Обеща победа, излезе с примирие: Бенямин Нетаняху под прицел
Поразително голям брой израелци се противопоставят на обявеното миналата седмица споразумение за прекратяване на огъня между САЩ и Иран и очакват връщане към войната, показва проучване. Изводите съвпадат с наблюденията на анализатори, които казват, че израелските политически лидери са обещали решителен финален сблъсък с Иран, но вместо това конфликтът не успява да свали иранското правителство.
Новият курс на ОАЕ: От Вашингтон към Пекин и Москва, края на едно партньорство
Според проучване на Израелския институт за изследвания на националната сигурност (INSS), публикувано в неделя, 61% от анкетираните са против прекратяването на огъня, обявено само 90 минути преди крайния срок, поставен от президента на САЩ Доналд Тръмп във вторник, в който той заплашва с опустошителни удари по гражданската инфраструктура на Иран. Допълнително, 73% смятат, че военните действия с Иран ще се възобновят в рамките на следващата година.
Мнозинството от анкетираните – 69 процента – заявяват, че подкрепят продължаването на военните действия в Ливан, независимо от разговорите между ливанското и израелското правителство, започнали в САЩ във вторник. Израел продължава да атакува Ливан, като твърди, че не е обвързан от прекратяването на огъня, и убива повече от 300 души през изминалата седмица при удари, които предизвикват широко международно осъждане.
Макрон призова иранските и американските лидери да отблокират Ормузкия проток
Очакванията сред много израелци са, че министър-председателят Бенямин Нетаняху най-сетне ще изпълни обещанието си да сложи край на това, което отдавна представя като екзистенциална заплаха в лицето на Иран. Но войната, която Израел започва съвместно със САЩ срещу Иран на 28 февруари, въпреки броя на жертвите и нарастващата икономическа цена, не успява да изпълни това обещание.
Вместо това е договорено двуседмично прекратяване на огъня, по информация без участието на Израел, а иранската държава устоява – разтърсена, но несломена. Арсеналът от балистични ракети на Техеран остава частично непокътнат, а стратегическото му влияние може дори да се е разширило благодарение на контрола му върху икономически жизненоважния Ормузки проток.
„Той [Нетаняху] надцени до каква степен войната може да постигне целите си: срив на режима и пълно унищожаване на ядрената програма и балистичните ракети, което не може да бъде постигнато“, казва Далия Шейндлин, американско-израелски политически консултант, социолог и журналист, която анализира проучвания, показващи съпротива срещу примирието.
Голяма част от проблема за израелския лидер, според нея, е дългогодишната му публична съпротива срещу преговори с Иран. Това включва и противопоставянето му на предишни споразумения за ограничаване на ядрената програма на страната в замяна на облекчаване на санкциите – модел, който САЩ сега отново изглежда разглеждат.
„В продължение на години и десетилетия Бенямин Нетаняху напълно подкопава и делегитимира идеята, че дипломацията и договорените споразумения могат да имат реален ефект“, казва тя. Според нея той многократно представя разговорите между САЩ и Иран като нещо, което по същество представлява екзистенциална заплаха за Израел.
Въпросът не се изчерпва с Бенямин Нетаняху
Никой от водещите политически лидери на Израел не поставя под въпрос причините за атаката срещу Иран. Вместо това опозиционни лидери като Яир Лапид застават зад Нетаняху. Лапид заявява пред журналисти, че подкрепя „справедлива война срещу злото“, като изразява съмнение дали Иран може да издържи продължителен конфликт срещу Израел и САЩ.
Прекратяването на огъня, договорено от САЩ, бързо е представено от Лапид като явна капитулация от страна на Бенямин Нетаняху. „[Нетаняху] ни превърна в протекторатна държава, която получава инструкции по телефона по въпроси, засягащи сърцевината на нашата национална сигурност“, пише Лапид в социалните мрежи след примирието.
Лидерът на левите демократи Яир Голан също е силно критичен. „Нетаняху излъга“, пише той. „Обеща ‘историческа победа’ и сигурност за поколения напред, а на практика резултатът е един от най-тежките стратегически провали, които Израел някога е познавал.“
„Нито един от критиците и опонентите на Нетаняху не постави под съмнение наратива, че Иран представлява екзистенциална заплаха“, казва Алон Пинкас, бивш израелски посланик и генерален консул в Ню Йорк, пред Al Jazeera, за консенсуса в израелското общество и политическия елит, който до голяма степен е изграден от самия Нетаняху.
„Затова те са разочаровани и затова започват да обвиняват Нетаняху“, казва той, определяйки смъртоносните атаки срещу Ливан ден след прекратяването на огъня като опит едновременно да се отклони вниманието от споразумението със САЩ и да се спечели обществено одобрение чрез демонстрация на удари срещу ливанската въоръжена групировка „Хизбула“.
Въпреки това колко дълго това може да успокоява израелското общество остава неясно, добавя той.
С вързани ръце
Докато мнозина в Израел може да негодуват срещу прекратяването на огъня, те на практика нямат друг избор, освен да следват линията на САЩ и Доналд Тръмп
Въпреки това, макар да изглежда, че не оправдава очакванията на избирателите си и да създава впечатление, че е дипломатически изолиран, Нетаняху изразява публична подкрепа за американската блокада на Ормузкия проток, като твърди, че двете страни „са в постоянна координация“.
„Твърденията, че между нас има разрив, са напълно неверни“, казва той в понеделник. „Истината е точно обратната. Всеки, който присъства на тези разговори и на ежедневните обсъждания, които провеждаме с президента и неговия екип, може да го потвърди.“
Независимо от реалното състояние на отношенията, Израел едва ли ще се разграничи от САЩ, докато те водят преговори с Иран, казва Мичъл Барак, политически социолог и помощник на Нетаняху от 90-те години.
„Наистина не виждам Нетаняху да атакува Иран без зелена светлина от Тръмп“, казва той пред Al Jazeera. „Както съм казвал и преди, Израел нямат собствена външна политика. Тя е на практика прехвърлена на САЩ още преди години.“
Що се отнася до това да се създаде евентуалното политическо неудобство за Нетаняху, Барак отхвърля подобни опасения. „Не можеш да унизиш Нетаняху. Повярвайте ми. Това не може да стане. Той винаги е убеден, че е взел правилното решение в правилния момент.“
Въпреки това, макар Нетаняху да изглежда неспособен да изпитва неудобство вследствие на неуспехите с Иран, той далеч не е имунизиран срещу политически обрат, предупреждава Пинкас.
„Победа над Иран – особено такава, постигната с подкрепата на САЩ – щеше да измести фокуса от събитията на 7 октомври, които мнозина все още свързват с Бенямин Нетаняху“, казва Алон Пинкас. Става дума за атаката, водена от „Хамас“ в този ден, при която загиват 1 139 души. За случилото се Нетаняху все още е критикуван, че избягва отговорност, преди Израел да започне войната в Газа, отнела живота на над 70 000 палестинци.
„Очевидно е, че нещата едва ли ще останат такива, каквито са, но към момента – в общественото съзнание – това вече са две сериозни провала, с които Нетаняху ще бъде свързван“, казва Пинкас.
