Училище за момичета в Иран е било атакувано вероятно „умишлено“, загиват 165 деца
Разследването на Ал Джазира повдига въпроси относно най-смъртоносната единична атака срещу Иран, при която загинаха 165 ученички и служители. В събота сутринта, 28 февруари 2026 г., десетки момичета се събраха в училище „Шаджаре Тайебех“ (Доброто дърво) в град Минаб в южен Иран, когато Израел и Съединените щати започнаха първоначални удари по страната. Докато учениците започваха обучението си, ракети удряха училището, разрушавайки сградата и причинявайки срутване на покрива върху децата и техните учители.
Иранските власти определиха окончателния брой на жертвите на 165 души, повечето от които момичета на възраст между 7 и 12 години. Най-малко 95 други души бяха ранени при нападението.
С разпространението на изображенията от касапницата в социалните медийни платформи, израелските и американските власти се опитаха да се дистанцират от нападението.
Водещата на Sky News Australia Рита Панахи ликува за смъртта на иранския лидер: „Да гние в ада“
Говорители на Министерството на отбраната на САЩ и израелската армия заявиха пред списание Time и информационна агенция Associated Press, че не са знаели, че е било ударено училище.
Някои уебсайтове и акаунти в социалните медии, свързани с Израел, твърдяха, че мястото е „част от база на Корпуса на гвардейците на ислямската революция“.
Анализ на сателитни изображения, събрани в продължение на повече от десетилетие от отдела за цифрови разследвания на Ал Джазира, както и скорошни видеоклипове, публикувани новинарски репортажи и изявления от официални ирански източници, разказва съвсем различна история.
Констатациите разкриват, че училището е било ясно отделено от съседен военен обект в продължение на поне 10 години. Разследването показва също, че схемата на ударите повдига фундаментални въпроси относно точността на разузнавателната информация, на която е базирана бомбардировката.
Това може дори да повдигне въпроси дали ударът е бил умишлено насочен към училището.
Значението на Минаб и целевия военен площад
За да се разберат мотивите за включването на Минаб в първите американско-израелски цели, градът трябва да бъде поставен в по-широкия му геостратегически контекст.
Минаб се намира в Хормозган в югоизточен Иран, провинция с огромно военно значение, тъй като е директно над Ормузкия проток и водите на Персийския залив, което го прави ключов център за операциите на военноморските сили на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), NEDSA.
Военноморските сили на ИРГК възприемат така наречената стратегия за „асиметрична война“, която разчита на разполагане на бързи лодки, дронове и крайбрежни ракетни платформи, способни да нарушават корабоплаването или да насочват атаки към вражески военноморски кораби.
В този контекст военният комплекс „Сайид ал-Шухада“ в Минаб се откроява; той включва ключови щабове, най-вече този на „Бригадата Асиф“.
Ракетната бригада Асиф се счита за едно от най-важните ударни оръжия на ВМС на ИРГК. Чрез преглед на отворени източници и проследяване на официални ирански записи се появяват важни подробности за самото училище: Училището „Шаджаре Тайебех“ в Минаб е част от широка мрежа от училища, структурно и административно свързани с ВМС на ИРГК.
Тези училища са класифицирани като организации с нестопанска цел и са предназначени предимно за предоставяне на образователни услуги на синовете и дъщерите на членове на ВМС на ИРГК.
Съобщенията за регистрация, публикувани в канала на иранското приложение за съобщения „Baleh“ – канал, посветен на комуникацията с родители на деца в предучилищна възраст в едно училище от мрежата Shajareh Tayyebeh – показват, че процедурите за прием дават приоритет на децата на военнослужещи.
В повече от едно съобщение децата на членовете на ВМС на IRGC са изрично поканени да посещават училищата в определени дни, за да завършат записването в първи клас, като друго съобщение посочва, че регистрацията за деца, които не са членове, започва в различни дни.
Тази административна връзка (с IRGC) или самоличността на родителите обаче не променя правния статут на училищата като граждански съоръжения съгласно международното хуманитарно право, освен ако не са били използвани във военни операции.
А децата, които ги посещават – независимо дали са деца на военнослужещи или цивилни – остават защитени лица със специална защита във въоръжени конфликти, включително забраната за умишлено нападение срещу тях или извършване на атаки, които биха могли да им навредят.
Евро-средиземноморският наблюдател за правата на човека нарече бомбардировката на училището „ужасяващо престъпление и затвърждаване на колапса на гражданската защита“, като подчерта в изявление, че самото наличие на военни съоръжения или бази наблизо не променя гражданския характер на училището и не освобождава американските и израелските сили от законовото им задължение внимателно да проверят естеството на целта, преди да я ударят.
Мониторът подчерта, че децата и учителският персонал остават, при всички обстоятелства, „защитени лица“ съгласно международното хуманитарно право и че всяка атака, която не прави разлика между тях и потенциални военни цели, представлява сериозно нарушение.
Какво знаем за удара и неговия момент?
В събота сутринта, първия ден от учебната седмица в Иран, започнаха американско-израелски удари по страната. Въздушни нападения започнаха да поразяват различни места в град Минаб и провинция Хормозган.
Но животът като цяло протичаше почти нормално; децата ходеха на училища, а снимки и видеоклипове показваха почти нормален трафик по пътищата около училището.
Документирани сателитни снимки от този ден показват, че училищната сграда е била напълно непокътната и не е била засегната от никакъв удар до 10:23 ч. местно време (06:53 GMT).
Местни и официални ирански източници съобщават, че до 10:45 ч. (07:15 GMT) училището е било директно ударено от управляема ракета. За да провери обхвата и естеството на удара, отделът за цифрови разследвания на Ал Джазира анализира два видеоклипа, публикувани в Telegram малко след бомбардировката, и прецизно геолокира всеки от тях, като съпостави видими ориентири със сателитни изображения.
Първият клип е заснет от точка югозападно от комплекса (с координати: 27°06’28.43″ N, 57°04’26.17″ E) и документира първите моменти на дим, издигащ се от вътрешността на военния блок, свързан с базата Сайид ал-Шухада (бригада Асиф), доказвайки, че военната база наистина е била сред ударените цели.
Вторият клип обаче, най-показателен в това разследване, е заснет от точка югоизточно от комплекса (с координати: 27°06’23.77″ N, 57°05’05.97″ E) и осигурява широк ъгъл на видимост, обхващащ целия комплекс.
Този клип ясно показва два отделни стълба от гъст черен дим, издигащи се едновременно: първият от дълбоката вътрешност на военната база, а вторият – от географски независимото място на девическото училище.
Видимото разстояние между двата стълба съвпада с разстоянието, разделящо двете зони, както е показано на сателитните изображения. Това опровергава всяко твърдение, че щетите по училището са причинени от шрапнели, летящи от съседната база, и категорично показва, че училищната сграда е била подложена на директен, отделен удар.
Хронология на отделянето на гражданската сграда от военната база
За да установи архитектурното разделение и да опровергае твърденията, че бомбардираната сграда е била действаща казарма, разследващият екип проведе историческо проследяване на архивирани сателитни изображения чрез Google Earth, обхващащи периода от 2013 г. до непосредствено преди атаката през 2026 г. Координатите на мястото на училището са (27°06’35.4″N 57°05’05.1″E).
Хронологичният преглед разкрива умишлено инженерство за отделяне на тази част от военния комплекс и превръщането ѝ изцяло за граждански цели през последните 10 години.
Разследване на Ал Джазира предполага: Израел и САЩ „умишлено“ са убили ученичките от Минаб. Сателитно изображение от 2013 г., показващо училищната зона като съседна част, напълно интегрирана в стената на военния комплекс Сайид ал-Шухада и заобиколена от охранителни кули [Google Earth/Ал Джазира]
Изображенията показват, че училищната сграда и околността ѝ са били свързана, интегрирана част от основния военен комплекс. Външната периметърна стена е била непокътната, а комплексът е бил заобиколен от пет охранителни наблюдателни кули, разположени около ъглите на целия комплекс. Имало е само една главна входна порта, обслужваща целия комплекс, а вътрешната пътна мрежа е свързвала всички сгради без бариери.
Може да се каже с известна увереност, че през 2013 г. мястото е било използвано изключително като военна казарма със строг охранителен характер, тъй като няма данни за независимо гражданско използване на която и да е част от комплекса. Но това се промени радикално през 2016 г. Сателитни снимки от 6 септември 2016 г. улавят основния повратен момент, когато бяха създадени и построени нови вътрешни стени, които напълно и плътно отделяха училищната сграда от останалата част от военния блок.
В същото време две от наблюдателните кули, наблюдаващи този блок, бяха демонтирани и премахнати. Най-важното е, че три нови външни порти бяха отворени директно към обществената улица, за да обслужват влизането и излизането на ученици и персонал.
Разследване на Ал Джазира предполага: Израел и САЩ „умишлено“ убиха ученичките от Минаб. Въздушна снимка от 2016 г., документираща радикалния повратен момент, когато бяха построени изолиращи стени и бяха отворени три независими външни порти, за да отделят училищната сграда от военните казарми [Google Earth/Al Jazeera]
Тази радикална модификация документира процеса на строителство и официалното премахване на сградата от системата на военните казарми, превръщайки я в независима гражданска цел със специални входове, които не преминават през военни контролно-пропускателни пунктове и са на 200 до 300 метра (650 до 1000 фута).
Цивилното използване става по-ясно с течение на времето. Снимките, направени на 5 май 2018 г., показват интензивна цивилна дейност: Цивилни автомобили могат да се видят строени пред новите външни входове. Вътрешният двор е оборудван и с детско спортно игрище, а вътрешните стени са боядисани в множество цветове с ярки стенописи, подходящи за възрастовата група на учениците.
Тази документация може да се разглежда като окончателно визуално потвърждение, че сградата е функционирала с пълен капацитет като начално училище. Тези характеристики (като детската площадка, рисунките по стените и наличието на цивилни автомобили) са същите, които по-късно се появиха във видеоклипове, документиращи жители, щурмуващи училището в деня на трагедията, за да търсят дъщерите си.
Клиниката „Мъченик Абсалан“ като потвърждаващо доказателство
За да докажем, че атакуващата страна е била (или е трябвало да бъде) точно наясно с актуализираното разположение на обекта, проследихме най-новите строителни проекти в същия район.
На 14 януари 2025 г. (само една година преди нападението), главнокомандващият на Корпуса на гвардейците на ислямската революция на Иран, генерал-майор Хосеин Салами, посети град Минаб, за да открие специализираната клиника „Мъченик Абсалан“.
Клиниката, която струва 100 милиарда ирански томана (около 2 милиона долара), е построена на площ от 5700 квадратни метра (61 354 квадратни фута) в друг ъгъл на същия оригинален военен комплекс – по-специално на улица „Ресалат“ – за да обслужва жителите на източната провинция Хормозган.
Доклади, публикувани във връзка с откриването на клиниката, показват, че тя е оборудвана с най-новите компютърни томографи, ултразвуково оборудване и лаборатории, и че предлага граждански медицински специалности като педиатрия, акушерство и гинекология, както и стоматология – потвърждавайки нейния граждански характер.]
Както и в учебните години по-рано, изграждането на клиниката изискваше пространствено отделяне от военната база. След като клиниката „Мартир Абсалан“ отвори врати през януари 2025 г., беше отворена отделна порта, която да я свърже директно с външната улица за приемане на цивилни пациенти, и беше създаден специален паркинг – мерки, отразяващи това, което училището претърпя, когато беше отделено от комплекса и получи три независими порти.
По този начин, това, което беше единен обединен военен комплекс, се превърна в три независими сектора, ясно различими на сателитни изображения: Училището за момичета „Шаджаре Тайебех“, отделено от 2016 г. със собствени стени и порти; Специализираната клиника „Мартир Абсалан“, отделена от началото на 2025 г. с независим цивилен вход; и военният комплекс „Сайид ал-Шухада“, който остана затворен и активен обект.
Когато американско-израелската атака започна сутринта на 28 февруари 2026 г., анализът на местата на ударите разкри странна закономерност: Ракетите удариха военната база и училището, но заобиколиха специализирания клиничен комплекс, разположен между двете, без да го докоснат.
Това изключване не може да се обясни като съвпадение; Това категорично показва, че изпълнителната страна е действала с координати и карти, които са разграничавали различните съоръжения на комплекса.
Тук се крие фундаменталното противоречие, разкрито от това разследване: Ако разузнавателните данни са били достатъчно актуални, за да пощадят клиника, отворена само от една година, как не са успели да идентифицират начално училище, което е било отделено от военния комплекс и се е превърнало в ясно дефинирана гражданска институция за повече от 10 години?
Това противоречие оставя само две възможности: Или бомбардирането на училището е резултат от сериозен провал в разузнаването, причинен от разчитането на остарели бази данни, които не са били в крак с последователните промени в оформлението на комплекса, или е било умишлен удар, основан на връзка, която третира училището като част от военната система.
Подвеждащи твърдения
Веднага щом от развалините на училището започнаха да се издигат струи дим, акаунти на платформата X, свързани с или симпатизиращи на израелски партии, започнаха да разпространяват видеоклипове и изображения, твърдящи, че училището не е било ударено отвън, а е било разрушено, след като иранска ракета за противовъздушна отбрана не е уцелила целта си и е паднала обратно на земята.
Този разказ повтаря същата тактика, използвана по време на бомбардировката на арабската болница Ал-Ахли в Газа през октомври 2023 г., когато Израел побърза да обвини палестинската съпротива в отговорност за клането чрез ракета, която не уцели целта си.
Инструменти за проверка с отворен код – по-специално обратно търсене на изображения и геолокация с помощта на визуални ориентири – бързо разкриха, че най-широко споделяното изображение в тази кампания, за което се твърди, че показва удара на неуспешна иранска ракета, паднала върху училището, няма нищо общо с град Минаб.
Чрез съпоставяне на терена и забележителностите, видими на изображението – особено покритите със сняг планини на заден план – със сателитни изображения, стана ясно, че то се отнася до инцидент, случил се в покрайнините на Занджан в северозападен Иран, на около 1300 км от Минаб.
Иронията е, че само естеството на двете места е достатъчно, за да опровергае твърдението: Минаб е крайбрежен град в далечния югоизток с изглед към Оманския залив и Ормузкия проток, с тропически климат и без снеговалежи, докато Занджан е планински град в северозападната част, който е покрит със сняг през зимата.
Ирански източници съобщават, че случилото се в Занджан този ден е била успешна операция по прихващане, извършена от части за противовъздушна отбрана, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, по време на която са били свалени два враждебни дрона. Не беше възможно независимо да се провери тази информация.
Инцидентът в училището в Минаб не е изключение в историята на граждански обекти, които са били обект на атаки от американските и израелските военни; по-скоро той попада в документиран модел, обхващащ десетилетия военни операции и атаки, в който една и съща сцена се повтаря: Удари поразяват училища, болници и граждански убежища, последвани от незабавно отричане или прехвърляне на вината на другата страна, преди по-късно независими разследвания да разкрият неверността на официалните твърдения.
През април 1970 г. израелски изтребители Фантом бомбардират началното училище Бахр ал-Бакар в египетската провинция Шаркия, убивайки 46 деца от 130, които са били в класните си стаи онази сутрин.
Израел твърди, че училището е египетски военен обект, а министърът на отбраната Моше Даян заяви по това време, че „египтяните може да са настанили ученици от началното училище във военна база“.
Но израелски пилот, участвал в нападението и заловен по време на войната през октомври 1973 г., по-късно разкрива, че това е било умишлено нападение и че са знаели, че това е просто училище.
През февруари 1991 г. американските военновъздушни сили хвърлят две „умни“ бомби върху цивилното убежище Амирия в Багдад, убивайки най-малко 408 цивилни – повечето от тях жени, деца и възрастни хора.
Вашингтон заяви, че съоръжението е превърнато във военен команден център, но по-късно Human Rights Watch показа, че сградата е имала ясни маркировки, показващи, че е обществено убежище и че голям брой цивилни са го използвали по време на въздушната кампания.
През април 1996 г. израелската армия обстрелва щаба на фиджийския батальон на международните сили UNIFIL в град Кана в южен Ливан, където около 800 ливански цивилни са се укрили в комплекса на ООН. Сто и шест души са убити, а над 116 са ранени.
Израел твърди, че е осигурявал прикритие за специално звено, което е било обстрелвано с минометни снаряди от близост до комплекса, но разследване на ООН по-късно заключава, че израелската бомбардировка е била умишлена, позовавайки се на видеозаписи, показващи израелски безпилотен разузнавателен самолет над комплекса преди началото на обстрела.
През октомври 2015 г. американски самолет AC-130 бомбардира болница на „Лекари без граници“ (известна с френския акроним MSF) в афганистанския град Кундуз, убивайки 42 души, включително 24 пациенти и 14 служители. Организацията преди това е предоставила координатите на болницата на…
Връщайки се към училището в Минаб, показанията на Шива Амилайрад, представител на Координационния съвет на иранските учителски профсъюзи, пред списание Time показват, че решението за евакуация на училището е взето веднага след началото на американско-израелските атаки. Но, каза тя, времето между предупреждението, издадено от иранските власти (след откриване на атаки срещу града), и момента на удара на ракетата е било твърде кратко и повечето родители не са могли да стигнат до училището, за да вземат дъщерите си.
Тя също така потвърди, че капацитетът на болничната морга е бил изчерпан, което е принудило властите да използват мобилни хладилни камиони, за да запазят телата на младите момичета; някои семейства са загубили повече от едно дете при един и същ инцидент.
Способността на нападателите да пощадят новосъздадени съседни съоръжения (като клиниката „Мъченик Абсалан“) и очевидният им неуспех да избегнат начално училище, работещо с пълен капацитет и препълнено със 170 момичета, ни оставят с два сценария, и двата недвусмислено осъдителни: или американските и израелските сили са разчитали, при ударите си в близост до бригада „Асиф“, на много стара, остаряла база данни от разузнавателни данни (датираща отпреди 2013 г.), което би представлявало груба небрежност и безразсъдно пренебрежение към живота на цивилните; или ударът е бил извършен умишлено и с предварително знание, за да се причини максимален обществен шок и да се подкопае народната подкрепа за военния елит на Иран.
Източник: Ал Джазира
