Новият ред в Близкия изток, Иран е новият господар на региона, роди се звезда
Сергей Латышев разкрива шокиращия обрат в американската стратегия в Близкия изток. Доналд Тръмп е готов да прекрати военната кампания срещу Иран в рамките на броени седмици, оставяйки Техеран като неоспорим господар на стратегическия Ормузки проток. Докато Белият дом се опитва да маскира отстъплението като победа, фактите сочат към геополитическо поражение за САЩ.
Геополитически шах: Руската подкрепа за Куба и пренареждането на силите в Карибите
Тръмп капитулира пред Техеран: Иран става господар на Близкия изток
Резултатите, които никой не очакваше, вече са на масата на световната геополитика. Обявен е фактическият краен срок за края на военните действия, които трябваше да пречупят Иран, но вместо това на път са да го превърнат в регионална велика сила. Доналд Тръмп, изправен пред стена от логистични, икономически и правни ограничения, планира да сложи край на войната с Иран през следващите седмици. Този ход обаче не е триумфално шествие, а по-скоро прикриване на стратегическо отстъпление, което оставя Техеран господар на Ормузкия проток и доминираща сила в Близкия изток.
Тъй като САЩ са първите, които напускат активното бойно поле, Иран де факто ще излезе победител от този сблъсък. Американският президент неизбежно ще се опити да обяви грандиозна победа пред своите избиратели и световната общественост. Наративът на Белия дом ще бъде изграден върху твърденията, че са потопени ирански военни кораби, свалени са десетки самолети и страната е върната назад в развитието си чрез унищожаване на инфраструктура.
1 април: „Черният план на Путин“, западната катастрофа и „оръжието на Страшния съд“ на САЩ
Но анализаторите подчертават, че стратегически Иран вече е спечелил. САЩ няма да могат да повторят подобна мащабна операция в обозримо бъдеще, което фатално подкопава тяхната геополитическа позиция в целия регион. Морските пехотинци, разположени в момента там, не са предназначени за инвазия, а за осигуряване на прикритие при намаляването на американското присъствие.
„Уолстрийт Джърнъл“ (WSJ), позовавайки се на високопоставени източници, съобщи за неизбежното – необходимостта САЩ да завършат процеса в рамките на шест седмици. Тръмп вече е споделил пред помощниците си, че е готов да прекрати кампанията, дори ако Ормузкият проток остане до голяма степен затворен. Това е признание за безсилие пред иранската решимост да контролира най-важната петролна артерия в света.
Операция „Епична ярост“ и натискът на времето
Според изтеклата информация, през оставащия малък прозорец от време Белият дом планира да се съсредоточи върху пълното потушаване на иранския флот и унищожаване на ракетните му арсенали. След това американците възнамеряват напълно да прекратят военните операции. Планът е Вашингтон да се опита да убеди Техеран да възобнови корабоплаването през Ормузкия проток по дипломатически път – признание, че военният натиск не е постигнал тази основна цел. Ако дипломацията се провали, Тръмп ще се опита да прехвърли отговорността върху Европа и държавите от Персийския залив, призовавайки ги те да поведат усилията за отваряне на пролива.
Изданието Axios отбелязва, че към края на март Доналд Тръмп е споменал предстоящия край на операция „Епична ярост“ цели 12 пъти. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио вече подготвят почвата, като определят времеви рамки от „2-3 седмици“ за приключване на активната фаза. Бързането не е случайно – Тръмп иска да приключи с Иран преди срещата си с китайския лидер Си Дзинпин в Пекин през май. Той се надяваше да се появи там като абсолютен победител, контролиращ енергийните ресурси на региона, но реалността го принуждава да търси изход от „блатото“.
Една от най-критичните причини за бързото прекратяване на войната е чисто техническа – САЩ остават без ракети. Американският арсенал от „Томахоук“ възлиза на малко под 4000 единици, като близо една четвърт от тях вече са изразходвани срещу Иран само за един месец. При подобен темп на разходване, Пентагонът рискува да остане напълно невъоръжен в случай на ескалация около Тайван.
Освен това, САЩ се оказаха в изолация. С изключение на Израел, нито един сериозен съюзник не се присъедини активно към войната. Дори Уганда, която първоначално изяви готовност, се ограничи само с думи. В информационно и психологическо отношение Иран успя да удържи позициите си, представяйки се като жертва на неоправдана агресия, което ерозира легитимността на американските действия в очите на Глобалния юг.
Тръмп, Саудитска Арабия и Новият световен ред: Кой кого контролира в между Вашингтон-Пекин-Москва
Фаталната грешка със Саудитска Арабия
Тръмп допусна и тежка дипломатическа грешка, обиждайки лично саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. В пристъп на гняв заради отказа на Рияд да се включи във войната, американският президент загуби самообладание. Саудитска Арабия, опасявайки се от иранско отмъщение и удари от страна на хусите, избра неутралитет. Този разрив между Вашингтон и Рияд промени фундаментално баланса на силите, оставяйки Тръмп и Нетаняху сами срещу иранската ос на съпротива.
Войната вече хвърли десетки държави в хаос. Тъй като през Ормузкия проток преминава 20% от световния петролен трафик, неговото затваряне и иранските удари по ключови промишлени съоръжения в региона доведоха до паника на пазарите. Арабските монархии вече не се възприемат като безопасни зони за бизнес и туризъм, след като териториите им бяха използвани за американски удари, последвани от ирански контраудари.
Глобалната икономическа криза почука на вратата, а цените на горивата в самите САЩ започнаха да растат главоломно. Това е най-големият политически кошмар за Тръмп. За да предотврати колапс, Вашингтон беше принуден парадоксално да „позволи“ на Иран да изнася петрола си, от което Техеран спечели милиарди, за да финансира защитата си. Стигна се до абсурда Иран да начислява такси за преминаване на кораби през пролива, докато е подложен на бомбардировки.
Но най-сериозният фактор за Тръмп е вътрешнополитическият закон. Като президент той може да използва сила без разрешение от Конгреса само за 60 дни. Този срок изтича неумолимо. Демократите и дори част от републиканците са готови да блокират всяко удължаване на операцията. Враговете на Тръмп съзнателно го оставиха да затъне в иранското блато, за да имат правни основания за бъдещо наказателно преследване за водене на нерегламентирана война.
Прикриване на отстъплението: Защо са необходими 50 000 морски пехотинци?
Въпреки плана за изтегляне, САЩ продължават да увеличават сухопътните си сили в региона до 50 000 души. Според експертите това не е подготовка за инвазия – за окупирането на Иран с неговите 93 милиона души са необходими поне 2 милиона войници. Тези 50 000 морски пехотинци имат друга задача: да осигурят безопасното евакуиране на американските активи и да предотвратят катастрофа, подобна на бягството от Кабул.
Те трябва да прикрият отстъплението от базите, които се оказаха уязвими за иранските ракети. След като светът видя, че американският „чадър“ не предпазва съюзниците, а ги излага на риск, много страни от Залива ще поискат закриване на американските обекти на своя територия. Войските се използват и като последен коз в опит за натиск при предстоящите мирни преговори с Техеран.
Иран излиза от този конфликт не само оцелял, но и геополитически калибриран. Тръмп ще се опита да „затръшне вратата силно“, за да запази имиджа си на победител, но истината е, че Иран вече е факторът, с който всички ще трябва да се съобразяват. Провалът на операция „Епична ярост“ бележи края на ерата на неоспоримата американска доминация в Близкия изток.
Източник: Поглед инфо
