Ормузкият проток – новата гореща точка: сблъсъкът между САЩ и Иран се задълбочава
САЩ и Израел отново насочват вниманието към Ормузкия проток — ключов морски проход, през който преминава около една пета от световния петрол, превърнал се в център на напрежението във войната срещу Иран.
ЕС ще гарантира сигурността в Ормузкия проток въпреки заповедта на Тръмп „стойте далеч“
Иран в събота отменя решението си да отвори отново протока, а военните му откриват огън по кораб, опитващ се да премине по водния път, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че Вашингтон ще продължи блокадата на иранските пристанища.
Тръмп отказва да прекрати блокадата, докато не бъде финализирано споразумение. В събота той казва, че се водят „много добри“ разговори, но Вашингтон няма да бъде „изнудван“.
Ормузкият проток е отворен от Иран за търговско корабоплаване след постигане на примирие в Ливан
След краткотрайно увеличение на опитите за преминаване в събота, корабите в Залива отново остават на място след съобщения, че съдове попадат под обстрел по време на преминаване и са принудени да се изтеглят.
Това отстъпление връща протока към състоянието му отпреди примирието, увеличавайки риска от задълбочаване на глобалната енергийна криза и повишавайки вероятността от подновяване на бойните действия.
Ето какво трябва да знаете:
Какво казва Иран?
Иранският външен министър Абас Арагчи заявява в петък, че протокът ще бъде отворен за търговски кораби по време на примирието, което изтича на 22 април, „в съответствие с примирието в Ливан“.
Въпреки това Корпусът на стражите на ислямската революция променя позицията на Иран, като заявява, че Ормузкият проток няма да се върне към „предишното си състояние“ на фона на блокадата на иранските пристанища.
Съвместното военно командване на IRGC заявява, че САЩ „продължават актове на пиратство и морска кражба под прикритието на така наречена блокада“.
„Поради тази причина контролът върху Ормузкия проток се връща към предишното си състояние и този стратегически воден път сега е под строг контрол и управление на въоръжените сили“, се казва в изявление, цитирано от иранската държавна телевизия IRIB.
„Докато Съединените щати не възстановят пълната свобода на корабоплаване за съдове, пътуващи от Иран до техните дестинации и обратно, статутът на Ормузкия проток ще остане строго контролиран и в предишното си състояние“, се добавя.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф, който е и главен преговарящ в разговорите със САЩ, заявява, че е „невъзможно преминаването“ през стратегическия проток без съгласието на Иран. Той определя блокадата на Вашингтон като „невежа“ и „глупава“, като заявява, че Техеран няма да позволи на други плавателни съдове да преминават, ако собствените му кораби са блокирани.
В събота той заявява, че въпреки известен напредък към споразумение, остават значителни различия.
Какво казват САЩ?
В публикация в Truth Social в неделя американският президент обвинява Иран в нарушаване на споразумението за примирие, но добавя, че американски преговарящи ще отпътуват за Исламабад, Пакистан, в понеделник, за да постигнат сделка.
„Предлагаме много справедливо и разумно споразумение и се надявам да го приемат, защото ако не го направят, Съединените щати ще унищожат всяка една електроцентрала и всеки един мост в Иран“, казва той.
Иран в неделя заявява, че отново затяга контрола си върху водния път в отговор на американската блокада на иранските пристанища, започнала на 14 април. Техеран твърди, че блокадата нарушава условията на примирието.
Тръмп заявява в събота, че САЩ водят „много добри разговори“ с Иран, но отбелязва, че Техеран иска отново да затвори важния петролен коридор и че не може да изнудва САЩ с подобен ход.
Какво се случва в протока в момента?
Морската компания Lloyd’s List съобщава, че трафикът в Ормузкия проток е спрял, след като ирански сили откриват огън по няколко кораба в събота.
Агенцията United Kingdom Maritime Trade Operations съобщава, че получава сигнал за танкер, обстрелван от два катера, за които се предполага, че са свързани с IRGC.
Междувременно Индия привиква иранския посланик в Ню Делхи и изразява сериозно безпокойство, след като два кораба под индийски флаг попадат под обстрел в протока, съобщава правителството.
Абас Аслани, старши сътрудник в Центъра за стратегически изследвания на Близкия изток в Техеран, казва, че двете страни „водят военна реторика преди евентуална ескалация и военен конфликт“.
„Изглежда, че се притискат взаимно, за да извоюват отстъпки — и все още не сме стигнали дотам“, казва Аслани пред Al Jazeera.
„Има спекулации, че САЩ може да планират ограничени удари срещу Иран, но Иран заявява, че ще отвърне силно“, казва той. „Това отново може да доведе до по-широк конфликт.“
Какви са другите спорни точки между САЩ и Иран?
Ядрено обогатяване
Най-големият спор е свързан със засилването на позициите относно ядрената програма на Иран, като основен въпрос е способността на Техеран за обогатяване на уран.
В петък Тръмп заявява, че САЩ ще придобият обогатения уран на Иран, който той нарича „ядрен прах“, като има предвид около 440 кг, за които се смята, че се намират в обекти, поразени от американски удари миналата година. Той повтаря в Truth Social, че „САЩ ще получат целия ядрен ‘прах’“.
В интервю за Reuters Тръмп заявява, че САЩ ще работят с Иран „с умерено темпо“ и ще „започнат разкопки с тежка техника“, за да извадят материала.
В отговор президентът на Иран Масуд Пезешкиан заявява, че Вашингтон няма основание да лишава Иран от ядрените му права.
„Тръмп твърди, че Иран няма право да използва ядрените си права, но не посочва за какво нарушение. Кой е той, за да лишава един народ от правата му?“, заявява Пезешкиан, цитиран от Iranian Students’ News Agency.
Израел и САЩ многократно обвиняват Иран, че се обогатява на уран с цел разработване на ядрено оръжие. Иран обаче заявява, че програмата му е с граждански цели и че спазва ангажиментите си по Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Тулси Габард, директор на националното разузнаване на САЩ, свидетелства пред Конгреса през март 2025 г., че САЩ „продължават да оценяват, че Иран не разработва ядрено оръжие и върховният лидер [аятолах Али] Хаменей не е разрешил програмата за ядрени оръжия, която е спрял през 2003 г.“
Али Хаменей е убит на 28 февруари при удари на САЩ и Израел. Синът му Моджтаба Хаменей е посочен за негов наследник.
Ливан
Примирието в Ливан също е ключово искане на Иран, преди да се съгласи на двуседмичното примирие между САЩ, Израел и Иран.
Макар формално да действа 10-дневно примирие между Израел и ливанската въоръжена групировка Хизбула, то остава крехко. Израел нанася удари въпреки него, а силите му очертават т.нар. „жълта линия“, подобна на тази в Газа, с цел създаване на буферна зона.
Примирието е обявено дни след като Ливан и Израел провеждат първите си преки преговори от десетилетия във Вашингтон. Според Арагчи краткото отваряне на Ормузкия проток е в отговор на разширяването на примирието към Ливан.
Хизбула осъжда споразумението за примирие като „обида за нашата страна“ и „хлъзгав път без край“.
„Примирието означава пълно прекратяване на всички враждебни действия“, заявява базираната в Ливан групировка. „Тъй като не вярваме на този враг, бойците на съпротивата ще останат на място, готови да отговорят на всяко нарушение на агресията. Примирието не може да бъде едностранно; то трябва да бъде взаимно.“
Хизбула е най-мощният регионален съюзник на Техеран и основен стълб на „оста на съпротивата“ — мрежа от въоръжени групи в Близкия изток, съюзени с Иран срещу Израел, включително хутите в Йемен и няколко фракции в Ирак.
Групировката се включва в бойните действия, след като израелската армия убива върховния лидер на Иран Хаменей при първоначалните удари по Техеран.
