Светът на ръба: САЩ и Иран в опасен застой между мир и нова война
Напрежението между Съединените щати и Иран достига поредна критична точка. Макар че крехкото примирие се запазва, усилията почти триседмичното спиране на огъня да бъде превърнато в трайно споразумение изглежда са в застой.
Axios: Иран е представил ново предложение на САЩ, призоваващо за отваряне на Ормузкия проток
Надеждите за преговори през уикенда в пакистанската столица Исламабад се изпаряват, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отменя посещение на свои пратеници, докато и Иран, и САЩ остават твърди в исканията си, особено по отношение на ядрената програма на Техеран и контрола върху Ормузкия проток.
Иранският външен министър Абас Арагчи в понеделник обвинява САЩ за провала на разговорите.„Въпреки постигнатия напредък, предишният кръг от преговори не достигна поставените цели, след като Съединените щати отправиха прекомерни искания“, заявява той по време на посещение в Русия.
Експерти обаче посочват, че безизходицата отразява забавяне в преговорите, а не техен крах, като дават множество исторически примери, които показват, че дипломацията рядко се развива линейно и често е белязана от задънени улици, неуспехи и неофициални контакти.
И така – къде се намират разговорите сега и какво може да последва?
Какъв е настоящият статус на преговорите?
Тръмп заявява в събота пред репортери във Флорида, че отменя посещение на главния си дипломатически пратеник Стив Уиткоф и зет си Джаред Къшнър в Пакистан, защото разговорите изискват твърде много пътуване и разходи за разглеждане на недостатъчно предложение от иранска страна.
На следващия ден Тръмп заявява, че Иран може да се обади, ако иска да преговаря за край на войната, започнала на 28 февруари с американско-израелските бомбардировки срещу Иран.
„Ако искат да говорят, могат да дойдат при нас или да ни се обадят. Има телефони. Разполагаме с добри, сигурни линии“, казва Тръмп пред американския телевизионен канал Фокс Нюз.
„Те знаят какво трябва да има в споразумението. Много е просто: не могат да притежават ядрено оръжие. Иначе няма причина да се срещаме.“
Иран вече дава сигнал за колебание относно участие в разговори със САЩ. Официални представители в Техеран заявяват, че преките преговори в момента са безсмислени, като посочват действия на САЩ, включително военноморската блокада на Ормузкия проток, като нарушения на примирието и пречки пред смислен диалог.
Иранският президент Масуд Пезешкиан в телефонен разговор в събота с пакистанския премиер Шахбаз Шариф заявява, че страната му няма да влиза в „наложени преговори“ под заплахи или блокада.
От началото на март Иран на практика затваря Ормузкия проток, през който преди войната преминава една пета от световните доставки на петрол и природен газ. Междувременно Вашингтон налага военноморска блокада на ирански пристанища и кораби дни след началото на примирието на 8 април.
Това нарушава глобалните доставки на петрол и допринася за покачване на цените. Държави по света са принудени да търсят алтернативни доставки и да въвеждат мерки за икономии, за да поддържат икономиките си.
Въпреки разрива в преките контакти, дипломацията продължава по непреки канали. Иран изпраща „писмени послания“ до САЩ чрез пакистански посредници, в които очертава червените си линии, включително позиции по ядрените въпроси и Ормузкия проток, съобщава иранската агенция Фарс.
В същото време Арагчи води интензивна регионална дипломатическа обиколка, като през последните три дни посещава Пакистан, Оман и Русия.
„Това е добра възможност да се консултираме с нашите руски приятели относно ситуацията около войната през този период, както и за случващото се в момента“, заяви Арагчи във видеоинтервю за иранската агенция ИРНА от Санкт Петербург.
Провалила ли се е дипломацията между САЩ и Иран?
Макар че разликата между позициите на Техеран и Вашингтон остава голяма – Иран отказва да се откаже от ядрената си програма, включително обогатяването на уран, което според него е само за мирни цели – примирието между дългогодишните противници до голяма степен се запазва, което показва, че нито една от страните не желае връщане към пълномащабна война.
Ема Шортис, директор на Програмата за международни и сигурностни въпроси към Австралийски институт, заявява, че въпреки задънената ситуация има „пространство за напредък“. По думите ѝ смислените дипломатически усилия „се изграждат с години“.
„Определено има сигнали, че може да има движение, особено по въпроса за обогатяването на уран“, казва тя пред Ал Джазира. Тя обаче предупреждава, че всичко това зависи от „непредвидими лидери“, които могат „да променят мнението си в последния момент“.
Тръмп също дава сигнал през уикенда, че отмяната на разговорите не означава непременно връщане към активни бойни действия.
В неделя той споменава ново иранско предложение, което определя като „много по-добър план“, а също има сигнали, че е възможна известна гъвкавост.
Шортис посочва, че Тръмп е под „огромен натиск“ вътре в страната, защото войната е „изключително“ непопулярна сред американците. „Докато Ормузкият проток остава фактически затворен и влияе върху цените на горивата в САЩ, натискът ще продължи да расте“, казва тя.
В подкрепа на думите ѝ академикът Роб Гайст Пинфолд заявява, че дипломацията не се е провалила, но засега се сблъсква с „непреодолими различия“ между двете страни.
„Иронията тук е, че нито една от страните не иска връщане към война. Никой не иска нов кръг на конфликт“, добавя Гайст Пинфолд, преподавател в Кингс Колидж Лондон.
По отношение на Иран той казва, че изчисленията са повлияни от щетите, които страната вече е понесла. „Много от активите на Иран са отслабени. Военните имат нужда от възстановяване. Страната иска глътка въздух.“
САЩ междувременно се опасяват да не бъдат отново въвлечени в мащабен и изтощителен конфликт в Персийския залив – отчасти заради способността на Иран да нанесе сериозни последици за региона и световната икономика.
„Стратегията за възпиране на Иран проработи. Иран успя да предизвика достатъчно хаос, за да засегне глобалната икономика и световните финанси, удряйки държавите от Залива“, казва той. „САЩ бяха обезкуражени да продължат войната.“
Академикът прогнозира, че настоящата ситуация може да се превърне в полупостоянно примирие – крехко, но все по-нормализирано.
„Нито една от страните не смята, че другата има надмощие, но и двете, иронично, вярват, че именно те имат предимство, така че резултатът е този застой – нито мир, нито война.“
По думите му тази ситуация може да продължи дълго време. „Това е динамика, която може да продължи почти безкрайно, докато едната страна не успее да принуди другата към компромис“, добавя той.
Как приключват предишни преговори?
Ядреното споразумение с Иран от 2015 г., официално известно като Съвместен всеобхватен план за действие, изисква приблизително две години успешни преговори, включително тайни неофициални разговори с посредничеството на Оман. Успехът идва едва след продължителни периоди на застой и постепенен напредък. Тръмп едностранно се оттегля от сделката през 2018 г. по време на първия си мандат.
„Всички големи преговори за край на войни имат своите особености“, казва пред Ал Джазира Крис Дойл, директор на базирания в Лондон Съвет за арабско-британско разбирателство, като дава пример с Парижките мирни споразумения между САЩ и Виетнам.
„Тук виждате страни, които са били враждебни една към друга, опитващи се да постигнат сделка, при която бойните действия всъщност не приключват. Имаше и огромни различия“, казва той. Преговорите, довели до споразуменията, започват през 1968 г.
Въпреки това, макар САЩ на практика да излизат от войната, нарушения на споразуменията има незабавно. В крайна сметка Южен Виетнам пада под контрола на комунистическите сили през 1975 г. „Много враждуващи страни в конфликт са сключвали сделки, но съвсем различно е да се гарантира, че те ще издържат“, предупреждава Дойл.
Други конфликти, включително съвсем скорошни и продължаващи, показват същия накъсан характер на дипломацията.
Първоначалните преговори между Русия и Украйна през 2022 г. първоначално пораждат надежди за споразумение, но в крайна сметка се провалят. Дипломатическите контакти обаче не спират напълно. Има по-малки договорености, включително размяна на пленници, репатриране на деца и допускане на украински износ на зърно през Черно море.
