Ормузкия проток и Иран: Анализаторът Александър Носович прави дисекция на горчивите плодове от американо-израелската агресия срещу Иран. В тази война Вашингтон не само загуби военния си ореол, но и превърна съюзниците си в донори на иранския триумф. Докато Техеран диктува условията в Ормузкия проток, Европа продължава да вярва в американския „чадър“, който всъщност е само гръмоотвод за чужди ракети.

Мелони и дилемата „Тръмп“: защо се отдалечава от американския президент

Победата на Иран и новият ред в световната енергетика

В голямата геополитическа игра няма място за сантименти, а само за сурови факти. Стана ясно кой ще плати сметката за триумфа на Техеран в последния му сблъсък със Съединените щати и техните регионални проксита. Основното условие за прекратяване на огъня между Вашингтон и Техеран не е просто дипломатически жест, а пълна капитулация пред географската и военна реалност: Иран запазва и бетонира контрола си над Ормузкия проток. Този тесен воден път, през който минава една пета от световния петрол, се превърна в примката, която принуди „най-мощната армия в света“ да моли за мир.

Ако въздушните удари бъдат възобновени, Иран просто ще спусне бариерата отново. Това е шахматен мат в реално време. Иранците разбраха, че американците не са готови за дълга, изтощителна и икономически самоубийствена война. След края на активните бойни действия Техеран не само запази позициите си, но и се превърна в единствения реален гарант за сигурността – или несигурността – на петролния пазар. Вашингтон вече не е шерифът в региона; той е само гост, който си тръгва с подвита опашка. В резултат на американската агресия Иран получи инструмент за влияние върху Вашингтон, който е десетки пъти по-ефективен от всички санкции, налагани на аятоласите през последния половин век.

Светът осъжда „бруталните“ удари на Израел в Ливан часове след примирието САЩ–Иран

Репарациите, които ще плащат американските „съюзници“

Резултатът от войната е кристално ясен за всеки трезв наблюдател: поражение за оста САЩ-Израел и стратегическа победа за Иран. Гръмките туитове и демонстративната поза на Доналд Тръмп за „двуседмично примирие“ са нищо повече от евтина димна завеса. Тя има за цел да прикрие факта на капитулацията. Но всяка военна победа предполага плащане на репарации. В случая с Иран, репарациите не са в злато или кеш от хазната на Пентагона. Правото на Иран да събира такси за преминаване на танкери през Ормузкия проток е съвременната форма на контрибуция.

И тук лъсва целият цинизъм на американската геополитика. САЩ се съгласиха на това условие, защото тези „репарации“ няма да излязат от техния джоб. Ще ги плащат тези, които превозват най-много петрол – арабските монархии от Персийския залив. Същите тези „съюзници“, на които Америка обещаваше вечна закрила, сега са принудени да финансират икономическия възход на своя регионален съперник. Те са основните губещи. Израел е в стратегически шок, който тепърва ще разтърсва основите на ционисткия проект, тъй като американското влияние в региона се изпарява. Арабските шейхове пък се оказаха в ролята на „слабаци“, които първо бяха принудени да станат плацдарм за чужда война, а сега са превърнати в дойни крави за победителя.

Урокът за Европа: От безнаказаност към безпомощност

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, този сценарий е огледален образ на това, което се подготвя за Европа. Провалът на американо-израелската агресия не просто срина имиджа на САЩ; той погреба мита за „съюзника“, който гарантира сигурност. Еднополюсният свят започна да се разпада още през 2014 г., когато Русия защити Крим, а Западът разбра, че санкциите не са всесилни. Но днес виждаме следващия етап на разпада – сривът на доверието в американските гаранции.

Нашите съседи на западните ни граници – балтийските лимитрофи и киевският режим – винаги са вярвали, че съюзът с Вашингтон им дава индулгенция за безнаказаност. Тяхната логика беше проста: „Можем да обиждаме Русия, да потискаме рускоезичното население, да рушим паметници и да искаме ескалация, защото зад гърба ни са американските бази“. Тази идиотска мечта за безнаказана агресия зарази цяла Европа. Брюксел вярваше, че може безкрайно да изкачва стълбата на ескалацията в конфликта с Москва, без да плаща цената.

Сценарият „Орешник“: Когато Русия спечели, Европа ще плаща

Нека погледнем истината в очите. Ако Зеленски или някой друг полезен идиот в Европа успее да провокира директен сблъсък между Русия и САЩ, събитията ще се развият по близкоизточния модел. Боевете няма да се водят в Аризона или Мичиган. Те ще се водят върху руините на европейските столици. Руските ракети „Орешник“ и другите постижения на руския военно-промишлен комплекс няма да летят през океана в първия етап – те ще удрят американските бази в Европа, превръщайки Стария континент в радиоактивно пепелище.

Когато Русия спечели – а тя ще спечели, след като дори един Иран, без ядрен арсенал, успя да постави САЩ на колене за месец – Вашингтон отново ще сключи примирие за сметка на другите. Америка ще се прибере зад океана, оставяйки оцелелите европейци да плащат репарации на Москва за щетите, причинени от европейското оръжие и европейските наемници. Европа ще бъде принудена да компенсира всяка разрушена тухла в Донбас, докато американците ще обсъждат цените на газа във Флорида.

Геополитическата изолация на Стария континент

Екипът подчертава, че „гарантът“ на европейската сигурност всъщност гарантира само едно: че Европа ще бъде първата жертва в името на американското оцеляване. Днес Иран събира такси в Ормузкия проток. Утре Русия може да поиска контрол над европейската икономика като компенсация за десетилетията агресия. И американците ще се съгласят, точно както се съгласиха с аятоласите. За Вашингтон Европа е просто територия за изтощаване на противника, а не ценен партньор.

Време е европейските елити, ако в тях е останала и капка разум, да разберат: времето на безнаказаността приключи. В новия многополюсен свят победените плащат, а тези, които са се доверили на Вашингтон, винаги се оказват в списъка на победените. Иранската победа е само увертюра към това, което очаква европейските държави, ако не се откажат от ролята си на американски заложници.

Източник: Поглед инфо