Пакистан предлага да е домакин на преговори САЩ–Иран: има ли шанс за мир?
Исламабад, Пакистан – Министерството на външните работи заявява, че Пакистан е готов да бъде домакин на преговори между Съединените щати и Иран на фона на твърденията на президента на САЩ Доналд Тръмп за текущи преговори между Вашингтон и Техеран.
22 страни в капана на Тръмп срещу Иран, Самотният „цар“ или „царя е гол“, бягащите съюзници
„Ако страните желаят, Исламабад винаги е готов да бъде домакин на разговори“, казва говорителят на външното министерство Тахир Андраби пред Al Jazeera във вторник. „Той последователно подкрепя диалога и дипломацията за насърчаване на мира и стабилността в региона.“
Часове по-късно пакистанският премиер Шехбаз Шариф също пише в X, че Пакистан „е готов и за него е чест да бъде домакин, за да улесни смислени и окончателни преговори за цялостно уреждане на продължаващия конфликт“.
Срещата на върха Тръмп-Си е отложена до края на конфликта с Иран, съобщават източници
Иран категорично отрича, че води каквито и да е преговори със САЩ, в противоречие с думите на Тръмп.
Но множество американски и израелски медии съобщават, че Пакистан, Египет и Турция действат като посредници между Вашингтон и Техеран, с надежда да договорят изход от война, довела до най-голямата енергийна криза в съвременната история.
Някои от тези информации предполагат, че Исламабад може да се превърне в града домакин на разговорите по-късно тази седмица. Според базираното в САЩ издание Axios се обсъждат два възможни формата за среща в Исламабад. Единият включва иранския външен министър Абас Арагчи, американския пратеник Стив Уиткоф и зетя на Тръмп Джаред Къшнър. Другият предвижда вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс да се срещне с председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф, който отхвърля твърденията на Тръмп за разговори като опит „да се избяга от блатото, в което са затънали САЩ и Израел“.
Все пак някои факти са потвърдени: началникът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир разговаря с президента Тръмп в неделя. Премиерът Шехбаз Шариф се обажда на иранския президент Масуд Пезешкиан ден по-късно. След това външният министър Исхак Дар провежда отделни разговори със своите ирански и турски колеги.
Крехка дипломация, закостенели позиции
Картината, която се очертава от анализатори и официални лица, е за предпазливо, но крехко дипломатическо раздвижване, достатъчно значимо, за да спре част от военните действия, но все още недостатъчно, за да се говори за съществени преговори.
Тръмп твърди, че САЩ и Иран вече са постигнали „основни точки на съгласие“, като намеква за предпазливи стъпки към деескалация във войната на САЩ и Израел срещу Иран.
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи потвърждава, че съобщения са пристигнали чрез „приятелски държави“, предаващи американско искане за преговори, но заявява, че Иран отговаря в съответствие с „принципните позиции на страната“.
Ирански представител, цитиран от свързаната с държавата Press TV, очертава условията на Техеран за прекратяване на войната в понеделник. Те включват гаранции срещу бъдещи военни действия, закриване на всички американски военни бази в региона на Персийския залив, пълни репарации от Вашингтон и Тел Авив, край на регионалните конфликти с участието на групи, подкрепяни от Иран, и нова правна рамка за Ормузкия проток.
Белият дом отказва да разкрие подробности за разговорите, за които Тръмп твърди, че са проведени. „Това са чувствителни дипломатически дискусии и САЩ няма да преговарят чрез медиите“, заявява прессекретарят Карълайн Левит в официално съобщение.
Мехран Камрава, директор на звеното за ирански изследвания към Арабския център за изследвания и политически анализи и професор в университета „Джорджтаун“ в Катар, казва, че подходът на Тръмп следва познат модел.
По думите му Вашингтон разчита на продължителен военен и икономически натиск, за да принуди Техеран да преговаря при условията на САЩ — стратегия, която досега не успява.
„Това съответства на склонността на Тръмп към т.нар. „дипломация на канонерките“ и на предположението му, че може да продължи да притиска и заплашва иранците, за да ги принуди да преговарят“, казва той пред Al Jazeera. „Виждаме обаче, че има съпротива срещу този тип натиск от иранска страна и че иранците не реагират на заплахите по начина, по който американците очакват.“
Част от обяснението за отказа на Иран да се поддаде на натиска на Тръмп, според анализатори, е структурно. Трита Парси, изпълнителен вицепрезидент на Quincy Institute for Responsible Statecraft, твърди, че войната — парадоксално — укрепва позицията на Иран по ключовия въпрос за санкциите.
„Реалността е, че войната на практика осигурява облекчение на санкциите за Иран. Сега Иран изнася повече петрол от преди войната и то на двойна цена“, казва той пред Al Jazeera, визирайки решението на администрацията на Тръмп от миналата седмица да вдигне санкциите върху ирански петрол, който вече е на танкери в открито море. „Той има силни позиции и няма да се съгласи да прекрати войната без формализиране на облекчаването на санкциите.“
Това, добавя той, е именно онова, което Вашингтон изглежда не желае да предложи. „Не виждам сигнали в САЩ, че Тръмп е напълно готов за сериозна дипломация, тъй като тя неизбежно ще включва облекчаване на санкциите за Иран.“
Халид Масуд, бивш пакистански дипломат и пратеник в Китай, казва, че въпреки това натискът за намиране на изход нараства от всички страни.
„САЩ също осъзнават, че има граници на твърдата сила — може да бъдеш силен и все пак да не постигнеш всичко в своя полза“, казва той. „Има умора от войната, с регионални и глобални последици, и съюзниците на САЩ я усещат. Когато поставим всичко това в контекст, стигаме до извода, че САЩ вече търсят някакъв вид договореност“, казва Масуд пред Al Jazeera.
Дания Тафер, изпълнителен директор на Gulf International Forum, обаче призовава към предпазливост. Всяко уреждане, по думите ѝ, ще изисква продължителна и интензивна дипломация.
„От своя страна Иран може също да се стреми да наложи достатъчни разходи, за да укрепи дългосрочното възпиране, и все още не е ясно дали смята, че тази цел е постигната“, казва тя пред Al Jazeera.
Ескалация на войната и глобални залози
След 12 дни военни действия миналата година и месеци на демонстрации на сила от началото на тази година, последната война срещу Иран започва на 28 февруари, когато САЩ и Израел нанасят координирани удари, при които загива върховният лидер Али Хаменей и много други висши представители — само ден след като външният министър на Оман обявява, че пробивът е „на една ръка разстояние“.
Иран отговаря с продължителни ракетни и дронови атаки срещу Израел, американски бази и гражданска инфраструктура в държавите от Персийския залив.
Ръководителят на Международната агенция по енергетика (IEA) предупреждава, че смущенията вече надминават тези от петролните кризи от 1973 и 1979 г. Ормузкият проток, през който преминава около една пета от световния суров петрол, на практика е затворен от първия ден на войната, макар че през последните дни Иран допуска преминаването на няколко танкера от Индия, Пакистан, Китай и Турция и води преговори с други държави — включително Япония — за транзит през тесния морски проход.
Първоначално Тръмп обявява 48-часов ултиматум към Иран да отвори протока или да се изправи пред удари по електроцентралите си, който ще изтече в понеделник вечер. Часове преди това той обявява петдневна пауза на тези атаки, която ще приключи в събота.
Дори когато дипломацията изглежда се активизира, Пентагонът ускорява разполагането на сили в Персийския залив. Амфибийната група USS Boxer и 11-та експедиционна част на морската пехота са прехвърлени от Калифорния три седмици по-рано от графика.
31-вата експедиционна част на морската пехота на борда на USS Tripoli вече е на път от Япония. САЩ също обмислят варианти, включително овладяване на остров Харк, който обработва около 90 процента от иранския износ на суров петрол, както и изпращане на сухопътни сили за осигуряване на запасите от обогатен уран в Техеран.
САЩ вече нанасят удари по военни обекти на остров Харк, предупреждавайки, че критична петролна инфраструктура може да бъде атакувана, ако Иран продължи да блокира протока.
Масуд казва, че паралелното военно струпване е умишлено.
„САЩ все още придвижват морската пехота, което е сигнал, че ако разговорите не дадат резултат, това може да доведе до нещо“, казва той.
„Израел иска действията да продължат и вероятно не е доволен от преговорите. Израелците могат да изиграят ролята на саботьор. Ако този процес не доведе до резултат, САЩ и Израел ще прибегнат до сила, което би било изключително жалко.“
Дипломатическата инициатива на Пакистан
Ролята на Пакистан в настоящата дипломация се опира на набор от връзки, изграждани с времето.
Когато Мунир посещава Белия дом за работна среща на обяд с Тръмп през юни 2025 г. — за първи път американски президент приема пакистански военен началник, който не е и държавен глава — Тръмп публично заявява, че Пакистан „познава Иран много добре, по-добре от повечето“.
Срещата, продължила повече от два часа, включва разговори за нарастващото напрежение между Израел и Иран.
В навечерието на ударите миналата година Мунир също пътува до Иран заедно с Шариф, като се среща с висши ирански представители.
От началото на войната през февруари Исламабад поддържа активни контакти. На 3 март външният министър Дар казва пред парламента, че Пакистан е „готов да улесни диалога между Вашингтон и Техеран в Исламабад“.
В същото изказване Дар разкрива, че Пакистан се е противопоставил на искането на Вашингтон за нулево обогатяване на уран, като вместо това предлага рамка за наблюдение. „Беше договорено да има наблюдение от две до три държави и Иран беше доволен от това“, казва той.
Лостът на влияние на Пакистан се крие в рядка комбинация от връзки. Това е единствената държава с мюсюлманско мнозинство, която притежава ядрено оръжие, и не приютява американски военни бази.
Той поддържа дългогодишни връзки със Саудитска Арабия, датиращи от 1947 г., подсилени със стратегически отбранителен пакт, подписан през септември 2025 г. В същото време споделя 900-километрова граница с Иран и приютява втората по големина шиитска мюсюлманска общност в света.
Новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей наскоро споменава Пакистан в послание по случай персийската Нова година Навруз, като казва, че изпитва „специално чувство“ към неговия народ.
Масуд казва, че тези припокриващи се връзки дават на Исламабад достоверност.
„Значението на Пакистан произтича и от позицията му като голяма ислямска държава със значителна достоверност. Той има връзки със Залива, със Саудитска Арабия и с Иран; всички са отворени към това Пакистан да играе посредническа роля“, казва той. „Иран публично ни похвали и в този смисъл Пакистан е в добра позиция да допринесе положително.“
Бившият дипломат Салман Башир казва, че посредничеството служи и на собствените интереси на Пакистан.
„Отношенията на Пакистан с администрацията на Тръмп са много добри, а ние поддържаме диалог и с Иран“, казва той. „Това е изцяло в наш интерес, защото можем да бъдем засегнати от този конфликт.“
Парси от Quincy Institute е съгласен, че Пакистан е в добра позиция, но предупреждава, че моментът остава ключов.
„Пакистан е добре позициониран да помогне за напредъка на дипломацията, но в крайна сметка конфликтът трябва да бъде узрял за посредничество“, казва той. „Не изглежда, че това е така на този етап, но е важно дипломацията да започне, преди този момент да настъпи.“
Регионална динамика и ограничения на посредничеството
Основите на последния дипломатически натиск са положени в Рияд миналата седмица, когато Саудитска Арабия свиква извънредна среща на външните министри от 12 арабски и ислямски държави, включително Пакистан и Турция.
Срещата води до съвместно изявление, осъждащо атаките на Иран срещу инфраструктурата на страните от Залива и потвърждаващо правото им на самоотбрана.
Саудитският външен министър принц Фейсал бин Фархан Ал Сауд предупреждава, че търпението на Рияд не е безкрайно и че кралството „си запазва правото да предприеме военни действия, ако това се счете за необходимо“.
В кулоарите външните министри на Пакистан, Саудитска Арабия, Египет и Турция провеждат и отделна координационна среща — първа в този формат — а според някои пакистански източници именно от нея произтича възможността Исламабад да бъде домакин на диалог между САЩ и Иран.
Междувременно държавите от Залива, които са обект на атаки от страна на Иран, показателно остават извън формалното посредничество.
Тафер от Gulf International Forum казва, че тази позиция едва ли ще се промени, докато атаките срещу страните от Залива не спрат.
„За някои държави от Залива прекратяването на враждебните действия срещу тяхната територия би било предварително условие за поемане на каквато и да е значима посредническа роля“, казва тя. „Ако държава като Пакистан или друга успее да улесни такъв резултат, това вероятно ще бъде прието положително в столиците на Залива.“
Камрава посочва Израел като основно препятствие, въпреки че САЩ и Съветът за сътрудничество в Персийския залив (GCC) са склонни да прекратят войната срещу Иран.
„Израел не иска край на войната и не иска САЩ да преговарят с Иран — пряко или чрез посредници като Пакистан“, казва той. „GCC и САЩ искат войната да приключи — и то скоро — и затова приветстват подобни усилия.“
Относно ограниченията на посредничеството той е категоричен: „Никой не може да принуди Иран да преговаря. Изглежда, че именно Иран има реално влияние чрез своите ракетни способности.“
Израелският премиер Бенямин Нетаняху заявява в понеделник, че е разговарял с Тръмп относно преговорите и че американският президент смята, че има шанс постигнатите от американските и израелските сили резултати в Иран да бъдат използвани, за да се „реализират целите на войната чрез споразумение, което ще защити нашите жизненоважни интереси“.
Той обаче не изразява ясна подкрепа за разговорите и подчертава, че израелските удари в Иран ще продължат независимо от тях.
Парси казва, че регионалните актьори ще трябва да окажат натиск както върху Вашингтон, така и върху Техеран.
„В миналото Тръмп показва, че се вслушва, когато регионалните играчи представят позицията си единодушно“, казва той. „Израел несъмнено ще се опита да саботира подобни усилия.“
Масуд обаче отразява сближаване на интересите.
„Мисля, че всички имат интерес тези усилия да дадат резултат“, казва той. „Израел понесе значителен удар през последните седмици, така че има общ интерес сред всички страни да се намери изход и път към деескалация.“
