Израел подпали Ливан, надява се това взриви сделката между САЩ и Иран
Глобалният мир е поставен на карта, докато крехкото споразумение за прекратяване на огъня между Вашингтон и Техеран е на път да се превърне в пепел под израелските бомбардировки над Ливан. Олег Исайченко разкрива опасните игри на Израел, който отказва да приеме ливанския фронт като част от голямата сделка, поставяйки администрацията на Тръмп в патова ситуация.
Крехкият мир и израелският фактор
Светът затаи дъх, когато Доналд Тръмп обяви двуседмично примирие между Съединените щати и Ислямска република Иран само часове преди изтичането на решителния ултиматум към Техеран. Тази дипломатическа маневра бе посрещната с предпазлив оптимизъм от световните пазари, но реалността на терен бързо разсея илюзиите. Основният проблем, пред който е изправен този стратегически компромис, е пламтящият Ливан. Докато Вашингтон и Техеран се опитват да намерят общ език, Тел Авив продължава своята безмилостна кампания срещу Хизбула, твърдейки, че споразумението не обхваща ливанска територия.
Анализаторите подчертават, че Техеран вече официално изрази своето възмущение чрез заместник-министъра на външните работи Саид Хатибзаде. Според иранската страна, израелският обстрел е грубо нарушение на договореностите. Информационната агенция „Тасним“, която често отразява позициите на твърдото ядро в иранското управление, предупреди, че Ислямската република е готова да се откаже от примирието, ако атаките не спрат незабавно. Иранският аргумент е пределно ясен: Вашингтон е поел ангажимент за тишина по „всички фронтове“, което по презумпция включва и Ливан, където Иран има жизненоважни интереси чрез Хизбула.
Техеран срещу „бясното куче“ на региона
Риториката от страна на Иран става все по-остра и радикална. Източник от иранските среди, цитиран от медиите, определя Израел като „свирепо куче“, което Съединените щати не успяват или не искат да обуздаят. Заплахата е директна: ако Белият дом не наложи волята си над Нетаняху, Иран ще бъде принуден да се намеси по „изключителен начин“, за да защити своите прокси сили и регионалния си престиж. Това поставя Тръмп в изключително трудна позиция – от една страна той иска да демонстрира способност за постигане на „големи сделки“, а от друга е притиснат от безусловната подкрепа за своя основен съюзник в региона.
В същото време, администрацията във Вашингтон се опитва да тушира напрежението, като прибягва до езика на „недоразуменията“. Вицепрезидентът Джей Д. Ванс направи опит за дипломатическо лавиране, заявявайки, че иранците просто са интерпретирали грешно обхвата на споразумението. Според Ванс, прекратяването на огъня е насочено към прекия сблъсък между САЩ и Иран, както и към сигурността на арабските държави от Персийския залив, но Ливан остава „отделна свада“.
Кървавата равносметка и международният отзвук
Докато дипломатите спорят за дефиниции, цифрите от Ливан са смразяващи. Над 250 загинали и близо 1200 ранени са жертвите на последните израелски удари според ливанската гражданска защита. Този хуманитарен аспект не може да бъде пренебрегнат от международната общност. Еманюел Макрон и Ивет Купър вече изразиха позиции, че примирието трябва да бъде всеобхватно. Кая Калас от Европейския съюз отиде още по-далеч, определяйки действията на Израел като излизащи извън рамките на правото на самозащита.
Обръща се и внимание на факта, че този конфликт вече има и своите тежки икономически измерения. Несигурността около споразумението моментално изстреля цените на суровия петрол нагоре, като сортът „Брент“ наближи 100 долара за барел. Пазарите реагират нервно на всяка новина за провал на преговорите, което показва, че геополитическата стабилност е пряко обвързана с енергийната сигурност на Запада.
Военният експерт Юрий Лямин посочва, че ситуацията изглежда като класически случай на „развален телефон“ между посредниците, в случая Пакистан, и преговарящите страни. Възможно е обаче да става въпрос и за по-дълбока игра. Не е изключено САЩ първоначално да са дали надежда на Иран за Ливан, но впоследствие да са се сблъскали с категоричния отказ на Бенямин Нетаняху да спре операциите срещу Хизбула.
От своя страна Владимир Сажин от Института по ориенталистика подчертава, че Израел никога не би се съгласил на мир с Хизбула без изпълнението на строги условия за сигурност, обсъждани още през 2024 г. За Израел Хизбула не е просто ливанска групировка, а „острието на копието“ на иранската ос на съпротива, чиято крайна цел е унищожаването на еврейската държава. В този контекст, всяко примирие, което оставя Хизбула непокътната, се разглежда в Тел Авив като капитулация.
Исламабад: Последен шанс за разум?
Предстоящият първи кръг от мирните преговори в Исламабад, насрочен за 10 април, се очертава като критична точка. Експертите са скептични, че дори преговорите да започнат, те ще издържат на натиска от бойното поле. Иранското ръководство е подложено на огромен вътрешен натиск. Улиците на Техеран са пълни с хора, изискващи защита за съюзниците, а военните среди в Ислямската република настояват за твърд отговор.
Според логиката, ако преговорите в Пакистан не доведат до реален механизъм за обуздаване на Израел в Ливан, Иран вероятно ще се върне към тактиката на директния обстрел с ракети и дронове. Това би означавало край на краткия „Тръмпов мир“ и навлизане в нова, още по-непредсказуема фаза на глобална конфронтация. Битката за Ливан всъщност е битка за новия световен ред, в който регионалните играчи вече отказват да бъдат просто пионки в ръцете на великите сили.
Източник: Поглед инфо
