Ормуз на ръба: Иран залага протока в опасна игра със САЩ
Исламабад, Пакистан – Иранският външен министър Абас Арагчи обсъжда с регионални посредници предложение за повторно отваряне на Ормузкия проток, като разговорите със САЩ за ядрената програма на Техеран се отлагат за по-късен етап. Това става по време на 72-часова дипломатическа обиколка в три държави, която изглежда цели да осигури по-широка подкрепа за плана.
Арагчи: Иран и Русия винаги са поддържали тесни консултации по широк кръг от въпроси
Арагчи в понеделник се среща с руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург, след като посещава два пъти Исламабад в рамките на два дни – между двете визити провежда среща в Мускат. Източници, близки до дипломатическите усилия, казват пред Ал Джазира, че на разговорите в Мускат присъстват висши представители на разузнаването от няколко държави.
Дискусиите в Мускат се фокусират върху Ормузкия проток, регионалните гаранции за сигурност и рамката на евентуално споразумение, като въпросите, свързани с ядрената програма, са оставени за по-късен етап.
Иран предава последното си предложение за край на войната със САЩ на Пакистан, който предава послания между Техеран и Вашингтон, след като преките разговори на 11 април в Исламабад не водят до пробив.
Белият дом не потвърждава съдържанието на иранското предложение, за което съобщава и Асошиейтед прес. Говорителката Оливия Уелс заявява, че САЩ „няма да преговарят чрез медиите“ и ще „сключат само сделка, която поставя американския народ на първо място, без никога да позволят на Иран да има ядрено оръжие“.
Остава неясно обаче дали президентът на САЩ Доналд Тръмп ще приеме иранското предложение за отлагане на ядрените преговори. В интервю за Фокс Нюз в неделя Тръмп заявява, че Иран вече знае какво се изисква.
„Те не могат да имат ядрено оръжие. Иначе няма причина да се срещаме“, казва той, като добавя, че Техеран е добре дошъл да се свърже. „Знаете, че има телефон. Имаме добри, сигурни линии.“
Последните дипломатически усилия се развиват на фона на изтичащо време.
Съгласно Резолюцията за военните правомощия от 1973 г., Тръмп е изправен пред краен срок до 1 май, за да получи одобрение от Конгреса за продължаване на военните операции срещу Иран, които вече са в деветата си седмица. Четвърти двупартиен опит в Сената за задействане на резолюцията е отхвърлен с 52 срещу 47 гласа на 15 април. Републиканските законодатели до голяма степен подкрепят Тръмп досега, но няколко от тях заявяват, че тази подкрепа няма да продължи след 60-дневния срок без официално одобрение от Конгреса.
Пакистан в центъра
По време на първото от двете си посещения в Исламабад Арагчи в понеделник се среща с пакистанския премиер Шахбаз Шариф, вицепремиера и външен министър Исхак Дар и началника на армията фелдмаршал Асим Мунир.
След това той пътува до Мускат и се връща в Пакистан в неделя, като отново се среща с Мунир преди да отпътува за Русия.
Арагчи заявява в послание в социалните мрежи след отпътуването си, че Пакистан е „изиграл важна роля в посредничеството на преговорите между Иран и Съединените щати напоследък“, като добавя, че „неправилните подходи и прекомерните искания на Съединените щати“ са попречили предишният кръг разговори да постигне целите си въпреки „известен напредък“.
Висши пакистански представители, запознати с дискусиите, заявяват, че Исламабад ще продължи усилията си като честен посредник.
Иранските държавни медии обаче заемат по-твърд тон.
Агенция Фарс, близка до Корпус на гвардейците на ислямската революция, съобщава, че Арагчи е предал чрез Пакистан послания, очертаващи червените линии на Техеран по ядрените въпроси и Ормузкия проток. Според нея това е „инициатива на Иран за изясняване на регионалната ситуация“.
Айзаз Чаудри, бивш пакистански външен министър, заявява, че самото провеждане на разговорите е показателно.
„Виждам похвална степен на конфиденциалност. Това е дисциплиниран и професионален начин за водене на тези разговори“, казва той пред Ал Джазира.
Разширяващ се кръг
Освен посещенията в Пакистан, Оман и Русия, Арагчи провежда телефонни разговори с външните министри на Катар, Саудитска Арабия, Египет и Франция през последните три дни.
Премиерът на Катар Шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани разговаря директно с Арагчи и предупреждава, че морските пътища не бива да се превръщат в „разменна монета или инструмент за натиск“.
Саудитският външен министър Принц Фейсал бин Фархан Ал Сауд е информиран за „развитията, свързани с примирието“. Египетският външен министър Бадр Абделати разговаря както с катарския, така и с иранския си колега. Френският външен министър Жан-Ноел Баро настоява, че Европа е изиграла „конструктивна роля“ в кризата.
След срещата в Мускат външният министър на Оман Бадр Албусаиди призовава за „практически решения за гарантиране на трайна свобода на корабоплаването“.
Дания Тафер, изпълнителен директор на Форум за международни отношения в Залива, заявява, че поредицата от разговори показва предпазливо ангажиране, а не стратегическо пренареждане.
„Макар иранското ръководство физически да не посети Катар или Саудитска Арабия, имаше телефонни разговори и това показва желание за поддържане на контакт без пълно дипломатическо сближаване“, казва тя пред Ал Джазира.
Преди сегашното крехко примирие Иран ежедневно изстрелва ракети и дронове срещу Саудитска Арабия, Катар и други държави от Залива, което ги разгневява. Въпреки това Катар, Оман и Саудитска Арабия дават сигнал, че предпочитат дипломация пред ответни действия – ако Иран се ангажира да не ги атакува отново.
В същото време затварянето на Ормузкия проток на практика задушава голяма част от енергийния им износ.
„Сред регионалните държави най-важната тема безспорно е Ормузкият проток и сигурността по море“, казва Тафер.
Реза Афзал, ирански журналист и политически анализатор, заявява, че позицията на държавите от Залива се е променила от 2015 г.
„Държави, които тогава се противопоставяха на ядрената сделка, сега разбират, че гарантирано споразумение с Иран е в техен интерес, особено след като иранските военни действия по време на войната показаха цената на продължителната враждебност“, казва той пред Ал Джазира.
Чаудри, бившият пакистански дипломат, заявява, че настоящите разговори излизат извън рамките на един-единствен въпрос.
„Това не е непременно само за ядрените въпроси, а основно за това как в крайна сметка ще приключи тази война и какво ще последва, каква архитектура на сигурността можем да очакваме. Това са разговорите, които всички водят“, казва той пред Ал Джазира.
Тихото присъствие на Русия
Иранският посланик в Русия Казем Джалали потвърждава, че посещението на Арагчи в Москва ще обхване „последния статус на преговорите, примирието и съпътстващите развития“.
Иранският президент Масуд Пезешкиан разговаря с Путин три пъти от началото на войната. Джалали описва визитата в идеологически план, представяйки Иран и Русия като обединен фронт срещу това, което нарича „тоталитарните сили на света“.
Таймур Хан, изследовател в Института за стратегически изследвания Исламабад, заявява, че Русия носи три ключови актива от гледна точка на Иран: дългогодишни стратегически отношения с Техеран, право на вето в Съвета за сигурност на ООН и техническа роля в първоначалната ядрена сделка.
„Москва не може да гарантира премахване на американските санкции, нито да замени преките договорености между САЩ и Иран. Нейната стойност е по-скоро като дипломатически стабилизатор, технически посредник и геополитически противовес“, казва Хан пред Ал Джазира.
Базираният в Техеран анализатор Джавад Хейран-Ниа заявява, че визитата в Москва изглежда засяга и по-конкретни въпроси наред с по-широката дипломация.
„Пътуването вероятно е свързано с въпроси около запасите на Иран от обогатен уран и военното сътрудничество между Техеран и Москва“, казва анализаторът. Русия предлага да поеме иранския обогатен уран.
Урокът от Съвместния всеобхватен план за действие
Зад инициативата на Арагчи стои структурен урок, който според анализатори Техеран извлича от краха на ядреното споразумение от 2015 г.
Когато Тръмп се оттегля от Съвместен всеобхватен план за действие по време на първия си мандат през 2018 г., Иран остава без регионална подкрепа и без гарант, способен да накара Вашингтон да спази ангажиментите си.
Хан заявява, че Техеран е извлякъл поуки от този опит.
„Европейските държави, които бяха част от преговорите по Съвместния всеобхватен план за действие, също не са надежден партньор в моменти на криза“, казва той. „Инициативата на министър Арагчи изглежда е част от стратегия за застраховане – изграждане на дипломатическа защита, успокояване на съседите и създаване на по-широк кръг противници на ескалацията.“
Джаухар Салим, бивш посланик и президент на Институт за регионални изследвания в Исламабад, заявява, че изчисленията на Иран са и тактически.
„В идеалния случай Иран не би искал сделка, зависима от американския изборен цикъл“, казва той пред Ал Джазира.
По думите му Техеран изглежда следва дългосрочна стратегия. „Тази стратегия също така пасва добре на тактиката на Иран да изчаква пред това, което те възприемат като американско отчаяние за бърз изход.“
Хейран-Ниа предлага различна историческа перспектива. За разлика от първоначалните преговори, според него арабските държави от Залива подкрепят дипломацията още преди 12-дневната война през 2025 г.
„Дори по времето на сключването на Съвместния всеобхватен план за действие арабските държави от Залива, особено Саудитска Арабия, показват сериозна съпротива“, казва той пред Ал Джазира.
Мехран Камрава, професор по управление в Джорджтаунски университет в Катар, заявява, че настоящите усилия трябва да се разглеждат като част от по-дългосрочен процес на изграждане на отношения между Иран и държавите от Залива през последните години.
Разминаванията
Разбира се, иранските усилия имат значение само ако САЩ се съгласят на сделка, посочват анализатори.
Тръмп отменя планирано посещение в Исламабад на пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в събота, като заявява, че Иран е „предложил много, но не достатъчно“.
Той също казва, че Китай може „да помогне много повече“ по въпроса за Иран. Тръмп трябва да се срещне с президента Си Дзинпин в Пекин на 14-15 май.
Тафер заявява, че по-широко споразумение остава далечна перспектива.
„„Исканията на Иран далеч надхвърлят сделка само за протока. То иска пълно регионално пренареждане, а това е нещо, което държавите от Залива не желаят да предложат, особено след тези атаки“, казва тя пред Ал Джазира.
Журналистът Афзал, заявява, че вътрешнополитическото измерение в Иран по отношение на Ормуз често се подценява. По думите му общественото мнение в страната се противопоставя на всяко повторно отваряне на протока без осезаеми отстъпки. „Техеран ще продължи да използва протока като лост, докато Вашингтон не се съгласи на компромис“, казва той пред Ал Джазира.
Сега наближават едновременно няколко важни срока:крайният срок по Резолюцията за военните правомощия на 1 май, визитата на Тръмп в Китай и наближаващият сезон на хаджа.
С милиони поклонници, очаквани в Саудитска Арабия в края на май, дипломатическият и логистичен капацитет на Рияд ще бъде ограничен, което прави всяка ескалация в този период особено скъпа за държава от Залива, която е едновременно ключов посредник и пазител на най-свещените места на исляма.
Висши пакистански представители заявяват, че Исламабад остава готов да бъде домакин на нов кръг официални разговори, но съществените преговори вероятно ще продължат извън публичното внимание, като видимата ангажираност ще бъде запазена за момента, когато сделката е близо.
„Те [държавите от Залива] са притиснати в ъгъла и може да се наложи да вървят по тънко въже – както стратегически, така и дипломатически“, казва Салим пред Ал Джазира.
