Фатална грешка, Израел и войната с Иран
През последните дни, наред с продължаващите твърдения за успехи във войната с Иран, в израелските медии се появява нов тон, който пробива усещането за непобедимост — първите признаци на наратив за поражение.
Русия получи огромно предимство, войната с Иран промени всичко, Вашингтон дари света на Москва
В статия за израелския вестник „Йедиот Ахронот“ от 25 март Йоси Йехошуа описва напрежението между премиера Бенямин Нетаняху и ръководителя на Мосад Давид Барнеа заради провала на плановете за сваляне на иранския режим.
Три дни по-рано „Ню Йорк Таймс“ съобщава, че през януари Барнеа представя на американски представители план за разпалване на бунт срещу властта след т.нар. „обезглавяване“ на режима. Той не би занесъл подобно предложение във Вашингтон без одобрението на премиера.
Усещането за криза се засилва още повече, когато началникът на израелската армия Еял Замир предупреждава кабинета по сигурността, че армията може „да се срине отвътре“, особено заради недостиг на личен състав.
Когато политическите и военните ръководства започват да си прехвърлят вината по време на война, това никога не е добър знак. Това не е посоката, в която Израел очаква да се води разговорът един месец след началото на съвместната атака със Съединените щати срещу Иран.
Когато войната започва, доминиращото усещане в Израел е еуфория. Висши израелски представители приветстват „безпрецедентната“ и „историческа“ координация със САЩ, включително две срещи и 15 телефонни разговора между Нетаняху и президента на САЩ Доналд Тръмп през предходните два месеца.
Заедно израелската и американската армия разгръщат кампания от тежки бомбардировки, ликвидирайки водещи политически, религиозни и военни фигури, както и нанасяйки щети и разрушения на инфраструктурата за сигурност, военнопромишлени обекти и ракетни установки, както и на граждански и административни сгради, включително петролни бази и газови находища.
Иран отговаря с ежедневни удари по израелски цели. Трудно е да се оцени мащабът на щетите от израелска страна предвид строгата цензура.
Някои стратегически обекти в Израел са засегнати, включително районът около ядрения реактор в Димона, рафинерията в Хайфа и летище „Бен Гурион“. Освен това израелците прекарват четири седмици, тичайки към бомбоубежища и защитени помещения, като през последните дни го правят по-често, отколкото в началото на войната.
Икономическата активност е силно ограничена; училищата и повечето бизнеси са затворени, въпреки опитите на няколко пъти да бъдат отворени отново. Израел е разтърсен, но не се срива.
В същото време сред обществото войната остава много популярна. Т.нар. ционистка опозиция се съревновава с правителството по ентусиазъм за война и по радикалността на предлаганите мерки.
И все пак започват все по-често да изплуват неудобни въпроси: разклащат ли се някои от предположенията на Израел за това какво може да се постигне във война с участието на САЩ? Може ли „мозаечната“ стратегия на Иран не само да оцелее, но и да осигури по-голяма устойчивост и да наложи значителни разходи?
Съдейки по характера на ударите, които Израел понася, и по по-въздействащите ракети, които се използват, способността на Иран да продължи да отвръща значително надхвърля очакванията. Изчерпването на запасите от противоракетни системи на Израел и САЩ се превръща в нарастващ проблем. Допълнителен фронт срещу „Хизбула“ в Ливан също се отваря за Израел.
Поставят се въпроси и по отношение на този конфликт. Израел предполага, че „Хизбула“ е понесла тежък удар през 2024 г. и представлява само остатъчна заплаха. Степента, до която организацията успява да противодейства на израелските операции със собствени ракетни залпове и локална съпротива срещу сухопътните операции, поражда осезаемо разочарование от израелска страна. Емоционални призиви от местни лидери в северен Израел към правителството да овладее ситуацията се разпространяват широко.
Отново, способността на Израел да нанася разрушения е безспорна: един милион ливанци са разселени, мостове, свързващи южен Ливан с останалата част на страната, са извадени от употреба чрез бомбардировки, а щетите са значителни. Но това е още една военна кампания без ясен край.
И тези военни действия следват непосредствено след израелската кампания на смърт и разрушение в Газа, след която „Хамас“ продължава да съществува. Конфликтът в Газа води до заповед за арест на израелския премиер за военни престъпления от Международния наказателен съд и до дело в Международния съд за нарушения на Конвенцията за геноцида, но не поражда никаква политическа визия отвъд още война и мислене тип „печеля–губиш“.
Общият знаменател не е труден за разпознаване — Израел залага изцяло на военен подход, лишен от какъвто и да е реалистичен политически план. Така всичко това носи усещане за безкрайно повторение.
Прекомерната зависимост на Израел от армията и отхвърлянето на политически решения имат дълга история, но това, на което ставаме свидетели в ерата на постоянните войни след 2023 г., е различно. За да се разбере това, трябва да се разгледат някои от промените, които настъпват в самия Израел.
Реториката на Нетаняху за „пълна победа“ може отчасти да се разбере в контекста на усещането за пълна безнаказаност — възможността да се действа без последствия създава убеждението, че могат да се преследват най-крайните решения. Това върви ръка за ръка с промени в израелското общество, политика и медии. По-религиозно фундаменталистки идеологически позиции намират отзвук сред значителни части от обществото. Подстрекателството към геноцид се разпространява в израелските медии.
Например се наблюдава по-голямо присъствие на религиозната заселническа прослойка във висшите ешелони на израелската армия и други служби за сигурност; сред по-изявените ѝ представители са Давид Зини, ръководител на вътрешната служба за сигурност „Шин Бет“; Ави Блут, командващ Централното командване на израелската армия; и Йорам Халеви в Координатора на правителствените дейности в териториите (COGAT), който на практика контролира ежедневния живот на палестинците.
От решаващо значение е, че тези промени все повече оформят мисленето за националната сигурност на Израел.
Редица бивши военни стратези, близки до центровете на властта, настояват Израел да премине от кратки войни, основани на технологично превъзходство, към подготовка за продължителни конфликти, включващи трайно завземане на територии и унищожаване на „инфраструктурата и хората“ на противника.
Преследването на широко дефиниран проект за „Велик Израел“ се превръща в доминираща доктрина за национална сигурност, включваща, но не само, разгром и заличаване на всяка форма на палестинска национална общност, както и опит за утвърждаване на Израел като доминираща твърда сила в региона.
Израел е и ще продължи да бъде основна пречка за прекратяването на тази война с Иран. Трябва да се предполага, че Израел ще продължи да насърчава и провокира ескалация и да подкопава всякакви преговори или разговори за прекратяване на огъня, включително чрез насърчаване на САЩ към сухопътни операции.
Следователно интересите на Израел са диаметрално противоположни на тези на страните, които търсят край на тази война и нейните рискове.
Междувременно променливата реторика на американския президент не излъчва сила. Нарастват съмнения — поставят се под въпрос съществуващата стратегия и надценяването на способностите на Израел и САЩ, както и подценяването на иранската страна, дори и основни въпроси за ефективността на функциониране на американската администрация.
Проблемът за Израел е, че САЩ могат да решат да се изтеглят и да се върнат в своя отдалечен дом, заобиколен от канадци, мексиканци и океани, оставяйки Израел без добри опции.
Кризата около Суецкия канал през 1956 г., когато заедно с Израел Обединеното кралство и Франция се включват във война в Близкия изток, се разглежда като определящ момент за края на империалната им епоха. Въвличането на САЩ от страна на Израел в тази война с Иран може да бъде запомнено по сходен начин.
Струва си да се отбележи, че Израел демонстрира зависимостта си от САЩ в момент, когато активно ускорява процеса на глобален упадък на САЩ, като същевременно прави подкрепата за Израел все по-непопулярна сред американската общественост. Това е потенциално токсична комбинация.
В опит да достигне такива висоти, Израел може да се подготвя за драматично падение.
