Войната с Иран: Какви сили разполагат САЩ в Персийския залив?
Почти четири седмици след началото на операция „Епична ярост“ президентът на Съединените щати Доналд Тръмп заявява, че Вашингтон води преговори с Техеран – разговори, за които Иран отрича да се провеждат – като същевременно струпва хиляди войници в Близкия изток.
Пакистан предлага да е домакин на преговори САЩ–Иран: има ли шанс за мир?
Това, което започва на 28 февруари като съвместна американско-израелска въздушна кампания, насочена срещу военната инфраструктура на Иран, до последната седмица на март се разширява в най-голямото разполагане на войски в региона от войната в Ирак насам.
Самолетоносачът USS Abraham Lincoln, в момента е оперативно активен в зоната на бойните действия, докато самолетоносачът USS Gerald R Ford временно е извън строя за ремонт в Средиземно море.
Развод по несъвместимост, или британският пудел на Белия дом рязко реши да хапе стопанина си
Въздушната кампания поразява над 9 000 цели в Иран, включително обекти, свързани с бившия върховен лидер Али Хаменей, щабове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), съоръжения за балистични ракети, центрове за производство на дронове и военноморски активи, според Централното командване на САЩ (CENTCOM).
Повече от 140 ирански плавателни съда са повредени или унищожени, съобщават американски представители. Иран отговаря с почти ежедневни ракетни и дронови атаки, насочени срещу Израел, арабските държави от Персийския залив и американски военни бази, като на практика затваря Ормузкия проток за повечето търговски кораби.
Тесният воден път, през който ежедневно преминават около 20 процента от световната търговия с петрол, се превръща в основната стратегическа точка на напрежение в конфликта.
На този фон Вашингтон сега засилва сухопътното си присъствие.
Президентът Тръмп не крие намеренията си в седмиците преди първите удари.
„Разполагаме с голяма военна сила, която се насочва към Иран“, казва той пред репортери в края на януари. „Имаме много кораби както и голяма флотилия, която се насочва в тази посока. Ще видим какво ще се случи.“
След като американски бойни самолети нанасят удари по остров Харг по-рано този месец, Тръмп заявява в публикация в Truth Social, че силите му са „унищожили“ военни цели там, предупреждавайки, че нефтената инфраструктура на острова може да бъде следваща, ако Иран не отваря отново протока.
Във вторник Пентагонът нарежда около 2 000 войници от 82-ра въздушнодесантна дивизия на американската армия да започнат придвижване към Близкия изток, според медийни съобщения в САЩ.
Разполагането се добавя към две експедиционни морски единици, които вече се насочват към региона от противоположни страни на Тихия океан. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет потвърждава, че CENTCOM е поискало подкрепленията, за да разшири оперативните си възможности.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заявява на изслушване в Конгреса, че САЩ може да се наложи физически да поемат контрол над ядрения материал в Иран. „Някой ще трябва да отиде и да го вземе“, казва той, без да уточнява кой.
Макар че сухопътна операция все още не е санкционирана, струпването на амфибийни сили на морската пехота, елитни въздушнодесантни части и дивизионно командване свидетелства за съществено разширяване на военните опции на САЩ.
Три сили, един театър
Подкрепленията, насочени към Персийския залив, се състоят от три отделни формирования, всяко с различен произход, маршрут и времева рамка.
Първото е амфибийната ударна група „Триполи“, съсредоточена около десантния кораб от клас America USS Tripoli и 31-вата експедиционна морска единица (MEU).
Изведена от Сасебо, Япония, на 13 март, групата преминава през Малакския проток и на 23 март се намира в Диего Гарсия – Британска територия в Индийския океан. Очаква се да влезе в зоната на CENTCOM в края на март или началото на април.
Втората е амфибийната ударна група „Боксер“, изградена около десантния кораб от клас Wasp USS Boxer и 11-тата експедиционна морска единица, базирана в Южна Калифорния.
Групата напуска Сан Диего между 19 и 20 март. На разстояние от приблизително 22 200 км, не се очаква да достигне зоната на бойните действия по-рано от средата на април.
Третата е военна група от около 2 000 войници от силите за незабавен отговор на 82-ра въздушнодесантна дивизия, базирани във Форт Браг, Северна Каролина, които са най-новото попълнение в американските военни подкрепления за региона.
Заедно двете морски групи предоставят на САЩ около 4 500 морски пехотинци и моряци в региона. В комбинация с контингента от 82-ра дивизия, почти 7 000 допълнителни военнослужещи са разположени от началото на конфликта.
USS Tripoli и 31-вата MEU
USS Tripoli, десантен кораб от клас America, е по-големият от двата кораба, насочени към Персийския залив.
Базиран в Сасебо заедно с USS New Orleans, той е част от предното разполагане на ВМС на САЩ в западната част на Тихия океан.
31-вата MEU включва около 2 200 морски пехотинци и моряци, организирани около батальон, подсилен с артилерия, амфибийни машини и специализирани подразделения.
С дължина 261 метра и водоизместимост 45 000 тона, USS Tripoli може да функционира като лек самолетоносач за изтребители F-35B, като едновременно разгръща морска пехота по въздух и море.
31-вата MEU е единствената постоянно разположена напред експедиционна единица на морската пехота. Тя участва в операция „Desert Fox“ през 1998 г., патрулирайки край Кувейт по време на кризата с оръжейните инспекции в Ирак.
Операция „Desert Fox“ представлява четиридневна бомбардировъчна кампания на САЩ и Великобритания срещу Ирак през декември 1998 г., наредена от тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън и британския премиер Тони Блеър.
USS Boxer и 11-тата MEU
Втората амфибийна група е съсредоточена около USS Boxer, кораб от клас Wasp, базиран в Сан Диего.
Групата включва също USS Comstock и USS Portland и превозва 11-тата MEU, базирана в Кемп Пендълтън, Калифорния.
USS Boxer напуска Сан Диего на 19 март, като според американските власти разполагането е ускорено с около три седмици спрямо първоначалния график.
На разстояние от около 22 200 км от Оманския залив, групата е поне на три седмици от арената на бойните действия и не се очаква да пристигне преди средата на април.
Подобно на USS Tripoli, USS Boxer може да използва самолети F-35B, както и хеликоптери и други поддържащи платформи.
11-тата MEU включва около 2 200 морски пехотинци и моряци, заедно с приблизително 2 000 допълнителни моряци на трите кораба.
Подразделението има богат боен опит в Персийския залив. През 1990–91 г. то е част от амфибийна операция за заблуда, която задържа иракски сили по крайбрежието на Кувейт.
Тази кампания следва нахлуването на Ирак в Кувейт и включва коалиция от над 700 000 войници от 35 държави.
През август 2004 г. 11-тата MEU води операции в иракската провинция Наджаф и остава там до февруари 2005 г.
82-ра въздушнодесантна дивизия
82-ра въздушнодесантна дивизия, базирана във Форт Браг, е основното ядро на XVIII въздушнодесантен корпус на американската армия.
Около 2 000 войници от нейните сили за незабавен отговор са изпратени към Близкия изток.
Това формирование с размер на бригада от около 3 000 войници може да се разположи навсякъде по света в рамките на 18 часа.
82-ра дивизия е основното подразделение за навлизане със сила на армията, обучено да извършва парашутни десанти, да завзема летища и да осигурява терен за последващи сили. Въпреки това тя се разгръща без тежка бронетехника в началната фаза, което ограничава способността ѝ да задържа територия срещу контраатаки.
Дивизията има дълга бойна история, включително операции в Нормандия и Нидерландия по време на Втората световна война.
В по ново време тя е разполагана във войната в Персийския залив през 1991 г., в Афганистан през 2001 г. и в Ирак през 2003 г. Тя е мобилизирана и в Близкия изток през януари 2020 г. след убийството на Касем Сюлеймани, високопоставен командир на IRGC.
Какво биха могли да направят тези сили?
Натрупването на сили фокусира вниманието върху ограничен кръг от възможни операции, а не върху пълномащабна сухопътна кампания, отбелязват експерти.
Рубен Стюарт, старши сътрудник по сухопътни операции в Международния институт за стратегически изследвания (IISS), заявява пред Al Jazeera, че сухопътна кампания на този етап не е вероятна.
Инвазията в Ирак през 2003 г. изисква около 160 000 войници за държава, която е четири пъти по-малка от Иран, отбелязва той, докато сегашната бойна сила включва два батальона морска пехота и два батальона парашутисти – общо около 3 600 души.
„Разполаганата сила съответства на ограничени във времето операции, а не на продължителна сухопътна кампания“, казва Стюарт.
Той подчертава също: „Липсват тежки бронирани части, логистична дълбочина и командни структури, необходими за продължителна сухопътна война.“
Възможните сценарии включват овладяване или блокиране на остров Харг, осигуряване на крайбрежието за отваряне на Ормузкия проток и обезпечаване на ядрения материал на Иран.
Остров Харг, коралов масив на около 26 км от югозападното крайбрежие на Иран, обработва около 90% от иранския петролен износ.
Осигуряването на Ормузкия проток е най-реалистичният сценарий, казва Стюарт.
„Най-висок риск от ескалация идва от удари по стратегическа инфраструктура като остров Харг или ядрени обекти“, допълва той.
Дипломация паралелно с ескалацията
Военното струпване се развива паралелно с фрагментирани дипломатически усилия и се разглежда като средство за натиск, а не като решение за война.
На 24 март Тръмп заявява, че САЩ и Иран са постигнали 15 точки на съгласие, но Иран отрича преки преговори.
Говорителят на външното министерство на Иран Есмаеил Багаеи заявява, че са получени съобщения през „приятелски държави“.
Тръмп поставя 48-часов ултиматум за отваряне на Ормузкия проток, който по-късно удължава с пет дни.
В центъра на дипломатическите усилия се появява Пакистан като потенциален посредник.
Началникът на армията Асим Мунир разговаря с Тръмп, а премиерът Шехбаз Шариф провежда разговори с иранския президент Масуд Пезешкиан.
„При съгласие от страна на САЩ и Иран, Пакистан е готов да бъде домакин на разговори за цялостно уреждане на конфликта“, заявява Шариф.
Тръмп препубликува изявлението му в Truth Social часове по-късно.
