Китай хегемон със 70% от вътрешната търговия в БРИКС, Бразилия основен доставчик на храни
Търговията между страните от БРИКС достигна 1 трилион щатски долара през 2025 г., със среден годишен ръст от 4.75% през последните пет години. Вече 67% от транзакциите се извършват в национални валути, като Китай се утвърждава като основен икономически двигател на групата, докато Бразилия се налага като стратегически доставчик на суровини. Последвайте Маринов NEWS в Телеграм за още новини.
Бразилия намалява доларовите си резерви и добавя 42 тона злато, докато БРИКС се насочва към растеж
БРИКС отдавна престана да бъде просто елегантен акроним за развиващи се икономики. През 2025 г. вътрешната търговия в блока надхвърли 1 трилион долара, а делът на БРИКС+ в глобалния БВП достигна 39.7%. Увеличаването на разплащанията в национални валути — над 67% от всички транзакции — показва, че групата постепенно се трансформира в една от ключовите икономически оси на глобалната система.
В рамките на тази структура една държава доминира ясно. Китай концентрира около 70% от вътрешната търговия в БРИКС, функционирайки като централен пазарен и индустриален хъб. Само за първите девет месеца на 2024 г. вътрешната търговия достигна 648 милиарда долара. Паралелно с това Бразилия затвърждава позицията си като основен доставчик на храни и минерали, с дял от 36% от износа в рамките на блока.
Китай като двигател на БРИКС
Не може да се анализира БРИКС без да се отчете ролята на Китай. Страната е най-големият търговски партньор на всички останали членове и действа като „пазарен организатор“ в множество сектори.
Китай абсорбира суровини, енергийни ресурси и хранителни продукти от партньорите си, като същевременно изнася индустриални стоки, машини, електроника и междинни продукти. Тази двупосочна зависимост създава система, в която Пекин е едновременно най-големият купувач и основен доставчик.
Страната увеличава износа на високотехнологични продукти — автомобили, оборудване и електроника — като паралелно засилва вноса на критични ресурси като петрол, микрочипове и храни. Това превръща БРИКС в икономическа екосистема, центрирана около китайската индустриална и потребителска мощ.
Ролята на Бразилия: храни, минерали и торове
Бразилия заема стратегическа позиция в рамките на БРИКС, далеч надхвърляща мащаба на нейната икономика. Страната е ключов доставчик на селскостопански и минни ресурси, като желязната руда е водещ експортен продукт, следвана от соя, суров петрол и захар.
През 2024 г. Бразилия формира 36% от вътрешния износ в БРИКС, утвърждавайки се като втория по големина износител след Китай.
Взаимоотношенията с Русия също са показателни — Бразилия внася значителни количества руски торове, тъй като Русия е водещ глобален производител. Тази взаимна зависимост създава т.нар. „макроикономическа синергия“ — държавите произвеждат това, от което другите се нуждаят, намалявайки зависимостта от външни доставчици.
Националните валути и отстъплението на долара
Една от най-съществените трансформации в БРИКС е нарастващото използване на национални валути. Плащанията в китайски юан, индийска рупия и руска рубла се увеличават устойчиво, като над 67% от търговията вече се осъществява без участието на щатския долар.
Тази тенденция беше допълнително засилена на срещите на върха през 2024 г. в Русия и през 2025 г. в Бразилия. Паралелно с това се обсъжда създаването на собствена платежна система — BRICS Bridge — както и внедряването на дигитални валути за вътрешни разплащания.
Тези процеси са част от по-широка стратегия за засилване на Южно-Южното сътрудничество и изграждане на вътрешни производствени вериги, независими от западни посредници.
Предизвикателствата пред БРИКС
Въпреки впечатляващия растеж, БРИКС е изправен пред редица структурни ограничения. Географската разпръснатост на страните — от Латинска Америка през Африка до Азия и Европа — увеличава логистичните разходи и усложнява координацията.
Освен това липсва единно търговско споразумение или митнически съюз. Всяка държава запазва собствена регулаторна рамка, което създава бариери пред интеграцията.
За да преодолее тези ограничения, групата инвестира в стратегически транспортни коридори — Северния морски път, коридора Север–Юг и Трансокеанския коридор между Китай и Бразилия. Дигитализацията и опростяването на митническите процедури също се разглеждат като ключови фактори за ускоряване на търговията.
Бъдещето: стокови борси и зони за свободна търговия
Сред най-амбициозните инициативи е създаването на зърнена борса на БРИКС, която може да се превърне в глобален център за търговия със суровини. Целта е да се повиши прозрачността и да се намали спекулативният натиск върху цените.
Бразилия, като водещ световен износител на соя, би могла да извлече значителни стратегически ползи от подобна платформа.
Допълнително се обсъжда създаването на зони за свободна търговия, които да трансформират двустранните отношения в многостранна икономическа интеграция чрез намаляване на митата и премахване на нетарифните бариери.
Държавите от БРИКС вече контролират над 40% от глобалното производство на петрол, около 25% от износа на суровини и 30% от световните запаси на желязна руда. При задълбочаване на интеграцията, блокът има потенциала да се превърне в най-голямата търговска система в света.
Заключение
БРИКС вече не е периферен играч в глобалната икономика. С вътрешна търговия от 1 трилион долара, почти 40% дял от световния БВП и доминираща роля на Китай, блокът оформя нова архитектура на международната търговия. Бразилия осигурява ресурсната база, а дедоларизацията ускорява процеса на икономическа автономия.
Въпросът вече не е дали БРИКС ще промени глобалната търговия — а колко бързо и в каква степен това ще се случи.
Източник: Маринов NEWS
