Когато сигурността в ЕС стане въпрос на въображение
Епопея на незабравимите: Кървавият изгрев на българската свобода
През следващия месец върховният представител по външната политика Кая Калас ще ръководи специално симулационно упражнение. То няма да включва военни действия, а ще бъде насочено към политическите решения, които ЕС трябва да вземе в кризисна ситуация. Идеята е да се провери как на практика би работил член 42.7 от европейските договори — клаузата за взаимна помощ между държавите.
Според Политико, ЕС се опитва да изясни как точно трябва да реагират страните членки, ако една от тях стане жертва на въоръжена агресия, тъй като текстът на самия член оставя поле за различни интерпретации.
Русия размаза Пейтриът, Киев е изправен пред дълбоката бездна
Тази разпоредба задължава държавите да окажат помощ „с всички средства, с които разполагат“, но не уточнява дали това задължително означава военна намеса. Именно тази неяснота прави темата чувствителна, особено за страни с неутрален статут като Австрия и Ирландия.
Обсъжданията ще се проведат в рамките на Политическия и сигурностен комитет на ЕС — структура, съставена от висши дипломати. За първи път обаче ще се проиграват конкретни сценарии, включително ситуации, в които две държави едновременно искат активиране на клаузата. По-екстремни варианти, като директна атака с ракета, засега остават извън обсега на тези упражнения, тъй като попадат по-скоро в рамките на НАТО.
Тук идва и основната разлика между ЕС и НАТО. Докато член 5 на алианса ясно предвижда военен отговор, европейската версия допуска по-широк спектър от действия — от хуманитарна помощ до финансова подкрепа или защита на енергийна инфраструктура. Според Политико, европейските дипломати подчертават, че двете системи трябва да се разглеждат като допълващи се, а не като конкуриращи се.
Въпреки това, напрежението в трансатлантическите отношения — включително спорни изказвания на Доналд Тръмп относно Гренландия — засилва съмненията доколко Европа може да разчита изцяло на НАТО. Това от своя страна подхранва интереса към изграждане на по-самостоятелна европейска система за сигурност.
Допълнителен тласък дава и нарастващото усещане за заплаха. Пример за това е Кипър, който наскоро стана обект на атаки с дронове. Именно той настоява темата за член 42.7 да бъде изведена на преден план в европейския дневен ред. Очаква се въпросът да бъде обсъден и на предстоящата среща на върха, организирана с участието на Антониу Коща.
Интересното е, че тази клауза е използвана само веднъж — от Франция след терористичните атаки в Париж през 2015 г. (November 2015 Paris attacks). Това показва колко рядко ЕС е бил поставян в ситуация да тества собствените си механизми за колективна сигурност.
В крайна сметка, настоящите усилия на Съюза изглеждат като опит да се запълни една празнина — между политическите обещания и реалната готовност за действие.
Източник: Politico
