От Индия до Иран: Две войни изстреляха пакистанския генерал Асим Мунир
„Предвид факта, че правителството на Иран е сериозно разединено“, пише Тръмп в Truth Social, „и по искане на фелдмаршал Асим Мунир и премиера Шахбаз Шариф от Пакистан, бяхме помолени да отложим атаката си.“
Това е поредното публично признание от страна на Тръмп към пакистанското ръководство, и най-вече към Мунир, за ролята му в опитите да посредничи за край на войната между САЩ и Иран.
Тръмп удължава прекратяването на огъня с Иран за неопределен срок от време
На 8 април САЩ и Иран обявяват двуседмично примирие с посредничеството на Пакистан. То става възможно след интензивни задкулисни преговори, включително преки консултации на Мунир с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс, специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и иранския външен министър Абас Арагчи.
На 11 април Мунир посреща в Исламабад американската делегация, водена от Ванс, и иранския екип, ръководен от председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, за първия кръг преки разговори между двете страни.
След като тези разговори не водят до пробив, Мунир предприема тридневно посещение в Техеран. Той става първият регионален военен лидер, посетил иранската столица след началото на американско-израелската война срещу Иран на 28 февруари, в опит да сближи позициите на Вашингтон и Техеран.
Но макар днес Мунир да е определян от Тръмп като миротворец, международният му възход започва от събития отпреди година, довели до четиридневна война между Индия и Пакистан.
На 22 април 2025 г. въоръжени мъже убиват 26 туристи, повечето хиндуисти, в долината Байсаран край Пахалгам в администрирания от Индия Кашмир. Индия обвинява Пакистан. Исламабад отрича участие и призовава за независимо разследване. В рамките на две седмици двете ядрени сили вече са във война.
Следващата година бележи период на бърза трансформация в политическия и военния пейзаж на Пакистан. Мунир се издига от четиризвезден генерал до фелдмаршал, а след това и до първия началник на отбранителните сили в историята на страната. На фона на вътрешни критики от опозицията той постепенно се превръща в централна фигура в един от най-значимите дипломатически моменти за Пакистан от десетилетия.
Войната, която променя всичко
След нападението в Пахалгам в Индия започва операция „Синдур“ на 7 май 2025 г., нанасяйки удари по цели в Пакистан и в администрирания от Пакистан Кашмир.
Пакистан отвръща, като заявява, че е свалил няколко индийски самолета — загуби, които по-късно Ню Делхи частично признава. Двете южноазиатски съседки си разменят удари с дронове, ракети и артилерия, докато на 10 май не е постигнато примирие посредством задкулисна дипломация с участието на Вашингтон.
Тръмп многократно си приписва заслугата за примирието. Пакистан му благодари и го номинира за Нобелова награда за мир. Индия, от своя страна, отхвърля твърденията му и настоява, че прекратяването на огъня е резултат от двустранна комуникация с Пакистан, тъй като Ню Делхи традиционно не допуска посредници в споровете с Исламабад.
На 20 май федералният кабинет на Пакистан единодушно одобрява повишаването на Мунир в чин фелдмаршал, отчитайки ролята му по време на войната с Индия. Така той става едва вторият офицер в историята на страната с този ранг след Аюб Хан. За разлика от него, Мунир запазва и поста си началник на армията.
Имран Хан, бивш ръководител на Американския институт за мир и геополитически анализатор, заявява, че конфликтът с Индия е решаващ за международния възход на Мунир, макар корените му да са във вътрешнополитически процеси.
„Конфликтът през май 2025 г. беше повратен момент за Мунир. Всички го забелязаха. В свят на съперничество между големи сили малцина се интересуваха от дисбаланса между армия и гражданска власт в Пакистан“, казва той пред Al Jazeera.
„Видяха силен лидер на ядрена, мюсюлманска държава с ключово геополитическо значение. А когато Пакистан демонстрира способности срещу Индия, на власт беше Тръмп — президент, който уважава силата“, добавя той.
Пробив към Вашингтон
На 18 юни, по време на 12-дневната война между Израел и Иран с участието и на САЩ, Тръмп приема Мунир на обяд в Белия дом. За първи път американски президент посреща насаме пакистански военен ръководител без присъствието на цивилното ръководство.
Срещата продължава повече от два пъти по-дълго от предвидения един час в Овалния кабинет.
Тръмп определя Мунир като „велик боец“ и „много важен човек“, като добавя, че е „чест“ да се срещне с него. По-късно публично заявява, че пакистанците „познават Иран много добре — по-добре от повечето“.
Основите за това сближаване са положени месеци по-рано. Пакистан координира действия с CENTCOM при залавянето на заподозрян за атентата на Abbey Gate — операция, за която Тръмп говори пред Конгреса през март.
Исламабад се стреми да разшири отношенията с Вашингтон и чрез предложения за сътрудничество в сферата на редкоземните минерали и криптовалутите.
Според анализатори Пакистан успява да запази канали както със САЩ, така и с Иран, което го прави една от малкото държави, способни да комуникират и с двете страни по време и след 12-дневната война.
През септември Мунир отново е във Вашингтон заедно с Шариф за срещи, в които участват и Ванс, и държавният секретар Марко Рубио.
На октомврийската среща на върха в Шарм ел-Шейх, където е подписано примирие за Газа, Тръмп се обръща към Шариф и нарича Мунир „любимия ми фелдмаршал“.
Конституционно укрепване
През ноември 2025 г. парламентът приема 27-ата конституционна поправка. С нея се създава постът началник на отбранителните сили, който се заема едновременно от началника на армията и поставя армията, флота, авиацията и стратегическите сили под единно командване.
Поправката прави ранга фелдмаршал пожизнен и дава на петзвезден офицер имунитет срещу наказателно преследване.
Тя рестартира и мандата на Мунир. Вместо да се пенсионира през ноември 2027 г., той започва нов петгодишен мандат като началник на отбранителните сили, което удължава службата му поне до ноември 2030 г., с възможност за ново продължение.
Отстраняването на началника на отбранителните сили изисква мнозинство от две трети в парламента, докато свалянето на избран премиер изисква обикновено мнозинство.
Законопроектът минава през Сената за 16 минути на фона на протести от депутати от опозицията, близки до бившия премиер Имран Хан.
Правителството заявява, че промените отразяват уроците от четиридневния конфликт с Индия и че съвременната война изисква интегрирано командване.
Архитектурата на Залива и посредничеството с Иран
На 9 септември 2025 г. израелски самолети нанасят удар по комплекс в Доха, насочен срещу ръководството на Хамас по време на разговори за американско предложение за примирие. Това е първата израелска атака срещу държава от Съвет за сътрудничество в Персийския залив.
Осем дни по-късно Пакистан и Саудитска Арабия подписват стратегическо споразумение за взаимна отбрана в Рияд, в присъствието на Мунир, Шариф и престолонаследника Мохамед бин Салман.
Пактът предвижда нападение срещу едната страна да се счита за нападение срещу двете. Това е първото подобно споразумение за Пакистан, а Мунир е смятан за негов основен двигател.
През декември, при ново посещение в Рияд, Мунир получава ордена „Крал Абдулазиз“ първа степен за принос към двустранните отношения.
Но Мунир не укрепва връзките си само със страните от Залива.
През май 2025 г. той посещава Иран заедно с Шариф и се среща с генерал Мохамад Багери. Няколко седмици по-късно Багери е убит при израелски въздушни удари.
Когато САЩ и Израел започват офанзивата си на 28 февруари, Пакистан е изправен пред противоречив натиск: отбранителният пакт със Саудитска Арабия, границата и историческите връзки с Иран, както и нарастващите отношения с Вашингтон.
Исламабад реагира на няколко фронта.
На 7 март Мунир пътува до Рияд за среща със саудитския министър на отбраната Халид бин Салман. На 12 март се връща с Шариф за разговори с престолонаследника Мохамед бин Салман.
В края на март Мунир провежда поредица от разговори с Тръмп. На 24 март Пакистан официално предлага да бъде домакин на преговори между САЩ и Иран. Ден по-късно пакистански представители предават на Техеран американско предложение от 15 точки.
На 29 март външните министри на Пакистан, Турция, Египет и Саудитска Арабия се срещат в Исламабад за втори път в рамките на 10 дни, за да търсят дипломатически изход.
С нарастването на напрежението и наближаването на крайния срок, поставен от Тръмп, на 8 април е обявено примирие, договорено от Мунир, Ванс, Уиткоф и Арагчи. Целта на Пакистан е ограничена — не окончателна сделка, а достатъчно обща основа за продължаване на диалога.
Макар първият кръг преки разговори на 11 април да не носи пробив, военното и цивилното ръководство на Пакистан продължават опитите да поддържат дипломатическия процес жив.
Въпреки затоплянето на отношенията между САЩ и Пакистан, пенсиониран генерал заявява пред Al Jazeera, че Мунир и цялото ръководство разбират, че отслабен Иран би създал преки проблеми за Пакистан.
„Ако Иран бъде сринат или силно отслабен, израелското влияние ще нарасне. Индия и Израел си сътрудничеха в операция ‘Синдур’ — това вече не е тайна. Ако Иран отслабне, ще имаме проблем и на западната си граница“, казва той.
Ситуацията отвътре
Дипломатическата активност през последната година се развива на фона на трудна вътрешна обстановка.
Насилието в провинциите Белуджистан и Хайбер Пахтунхва достига най-високите си нива от десетилетие през 2025 г. Бившият премиер Имран Хан остава в затвора заедно със съпругата си. Ограниченията срещу свободата на медиите и гражданските права продължават да бъдат критикувани от правозащитни организации.
27-ата поправка предизвиква остра реакция от опозицията и независими анализатори, според които концентрацията на власт няма прецедент в историята на Пакистан.
Анализаторът Хан заявява, че не е обезпокоен от „нарастващата роля на армията във външната политика“.
По-сериозният въпрос според него е свързан с мандата на Мунир като военен ръководител. „На този етап единственият човек, който реално решава колко дълго Мунир ще остане начело на отбранителните сили, е самият Мунир“, казва той.
