХЪНТИНГТЪН
Ранни резултати от клинично изпитване показват, че лекарство, наречено AMT-130, забавя прогресията на болестта на Хънтингтън. Ако бъде одобрено от регулаторите, това ще бъде първото лечение за това рядко генетично неврологично заболяване, което лекува самата болест, а не само симптомите. Терапията действа чрез доставяне на лекарството директно в дълбоките части на мозъка по време на операция, която продължава между осем и десет часа.
ПРОЗРЕНИЯ ЗА ПРИМАТИТЕ
Човешкият мозък е уникален. Но голяма част от това, което учените смятат, че ни отличава от другите животни, постепенно се разклаща от нови доказателства. Тази година учените научават повече за когнитивните способности на най-близките ни роднини – приматите. Шимпанзетата например могат да преценяват доказателства и да променят убежденията си, когато се окажат погрешни — форма на рационално мислене. А бонобо могат да разбират кога човек не знае нещо — способност, известна като „теория на ума“.
ОТВЪД ДЪГАТА
Нашият мозък конструира цветовете въз основа на активирането на клетки в ретината, които възприемат синя, зелена и червена светлина. Поради особеност на биологията няма светлина на Земята, която да активира само клетките, чувствителни към зелена светлина. Но изследователи успяват да постигнат точно това, като облъчват с лазер очите на петима участници, за да създадат нов цвят, който учените наричат olo: изключително наситен синьо-зелен нюанс, съществуващ отвъд нормалния ни зрителен диапазон.
СВЕТЕЩ МОЗЪК
Знаете ли, че мозъкът ви свети? Живите тъкани излъчват светлина, наречена биофотони, като страничен продукт от използването на енергия — а мозъкът използва огромно количество енергия. В скорошен експеримент учените за първи път засичат биофотони, излъчвани от човешкия мозък извън черепа. Излъчването се променя, когато хората изпълняват различни умствени задачи, но дали тези фотони изобщо играят роля в познавателните процеси, предстои да се изясни.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
Най-голямата загадка за мозъка е как той създава съзнанието. Как активността на десетки милиарди неврони създава вашето преживяване за света? Учените имат много теории за съзнанието, а две от тях наскоро се изправят една срещу друга в научен сблъсък. Резултатите са силно смесени, оспорвайки някои от основните принципи и на двете теории и показвайки колко голяма част от загадката на нашия ум все още остава неразгадана.
