БРИКС: Картографиране на руските инвестиции в Индия
Двете страни са предприели няколко стъпки за улесняване на потока от стоки, включително разработване на механизъм за национална валута, подобряване на логистиката и организиране на застрахователни решения, с цел да се откажат от зависимостта си от западни организации
От 2022 г. насам обемът на двустранната търговия между Русия и Индия далеч надхвърли целта от 30 милиарда щатски долара, поставена от двете страни през 2015 г. През финансовата 2024-25 г. търговският оборот възлиза на 68,7 милиарда щатски долара, главно поради увеличения внос на суров петрол от Индия, който съставлява около 80% от двустранната търговия. Окуражени от скока в търговските дейности, Индия и Русия приеха нова цел от 100 милиарда щатски долара до 2030 г., която индийският министър на външните работи определи през 2024 г. като „повече от реалистична“.
Двете страни предприеха няколко стъпки за улесняване на потока от стоки, включително разработване на механизъм за национална валута, подобряване на логистиката и организиране на застрахователни решения, с цел да се откажат от зависимостта от западни организации. Първо, транзакциите между Индия и Русия сега са доминирани от разплащанията рупия-рубла, съгласно решението на Резервната банка на Индия (RBI) от юли 2022 г. да разреши внос и износ в индийска валута. В момента това представлява повече от 90% от двустранните търговски операции.
Въпреки това, схемата първоначално остави Русия със значителен излишък от рупии. Въпреки че се превърна в труден въпрос за двустранните икономически връзки през 2022-23 г., Ню Делхи и Москва намериха решение, като инвестираха тези пари в индийската икономика и влязоха повече капитал в руския бизнес в Индия.
Второ, транспортната свързаност между двете страни постепенно напредна, надграждайки оперативността на морския коридор Владивосток-Ченай и постепенния растеж на използването на Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC). Трето, доставките на петрол сега зависят от защита и обезщетение, предоставяни от руски застрахователи, което улеснява доставката им до индийските пристанища, въпреки санкциите срещу руския танкерен флот.
Освен това, през май 2024 г. Индия и Русия подписаха двустранно споразумение между митническите власти за оторизираните икономически оператори, което оказа „голямо влияние върху улесняването на търговията“. Това беше последвано от протокол за обмен на информация преди пристигане относно стоки и превозни средства, подписан през декември 2025 г. и предназначен за по-нататъшно оптимизиране на процедурите за митнически контрол.
Китай пробива блокадата на Ормузкия проток с танкерите си, САЩ губят контрол и позиции
Ускоряването на търговските преговори на Индия с Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) очевидно е продължение на двустранните мерки. 18-месечният работен план, който беше приет като част от Мандат, подписан през август 2025 г., включва отваряне на нови пазари на ЕАЕС за индийски микро-, малки и средни предприятия (ММСП); фермери; и рибари.
Платото в търговията
Въпреки че двустранната търговия се разшири и стана по-устойчива на външни рискове, последните динамики показват, че впечатляващият растеж на обема постепенно губи инерция, може би достигайки своя таван. Това беше потвърдено от президента Владимир Путин в изказването му на срещата на върха Индия-Русия през декември 2025 г., когато той заяви, че данните за търговията за 2025 г. ще останат непроменени.
Има няколко причини за това. Първо, някои от доставките от Русия за Индия бяха силно засегнати от западните санкции. Износът на диаманти, например, се е сринал от 1,4 милиарда щатски долара на 400 милиона щатски долара, откакто Г-7 и Европейският съюз (ЕС) забраниха директния и индиректния внос на скъпоценни камъни с произход от Русия през 2024 г. Това се отрази на индийската индустрия за полирани диаманти, която традиционно доставя суровини от Русия.
Това накара индийското правителство да изрази загрижеността си пред делегация от Белгия, един от основните източници на внос на диаманти за Индия, по време на посещение на белгийския външен министър в Индия през 2024 г. Опитите за промяна на ситуацията обаче очевидно са били безплодни, като индийският внос на скъпоценни камъни от Русия е спаднал значително от април 2024 г. насам.
Руските доставки на суров петрол, които формират основата на двустранната търговия с Индия, също бяха обект на няколко кръга санкции, наложени от САЩ и ЕС. Въпреки че като цяло показват висока степен на съпротива срещу външни ограничения, доставките на петрол претърпяха по-големи прекъсвания след санкциите на администрацията на Байдън от януари 2025 г., които засегнаха петролни компании и близо 200 танкера, както и европейските санкции от юли 2025 г., които поставиха в черен списък индийската компания Nayara Energy, в която най-големият производител на петрол в Русия, Роснефт, има 49,13% дял.
През октомври 2025 г. администрацията на Тръмп, която се въздържа от всякакви ограничения върху руската икономика през първите осем месеца от съществуването си, постави в черен списък Роснефт и друга голяма руска петролна компания, Лукойл, заедно с техните дъщерни дружества. Тези мерки нарушиха корабоплаването и принудиха някои индийски рафинерии да ограничат операциите си със санкционираните организации.
Второ, двустранната търговия остава неравномерна в полза на Русия. Въпреки многото приказки и очаквания, индийският износ за Русия е нараснал само незначително – от 3,1 милиарда щатски долара през финансовата 2022-23 година до 4,9 милиарда щатски долара през финансовата 2024-25 година. Въпреки това, износът на Индия за Русия се е диверсифицирал през последните три години, със забележим скок в доставките на автоматични машини за обработка на данни и електроника, по-специално смартфони.
Значителният търговски дисбаланс представлява проблем без незабавно решение. Индия не може да доставя стоки или продукти на Русия в същия мащаб като руските енергийни ресурси, особено предвид нежеланието на индийските частни предприятия да навлязат на руския пазар или да участват в сделки с руските си колеги. Освен често цитираните причини за съществуващата заплаха от санкции и липсата на достатъчно информация, които са донякъде преувеличени, нетарифните бариери и регулаторните пречки също възпрепятстват напредъка.
Всички тези фактори затрудняват намаляването на търговския дисбаланс и увеличаването на търговията. И все пак, когато се стигне до критичен момент, както се вижда от удвояването на усилията на руските предприятия да навлязат на индийския пазар, е възможно да се преодолеят препятствията за съживяване на партньорствата и създаване на нови съвместни предприятия (СП).
Инвестиционно сътрудничество
Инвестиционното партньорство между Индия и Русия традиционно е ограничено до избрани сектори и механизми. Русия инвестира главно чрез преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), като се фокусира върху сектори като аерокосмическа и отбранителна промишленост, химикали, нефт и газ и железопътен транспорт. Откъсната от западните пазари и фондови борси и търсеща да използва излишните рупии, Русия проучи нови възможности за инвестиране в Индия, включително в съвместни предприятия, инфраструктурни проекти, държавни ценни книжа и акции.
Ню Делхи и Москва се опитаха да стимулират инвестиционните партньорства, като провеждаха редовни срещи на работни групи, организираха бизнес срещи на върха и стартираха инвестиционен форум през април 2024 г. Това усилие е заложено и в Програмата за развитие на стратегически области на икономическото сътрудничество между Индия и Русия до 2030 г., която беше подписана на двустранната среща на върха през декември 2025 г.
Основни инвестиции в преките чуждестранни инвестиции
Официалните данни за руските инвестиции показват скромни резултати. Докато индийските компании са инвестирали над 760 милиона щатски долара в руската икономика през 2024 г., Русия е инвестирала около 200 милиона щатски долара в Индия. Освен това, статистиката на индийското правителство показва, че Русия е едва на 31-во място в списъка на притока на капиталови преки чуждестранни инвестиции, със скромни кумулативни инвестиции от 1,3 милиарда щатски долара от април 2000 г. до септември 2025 г. Това се равнява на само 0,17% от общия приток на инвестиции в индийската икономика през същия период.
Съществуващите данни обаче не разкриват по-голямата картина: руските компании, предимно финансирани от държавата, са изградили солидни връзки със своите индийски партньори в няколко ключови индустрии. Тези връзки обхващат десетилетия и до голяма степен остават незасегнати въпреки всички геополитически препятствия. Енергетик.
Нефтеният и газовият сектор отдавна е основна област от взаимен интерес в отношенията между Индия и Русия. От началото на 2000-те години индийските публични компании са инвестирали в проекти за добив и добив в руския Далечен изток и Сибир, като кумулативните преки чуждестранни инвестиции достигат 16 милиарда щатски долара.
Най-голямата руска инвестиция беше придобиването от Роснефт на 49% дял в Essar Oil за 12,9 милиарда щатски долара през октомври 2016 г. Това беше и най-големият единичен приток на преки чуждестранни инвестиции в индийската икономика. Сделката включваше втората по големина рафинерия в Индия, разположена във Вадинар, с годишен капацитет от 20 милиона тона. Допълнителни 2 милиарда щатски долара бяха платени за пристанищен терминал, който да снабдява рафинерията. Освен това, под марката Nayara Energy, компанията разшири мрежата си за търговия на дребно до над 6750 бензиностанции в цяла Индия. Общо Роснефт инвестира 20 милиарда щатски долара в индийската икономика, както беше обявено от президента Путин през декември 2024 г.
И все пак инвестициите на Роснефт не подобриха позицията на Русия сред инвеститорите в индийската икономика, тъй като някои от инвестициите бяха направени чрез дъщерните ѝ дружества в други страни. Например, Роснефт придоби своя дял в Essar Oil чрез дъщерното си дружество, базирано в Сингапур, Petrol Complex Pte Ltd (по-късно преименувано на Rosneft Singapore Pte Ltd), така че тази инвестиция се отчита като от Сингапур, а не от Русия.
Руските инвестиции в индийския енергиен сектор изглежда се отплатиха, като Vadinar се очертава като втората по големина индийска рафинерия след Jamnagar, която ще доставя руски петрол след 2022 г. Въпреки че е включена в осемнадесетия пакет от санкции на ЕС срещу Русия, Nayara Energy продължи с преработката на руски петрол и доставката на петролни продукти, като дизел, бензин и реактивно гориво, на световните пазари. Освен това, осъждайки санкциите като „неоправдани, незаконни и пряка заплаха за енергийната сигурност на Индия“, компанията потвърди ангажимента си да инвестира 70 000 крори индийски рупии (приблизително 8 милиарда щатски долара) в проекти, свързани с нейната рафинерия.
Руската компания за ядрена енергия „Росатом“ изгражда атомната електроцентрала „Куданкулам“ (KNPP) в Тамил Наду от 2002 г. Съгласно междуправителственото финансово споразумение, подписано през юни 1998 г., Русия трябваше да предостави заем до 2,6 милиарда щатски долара за блокове I и II на централата. Този държавен кредит беше предложен с лихва от 4% годишно, покривайки 85% от стойността на руския обем работа, включително ядреното гориво. Останалите 15% от стойността на руския обем работа, както и останалите индийски разходи по проекта, трябваше да бъдат финансирани от Индийската корпорация за ядрена енергия като собствен капитал.
През декември 2001 г. индийското правителство одобри финансиране на проекта в размер на 13 171 крори индийски рупии (2,8 милиарда щатски долара), включващо собствен капитал от 6 755 крори индийски рупии (приблизително 1,44 милиарда щатски долара) и руски кредит от 6 416 крори индийски рупии (приблизително 1,36 милиарда щатски долара), с опция за набиране на допълнителен вътрешен дълг.
Въпреки това, цената на проекта беше преразгледана два пъти: първо на 17 270 крори индийски рупии (приблизително 3 милиарда щатски долара) през 2013 г., след това на 22 462 крори индийски рупии (приблизително 3,6 милиарда щатски долара) през 2014 г., поради увеличени разходи, свързани с лихви по време на строителството, разходи за работна ръка, разходи за изграждане и разполагане на руски специалисти в Куданкулам. Блокове I и II на АЕЦ-ца са в експлоатация съответно от декември 2014 г. и октомври 2016 г. Очаква се строителството на останалите четири блока да бъде завършено до 2027 г.
Металургия и минно дело
През август 2011 г. руският гигант в металургията и минното дело „Мечел“ и индийската Somani Group създадоха съвместно предприятие Mechel Somani Carbon Ltd. Mechel Carbon AG, швейцарското дъщерно дружество на минното подразделение на Mechel OAO, Mechel Mining OAO, придоби 51% дял в съвместното предприятие. Съвместното предприятие е доставяло въглища от мините на „Мечел“ в Русия и други страни, като ги е преработвало за по-нататъшни доставки на индийските индустрии в Одиша, Чхатисгарх, Джаркханд и Андхра Прадеш.
Въпреки че данните за инвестициите не са разкрити, новата компания е възнамерявала да инвестира над 100 крори индийски рупии (приблизително 21 милиона щатски долара), за да финансира разширяването си, включително създаването на инфраструктура за складиране. Основната зона за разпространение на проекта се намира на 20 км от пристанище Визаг в индустриален район на Андхра Прадеш.
През март 2025 г. руският алуминиев гигант „Русал“ постигна споразумение с индийската рафинерия за алуминиев оксид Pioneer Aluminium Industries Ltd, чрез което ще придобие 50% дял на три етапа. Първият етап е завършен, като Русал закупи 26% дял за 244 милиона щатски долара. Pioneer Aluminium управлява рафинерия за металургичен алуминиев оксид в Андра Прадеш с производствен капацитет от 1,5 милиона тона. Очаква се инвестицията да позволи на руската компания да намали зависимостта си от суровини от трети страни. Русал възнамерява да доставя боксит на индийския завод и да получава алуминиев оксид от него пропорционално на своя дял.
Новолипецката стомана (NLMK), една от най-големите стоманодобивни компании в Русия, е инвестирала около 150 милиона щатски долара в завода в Аурик Сити в индустриалния коридор Делхи-Мумбай в Аурангабад. С присъствие в Индия от 2011-2012 г., заводът ѝ произвежда първокласни трансформаторни стомани и има отчетен годишен производствен капацитет от 64 000 тона. NLMK започна сглобяването на стоманените конструкции на новия завод през лятото на 2021 г. и го зареди с пълен капацитет през второто тримесечие на 2023 г. Преди да стартира собствено производство, компанията държеше 25% дял от индийския пазар на трансформаторна стомана. Тя управлява и производствена база в Аурангабад, два центъра за съхранение и дистрибуция в Махаращра и Гуджарат, както и сервизен център в Даман и Диу.
През декември 2010 г., преди годишната среща на върха Индия-Русия, „Северстал“, голяма руска компания за стомана и добив, и Националната корпорация за минерално развитие (NMDC) Ltd, най-големият индийски производител на желязна руда, подписаха споразумение за създаване на съвместно предприятие, като всяка от тях ще притежава 50% дял. Проектът включваше изграждането на стоманодобивен завод с капацитет 5 милиона тона в Карнатака, чиято цена се оценява на около 25 000 крори индийски рупии (приблизително 5,4 милиарда щатски долара). След няколко години пазарни проучвания и дискусии обаче, съвместното предприятие се провали, като NMDC продължи самостоятелно. Според представител на „Северстал“, компанията е решила да преустанови участието си в индийския проект поради „сложни бизнес условия“.
Химикали
През май 2024 г. KuibyshevAzot Engineering Plastics India Private Ltd, дъщерно дружество на руския конгломерат KuibyshevAzot, откри производствения си завод в Шри Сити, производствен център в Андра Прадеш, посветен на производството на полиамид и различни инженерни пластмаси. Тези материали имат широк спектър от приложения в сектори като автомобилостроенето, електротехниката, електрониката, потребителските стоки, отбраната и железопътния транспорт. Съоръжението обхваща над 3 акра с прогнозна инвестиция от 95 крори индийски рупии (10,7 милиона щатски долара) и има начален годишен производствен капацитет от 15 000 тона с планове да го удвои в бъдеще.
Машини
Руският производител на тежко оборудване Уралмаш работи с Индия от 50-те години на миналия век. По време на пътуването си до Съветския съюз през 1955 г. индийският премиер Джавахарлал Неру посети завода на Уралмаш, за да инспектира производствения процес на оборудване за първия металургичен завод в Индия в Бхилаи. „Уралмаш“ е доставяла оборудване и за заводите на Steel Authority of India Limited (SAIL) в Бокаро, Дургапур и Руркела, както и за мините на Coal India Ltd (CIL). В момента компанията присъства на индийския пазар чрез съвместното си предприятие с SRB International, което е създадено през 2016 г.
Това е първото индийско-руско съвместно предприятие в сектора за производство на тежко оборудване. Въпреки че компаниите не са разкрили публично разходите си, то е проектирано като партньорство 50/50. Представител на „Уралмаш“ заяви, че компанията ще инвестира 5-6 милиона щатски долара годишно в „Уралмаш SRB India“. Основната цел на съвместното предприятие е да създаде производствена база в Индия за производство на машини за минния и стоманодобивния сектор.
От началото на строителството на атомната електроцентрала „Куданкулам“, „Уралмаш“ е доставяла тежко оборудване, включително полярни кранове, кранове на рампа и трансферни машини. През април 2021 г. компанията спечели търг на стойност над 350 милиона щатски долара за доставка на пет крачещи драглайна на CIL. Това беше най-големият договор за руската компания от над три десетилетия. Доставката на първия драглайн за Индия започна през юни 2022 г. Като част от споразумението, Уралмаш ще осигурява сервизно обслужване и поддръжка на драглайните, включително доставка на резервни части и аксесоари в продължение на 11 години от датата на въвеждането им в експлоатация.
Друга руска компания, специализирана в производството на оборудване и оперираща в различни сектори, е „Силови машини“. Фокусирайки се върху енергийното инженерство, компанията предоставя услуги по производство, доставка, монтаж, сервизно обслужване и модернизация на топлоелектрически, ядрени, хидравлични и газотурбинни електроцентрали. От 60-те години на миналия век тя участва в десетки проекти в Индия. Например, по договор от 1997 г. „Силови машини“ достави четири комплекта водноелектрически агрегати с мощност 250 W за водноелектрическата централа (ВЕЦ) Техри в Утар Прадеш.
Първият етап на ВЕЦ Техри беше завършен през 2008 г., като „Силови машини“ отговаряше за строителството, пускането в експлоатация и надзора при въвеждане в експлоатация. Освен това, компанията достави два водноелектрически агрегата с мощност по 75 MW всеки за ВЕЦ „Балимела“ в Одиша и модернизира три хидравлични турбини за ВЕЦ „Локтак“ в Манипур, увеличавайки мощността им от 35 MW на 45 MW. През 2007 г. руската компания откри дъщерно дружество в Индия – Power Machines India Ltd – което участва в изграждането на топлоелектрическите централи „Сипат“ и „Барх“ и АЕЦ „Куданкулам“.
Железопътен транспорт
През март 2023 г. руският гигант в производството на подвижен състав „Трансмашхолдинг“ (TMH), в сътрудничество с индийската железопътна компания „Викас Нигам“ (RVNL), спечели един от „най-големите търгове от близкото минало“ за производство и поддръжка на електрически влакове „Ванде Бхарат“ от името на Индийските железници. Успехът на консорциума TMH–RVNL се дължи до голяма степен на това, че той се очерта като най-ниския участник в търга, с предложена производствена цена от 120 крори индийски рупии (приблизително 13 милиона щатски долара) на влаков комплект.
Няколко месеца по-късно двете компании подписаха споразумение за създаване на съвместно предприятие, Kinet Railway Solutions Ltd. TMH притежава 75% от съвместното предприятие, докато RVNL държи останалите 25%. Договорът с Indian Railways, подписан през септември 2023 г., е на стойност 54 000 индийски рупии (6,5 милиарда щатски долара), включително 1,7 милиарда щатски долара за подвижен състав и 4,8 милиарда щатски долара за поддръжка.
Той включва производството на 120 16-вагонни електрически влака за дълги разстояния, които ще бъдат доставени в рамките на пет години от датата на подписване, както и последващи услуги по поддръжка в продължение на 35 години. Това придава дългосрочен характер на ангажимента на TMH с индийските партньори и предоставя възможности за нови инициативи, включително образователни програми за индийски специалисти.
През юни 2024 г. съвместното предприятие пое контрола над фабриката за железопътни вагони Marathwada в Латур, Махаращра, за производство на спални влакови композиции Vande Bharat. Общият оборотен капитал, необходим за първоначални инвестиции, който включва планове за откриване на инженерен център и модернизиране на три сервизни депа в различни градове за последваща поддръжка на оборудването, надхвърля 150 милиона щатски долара.
TMH също така се стреми да се възползва от присъствието си в Индия, за да разшири дейността си в трети страни. Както заяви главният изпълнителен директор (CEO) на TMH Кирил Липа, компанията разглежда Индия „не само като пазар, но и като потенциален производствен център за обслужване на други региони – особено африкански страни – използвайки напредналите производствени възможности и стратегическото местоположение на Индия“.
Корабостроене и логистика
Корабостроенето е нововъзникваща област за двустранни проекти между Индия и Русия. Тъй като и двете страни възнамеряват да подобрят логистиката, те осъзнават необходимостта от повече кораби, които да подкрепят нарастващите си търговски операции. За да насърчи оперативността на INSTC, особено на Транскаспийския маршрут, Русия се нуждае от повече кораби. Това ще позволи редовна връзка между южните ѝ пристанища Оля и Махачкала и иранските пристанища Бандар-е Анзали и Каспийско море, както и Амирабад и Наушахр.
В опит да разшири корабоплаването в Каспийско море, Русия е поръчала на Goa Shipyard Limited (GSL) 24 товарни кораба, включително химически танкери, кораби за насипни товари и контейнеровози. Строителството е планирано да започне в началото на 2024 г. и да приключи до 2027 г. Въпреки че няма налична информация за напредъка на тази сделка, очакваният срок изглежда прекалено оптимистичен.
Друг пример за засилено участие в корабостроителния сектор е свързан с развитието на Северния морски път (СМП). Поради недостиг на кораби от ледов клас (кораби, които могат да плават през лед) по този маршрут, Русия търси възможности за изграждане на нови кораби.
Като част от сътрудничеството си с Индия, Москва е разгледала два варианта. Първият е съвместното производство на кораби в индийските корабостроителници. Според съобщенията, „Росатом“ е водил преговори с индийски публични и частни корабостроителници относно изграждането на четири неядрени ледоразбивача с прогнозна цена над 6 милиарда индийски рупии (приблизително 665 милиона щатски долара). Потенциалната сделка, която все още не е официално обявена, може да се основава на Меморандума за разбирателство (MoU) относно корабостроенето и ремонта на руски кораби в индийски корабостроителници. Вторият вариант включва изграждане на кораби от леден клас в Русия и привличане на индийски специалисти за обучение в руски институции.
Първата среща на работна група за сътрудничество в NSR през октомври 2024 г. намеква за планове за насърчаване на съвместни проекти в Арктика, по-специално в корабостроенето. Ако бъде реализиран, проектът би бил взаимноизгоден, тъй като Русия трябва да увеличи своя морски флот от всякакъв тип, а Индия желае да придобие технологии за изграждане на кораби от леден клас.
Потенциални области за сътрудничество
От 2024 г. Москва и Ню Делхи водят дискусии относно потенциално сътрудничество в областта на критичните минерали. Консултациите са били фокусирани върху напреднали технологии, необходими за добив и преработка на жизненоважни минерали за високотехнологични, автомобилни и отбранителни приложения. По-конкретно, Индия е търсила руски технологии и помощ при проучване и добив на минерали. Въпреки че няма публична информация за напредъка на тези преговори, споразумение за „трансфер на технологии в минния сектор“ беше включено в протокола, подписан от работната група за модернизация и индустриално сътрудничество през август 2025 г.
Портфолио инвестиции
Освен нарастващата готовност за сключване на съвместни предприятия с индийски компании, руските фирми и индивидуалните инвеститори проучват портфолио инвестиции и сделки с рисков капитал и частен капитал. Обемът на руските портфолио инвестиции надхвърли 2 милиарда щатски долара през 2024 г. Това беше улеснено от получаването на лицензи от руските финансови групи за навлизане на индийския пазар на ценни книжа, както и от споразуменията им с местни партньори за предоставяне на достъп на руски инвеститори до индийския пазар.
От 2023 г. насам над двадесет руски организации, включително финансови групи като Alfa Capital и Finam, както и най-големите руски банки Sberbank, VTB и T-Bank, са регистрирани като чуждестранни портфейлни инвеститори (ЧПИ) в Индийския съвет по ценни книжа и борси (SEBI). Няколко брокерски фирми с лицензи на ЧПИ са инвестирали от името на своите клиенти. Освен намерението да използват рупиите, намиращи се в специални сметки в Индия, за инвестиции в акции и ценни книжа, Индия сякаш се очертава като нова дестинация за руските портфейлни инвеститори, които възприемат страната като „стабилен, предвидим и достъпен пазар“ и „безопасно пристанище“ за правене на бизнес в контекста на западните санкции.
По време на посещението на президента Путин в Индия през декември 2025 г., Херман Греф, главен изпълнителен директор на Sberbank, обяви нова инициатива: взаимен фонд, който ще позволи на руските инвеститори на дребно да инвестират на индийския фондов пазар. Наречен „финансов мост“ между двете страни, новият инвестиционен маршрут ще бъде свързан с представянето на индекса NSE Nifty 50, предоставяйки на руските инвеститори достъп до 50-те индийски компании с най-висока пазарна капитализация.
Инвестиции в стартиращи компании
От 2010-те години насам руски инвестиционни фондове проявяват интерес към индийски стартиращи компании. Няколко фонда за частни капиталови инвестиции са направили инвестиции в развиващи се индийски компании в области като електронна търговия, доставка на храна, транспорт и логистика, финтех и дигитално банкиране.
DST Global, основана през 2009 г., е един от най-известните портфолийни инвеститори в индийската стартираща екосистема. Тя навлезе на индийския пазар през 2014-2015 г. с инвестиции във Flipkart, Ola Cabs и Swiggy. Фирмата все още е активна в Индия, като портфолиото ѝ се състои от акции в стартиращи компании като Cred, Cars24, RazorPay и Udaan. Въпреки това, DST Global в момента не може да бъде квалифицирана като частен инвеститор, свързан с Русия, тъй като собственикът ѝ, Юрий Милнер, се отказа от руското си гражданство през 2022 г. Милнер твърди, че е прекъснал връзките си с Русия през 2014 г., когато семейството му напусна страната и се премести в Съединените щати.
Ru-Net Holdings е друг фонд за рисков капитал с руски корени, който се фокусира върху инвестиции в Индия. Основана през 1999 г. от руския предприемач Леонид Богуславски, фирмата е преименувана на RTP Global през 2018 г. RTP Global управлява общо активи на стойност 4 милиарда щатски долара и фонд от 1 милиард щатски долара за инвестиране в стартиращи компании, като една трета от инвестициите ѝ са предназначени за Индия.
В началото на 2010-те години фирмата за рисков капитал инвестира в няколко индийски стартиращи компании, включително Snapdeal, FreeCharge и Faasos Food Services. Настоящото ѝ портфолио включва няколко десетки индийски компании, като GoKwik, Practo, Rebel Foods, Newton School и Vahak. След войната на Русия с Украйна през 2022 г., RTP Global се дистанцира от Русия. Богуславски, който се представя за канадски предприемач, изчезна от общественото внимание. Неговият фонд твърди, че няма офиси или оперативно присъствие в Русия.
AFK Sistema, руски конгломерат с неуспешен опит в индийския телекомуникационен сектор, създаде фонд през 2016 г., насочен към индийски стартиращи компании, работещи в областта на технологиите и нишовата потребителска търговия на дребно. Sistema Asia Capital, частна инвестиционна компания, регистрирана в Сингапур, е инвестирала в над дузина индийски стартиращи компании като Infra.Market, Rebel Foods, Uniphore, HealthifyMe и Licious. През ноември 2023 г. AFK Sistema и свързаните с нея лица, включително Sistema Asia Pte Ltd, бяха в черния списък на Министерството на финансите на САЩ. Фирмата обаче продължи дейността си в Индия и Югоизточна Азия.
Междубанково сътрудничество
Дълго време междубанковата връзка между двете страни е била хлабава, със слабо присъствие на финансови институции на всеки пазар. Докато това все още е така с индийските банки, които се колебаят да се завърнат в Русия, се наблюдава разширяване на присъствието на руските банки в Индия.
ВТБ и Сбербанк работят в Индия съответно от 2005 г. и 2009 г., финансирайки търговски и инвестиционни проекти между индийски и руски компании. Други банки, които присъстват в Индия повече от десетилетие, включват Внешекономбанк (сега ВЕБ.РФ), Газпромбанк и Промсвязбанк (ПСБ). Дълго време, поради незначителни обеми на търговия и слаби бизнес връзки, операциите им в Индия бяха ограничени.
От 2022 г. нататък руските финансови институции започнаха разширяване както на физическото си присъствие, така и на оперативната си дейност. Увеличаването на обема на търговията в резултат на рекордни енергийни сделки, съчетано с нарастващия интерес на руския бизнес към навлизане на индийския пазар и преминаването към разплащания в рупии и рубли, стимулира интеграцията на руските банки в индийската финансова система. Следователно руските банки засилват присъствието си в Индия, като откриват нови офиси и увеличават броя на персонала си.
Например, Сбербанк откри нов офис в Мумбай през 2023 г. и създаде ИТ звено в Бенгулуру, където се помещава център за обработка на данни и работят над 200 души. Друга голяма банка, ВТБ, се стреми да открие клон в Мумбай през 2026 г. и да пусне редица дигитални продукти с цел намаляване на необходимостта от посещения за обслужване на клиенти. Някои други руски институции, като Алфа-Банк, обмислят навлизане на индийския пазар. Освен това Руската централна банка също ще открие клон в Мумбай през 2026 г. Това е доказателство за значителното увеличение на сделките с Индия, особено тези в рамките на механизма за разплащане в рупии и рубли.
Двете правителства продължават да работят за подобряване на оперативната съвместимост на платежните системи, взаимното приемане на банкови карти и интеграцията на системите за финансови съобщения. Според официални руски източници тези усилия „постепенно се развиват“, въпреки че индийските банки все още са донякъде „прекалено предпазливи“ в работата си с руските си колеги.
РБИ въведе редица мерки, насочени към по-нататъшно улесняване на междубанковите операции между Индия и Русия. Циркуляр, издаден през август 2025 г., позволява на индийските банки от категория 1 да откриват специални рупийски сметки vostro (SRVA) за своите чуждестранни кореспондентски банки без предварително одобрение от РБИ. Това опростява инвестирането на натрупаните средства на руските компании в държавни ценни книжа и държавни бонове, премахвайки някои от съществуващите преди това ограничения.
Постоянни пречки
През декември 2021 г. индийският премиер Нарендра Моди и руският президент Владимир Путин си поставиха нова цел за постигане на двустранен обем на инвестициите от 50 милиарда щатски долара до 2025 г. Постигането на тази цел обаче е усложнено от променената геополитическа среда от 2022 г. насам, която доведе до санкции и проблеми с плащанията. Освен тези добре познати усложнения, разширяването на икономическите връзки е възпрепятствано от други структурни фактори. Един от тях е липсата на Двустранен инвестиционен договор (ДИД), което означава, че както руските, така и индийските инвеститори работят без достатъчна правна защита.
Индия и Русия подписаха ДИД през декември 1994 г. Споразумението влезе в сила през август 1996 г. и предвиждаше насърчаване и справедливо и равноправно третиране на взаимните инвестиции. През април 2017 г. обаче Индия прекрати споразумението, заедно с подобни ДИД с други държави, признавайки, че двусмислените разпоредби в примерния текст биха могли да бъдат отворени за тълкуване от арбитражни съдилища.
След посещението на премиера Моди в Москва през юли 2024 г. двете страни възобновиха преговорите по новия инвестиционен договор, въз основа на възходящата траектория на търговията със стоки и увеличения обмен на бизнес делегации. Въпреки че са „близо до напредък“, статусът на тези разговори не е актуализиран оттогава.
Въпреки че двустранните транзакции са рационализирани и според някои официални изявления в повечето случаи отнемат не повече от 10 минути, някои технически и структурни ограничения продължават да съществуват. Първо, дори с избягването на транзакции, базирани на долари, американската валута продължава да действа като бенчмарк за разплащания между рупии и рубли. Изискването за кръстосан курс прави транзакциите зависими от валутите на трети държави. Второ, докато облекчените регулации на RBI позволяват на руските компании да насочват излишъка от рупии към държавни облигации и съкровищни бонове, ограниченията за репатриране на рупии и волатилността на валутния курс все още представляват рискове за инвеститорите.
Друг проблем е, че индийските регулатори поддържат консервативен подход към разширяването на дейността на руските компании. Според оценката на Индийската корпорация за гарантиране на експортни кредити (ECGC), Русия запазва висок рисков рейтинг поради санкции и неясен статус в рамките на Специалната група за финансови действия (FATF). Руската страна настоява рейтингът да бъде преразгледан, тъй като търговията с рупии не е обект на санкции и Русия все още е член на FATF.
Заключение
Въпреки санкциите и произтичащите от тях предизвикателства с транзакциите, руските компании активно навлизат на индийския пазар. Изглежда, че Ню Делхи и Москва са успели да установят нова финансова свързаност между двете страни, намирайки взаимноизгодни решения за напредък с икономически проекти.
За руските предприятия, които са загубили достъп до европейските пазари, Индия изглежда привлекателна поради огромния си пазар, производствените си възможности и стратегическото си местоположение. Тези фактори им позволяват да използват присъствието си в Индия както за операции в страната, така и като платформа за разширяване към други страни от Глобалния Юг.
Нарастващият брой съвместни предприятия между Индия и Русия е показателен за взаимен интерес към сътрудничество в различни области. Русия продължава да играе ключова роля за Индия в критични индустрии като енергетика, металургия, машиностроене и железопътен транспорт. В много отношения съществува историческа приемственост, тъй като някои от индийските съоръжения, построени по време на Студената война със съветска помощ, все още зависят от руски доставки и обслужване.
Освен създаването на съвместни предприятия, руските организации и частните предприятия проявяват все по-голям интерес към индийския фондов пазар, инвестирайки в акции и облигации в бързо развиващи се сектори. Дори двустранната търговия да е достигнала своя лимит и да изисква структурни мерки, за да се даде възможност на потока от стоки, особено на индийския износ, да се увеличи, има достатъчно място за увеличаване на руските инвестиции в Индия. Докато Русия е изолирана от западните пазари, руските предприятия ще продължат да гравитират към Индия.
Рентабилността на двустранните проекти обаче до голяма степен ще зависи от по-нататъшната интеграция на финансовите системи на двете страни, по-доброто разбиране от страна на Русия на ключовите играчи и правила на индийския пазар и готовността за локализиране на производството и ангажиране с дългосрочни връзки.
Алексей Захаров е стипендиант на Програмата за стратегически изследвания на ORF. Неговите изследвания са фокусирани върху геополитиката и геоикономиката на Евразия и Индо-Тихоокеанския регион, с особен акцент върху външната политика на Русия спрямо Южна Азия и отношенията между Индия и Русия. Преди това Алексей е бил постдокторант в HSE University, Москва, и научен сътрудник в Института за ориенталистика на Руската академия на науките. Той е бил и гостуващ сътрудник в Observer Research Foundation (ORF), Gateway House, Института за изследвания и анализи в областта на отбраната „Манохар Парикар“ (MP-IDSA) и Френския институт по геополитика към Университета Париж 8.
Източник: БРИКС
