Иран и САЩ в игра на издръжливост: Кой ще мигне пръв в Ормузкия проток
Иран в сряда задържа два чуждестранни контейнеровоза, опитващи се да напуснат Ормузкия проток, и открива огън по трети кораб. Това е поредната ескалация на напрежението между Вашингтон и Техеран в тесния морски коридор и идва на фона на американската военноморска блокада на иранските пристанища, започнала на 13 април.
В понеделник американските военни откриват огън по плаващия под ирански флаг контейнеровоз Touska, след което го задържат близо до Ормузкия проток в северната част на Арабско море, докато е на път към иранското пристанище Бандар Абас. В отговор Иран обвинява САЩ в „пиратство“.
След това, в сряда, американските военни прихващат най-малко три танкера под ирански флаг в азиатски води, съобщава Reuters, като според информацията ги отклоняват от местонахождението им край Индия, Малайзия и Шри Ланка.
Крахът на една епоха: Ще вкара ли Иран Тръмп в последната имперска клопка?
Макар между САЩ и Иран да е в сила примирие, атаките, задържането и прехващането на кораби от двете страни показват, че морската война в Ормузкия проток продължава. По този маршрут в мирно време преминават около 20 процента от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.
Дали задържането на чуждестранни кораби от Иран допълнително повишава залозите в протока?
Ето какво е известно за това как Иран и САЩ стъпка по стъпка изострят напрежението в района.
Кой контролира Ормузкия проток?
Ормузкият проток се намира между Оман от едната страна и Иран от другата. Той свързва Персийския залив с Оманския залив и Арабско море. Производителите на петрол и газ в Залива използват този маршрут за износ към останалия свят.
След като САЩ и Израел започват войната си срещу Иран на 28 февруари, Техеран, чиито териториални води навлизат в протока, затваря прохода за всички съдове. На 4 март Корпусът на гвардейците на ислямската революция заявява, че напълно контролира протока и корабите ще трябва да получават разрешение, за да преминават.
В най-тясната си част — едва 21 морски мили (около 39 км) — протокът попада изцяло в териториалните води на Иран и Оман. Иран настоява, че това му дава, заедно с Оман, правото да регулира трафика, въпреки че исторически преминаването е било свободно.
Посредством контрола, който е наложил върху движението през Ормуз Иран вече близо осем седмици определя кои кораби могат да излизат от протока към Оманския залив.
След като САЩ налагат военноморската си блокада на 13 април, американската армия контролира и кои кораби могат да влизат от Арабско море към Персийския залив през Ормузкия проток.
Така морският трафик попада в ситуация, при която съперничещи си армии контролират входа и изхода на протока, а корабите се нуждаят от одобрение и от двете страни, за да преминат.
Първият ход на Иран в Ормуз
След решението на Революционната гвардия от 4 март да ограничи корабоплаването през Ормузкия проток, официалната позиция на Иран доскоро е, че водният път е затворен само за враждебни държави — а именно САЩ и Израел.
На 26 март иранският външен министър Абас Арагчи заявява пред държавната телевизия: „От наша гледна точка Ормузкият проток не е напълно затворен. Той е затворен само за враговете. Няма причина да допускаме корабите на нашите врагове и техните съюзници.“
По думите на Иран, кораби от други държави могат да преминават, ако договорят това с Революционната гвардия. През по-голямата част от март и началото на април през протока преминават съдове от Малайзия, Китай, Египет, Южна Корея, Индия и Пакистан.
През март Революционната гвардия въвежда своеобразна „тол система“, за да контролира корабоплаването през протока.
Според базираното в Лондон издание Lloyd’s List част от корабите следват предварително одобрени маршрути в рамките на тази схема, като операторите им преминават през процедура на проверка.
По данни на Lloyd’s поне два кораба плащат таксата в китайски юани.
Докато блокира протока и събира такси, Иран продължава да изпраща свои кораби с петрол за износ.
Износът на ирански петрол през Ормузкия проток формира около 80 процента от общия износ на страната. Според Kpler Иран изнася 1,84 милиона барела дневно през март и 1,71 милиона барела дневно досега през април, спрямо средно 1,68 милиона барела дневно през 2025 г.
От 15 март до 14 април страната изнася 55,22 милиона барела петрол. Цената на барел ирански петрол — в основните му разновидности Iranian Light, Iranian Heavy и Forozan Blend — не пада под 90 долара през последния месец, а в много дни надхвърля 100 долара.
Дори при приблизителна цена от 90 долара за барел, Иран печели поне 4,97 милиарда долара от износ на петрол през последния месец.
За сравнение, в началото на февруари преди войната Иран печели около 115 милиона долара дневно от суров петрол, или 3,45 милиарда долара месечно.
Това означава, че през последния месец приходите от петролен износ са с около 40 процента по-високи спрямо периода преди войната.
Когато САЩ вдигат залозите с морската блокада
Американската военноморска блокада на иранските пристанища започва в 14:00 GMT на 13 април. Оттогава CENTCOM съобщава, че американските сили са наредили на 31 кораба, свързани с Иран, да се върнат или да акостират в иранско пристанище.
В понеделник американските военни откриват огън и след това задържат контейнеровоза Touska близо до Ормузкия проток в северната част на Арабско море. Ден по-късно спират и друг танкер, санкциониран за превоз на ирански суров петрол, докато плава в Бенгалския залив.
След задържането на Touska Пентагонът заявява в социалните мрежи: „Ще продължим глобалните морски операции по прилагане на санкциите и ще спираме санкционирани кораби, които оказват материална подкрепа на Иран — навсякъде, където действат. Международните води не са убежище за санкционирани съдове.“
Как Иран повишава напрежението още повече
След началото на американската морска блокада Техеран, който по-рано допуска кораби от „приятелски“ държави през Ормузкия проток, допълнително затяга контрола си.
Обяснявайки решението да не допуска никакви чужди кораби, докато САЩ не прекратят блокадата, първият вицепрезидент на Иран Мохамад Реза Ареф заявява, че „сигурността на Ормузкия проток не е безплатна“.
„Не може да се ограничава износът на ирански петрол и същевременно да се очаква безплатна сигурност за останалите“, пише той в X.
„Изборът е ясен: или свободен петролен пазар за всички, или риск от сериозни разходи за всички“, добавя той. „Стабилността на глобалните цени на горивата зависи от гарантиран и траен край на икономическия и военния натиск срещу Иран и неговите съюзници.“
Ден по-рано Иран по информация на медиите открива огън по два търговски кораба под индийски флаг в протока. Революционната гвардия заявява, че двата съда са атакувани, защото са „оперирали без разрешение“.
След това, на 22 април, Иран задържа два контейнеровоза, опитващи се да напуснат Персийския залив през Ормузкия проток, след като открива огън по тях и по още един кораб.
Революционната гвардия заявява, че корабите са нарушили морските правила и са навлезли в стратегическия воден път без координация с нея.
Според Reuters единият задържан кораб е плаващият под панамски флаг MSC Francesca, спрян по пътя към пристанището Хамбантота. Корабът е обстрелван на около осем морски мили западно от Иран, но не е повреден и екипажът е в безопасност.
Вторият задържан кораб е гръцкият, плаващ под либерийски флаг Epaminondas, по който е стреляно на около 20 морски мили северозападно от Оман. Операторът съобщава, че всички моряци са невредими. Корабът е пътувал към Гуджарат.
Контейнеровозът Euphoria, също под либерийски флаг, е обстрелван в същия район като MSC Francesca, но не е повреден и продължава плаването си, като по-късно достига Фуджейра.
Накъде води всичко това?
Това е първият случай, в който Иран атакува и задържа кораби след началото на войната. Освен това корабите не са свързани със САЩ или Израел.
Али Ваез, директор на проекта за Иран в International Crisis Group, заявява пред Al Jazeera, че действията на Иран не са изолиран акт, а част от съзнателен „удар за удар“ между Иран и Съединените щати.
„Случващото се в Ормузкия проток не е проява на стратегическо превъзходство, а взаимна игра по ръба, в която всяка страна изпитва пределите на натиска“, казва той.
„Опасността е, че нито една от страните не смята, че може да си позволи да отстъпи първа, а това превръща всеки инцидент в морето в потенциален катализатор на по-широка ескалация“, добавя той.
В публикация в социалните мрежи в четвъртък председателят на иранския парламент и водещ преговарящ за примирието Мохамад Багер Галибаф заявява, че пълно примирие е възможно само ако американската морска блокада бъде прекратена.
Той подчертава, че повторното отваряне на Ормузкия проток е невъзможно при подобно „явно нарушение на примирието“.
Крис Федърстоун, политолог от Университета в Йорк, казва пред Al Jazeera, че с тези действия Иран допълнително повишава напрежението около всякакви преговори със САЩ.
„Исторически САЩ често са възприемани като по-легитимен играч, но в тази война с Иран администрацията на Тръмп загуби голяма част от тази репутация“, казва той.
„Това прилича на покер с огромен залог, в който и двете страни се гледат в очите и чакат другата да мигне. Иран имаше възможност да отстъпи, но със задържането на корабите върна натиска обратно върху Тръмп — дали той ще отстъпи, или не“, добавя той.
