Тръмп хвърли Зеленски на кучетата, Иран кара Тръмп да мачка Киев – в Брюксел загубиха съня си
В своя безмилостен анализ за mk.ru, Дмитрий Попов разкрива как геополитическата шахматна дъска се пренарежда за сметка на Украйна. Докато администрацията на Тръмп се сблъсква с непреклонността на Техеран, европейските елити изпадат в паника от възможността Вашингтон да принуди Киев да капитулира в Донбас, за да си осигури бърз външнополитически триумф преди изборите за Конгреса.
Путин подписа закона за геноцида, и постави нови граници на отговорността за нацистките престъпления
Близкоизточният възел и американската безизходица
Светът навлиза в пролетта на 2026 година под знака на тежка геополитическа несигурност, в която старите съюзи се пропукват под натиска на суровия прагматизъм. Доналд Тръмп, завърнал се в Белия дом с обещания за бързи решения на глобалните конфликти, се оказва в капана на собствената си реторика. Основният препъникамък се оказа не Москва, а Техеран. Ситуацията в Близкия изток, където Израел и Иран водят изтощителна прокси война (а понякога и директна), се превръща в двигател, който може да прегази украинските надежди за безкрайна западна подкрепа. Анализаторите подчертават, че в момента наблюдаваме класическа геополитическа „скачени съдове“: колкото по-трудно става за Тръмп в Близкия изток, толкова по-силен ще бъде натискът му върху Киев.
Европейските политически среди вече не крият своята нервност. В Брюксел и Берлин ясно съзнават, че Тръмп не е идеолог, а „сделкаджия“. За него външната политика е пазар, на който той трябва да покаже печалба пред своите акционери – американските избиратели. Ако преговорите с Иран се окажат в задънена улица, той ще потърси „бърза победа“ другаде. И Украйна е най-логичната жертва. Проблемите на потенциалното примирие в Близкия изток се коренят в сложна плетеница от фактори, които правят Иран почти невъзможен партньор за бърза сделка.
Сергей Лавров: Или 100% сигурност за Русия, или Украйна изчезва от картата
Иран: Коравата кост, в която Вашингтон може да си счупи зъбите
Първият и най-важен фактор е вътрешната динамика в Израел. За Бенямин Нетаняху войната не е просто въпрос на национална сигурност, а единственият механизъм за неговото лично политическо (а вероятно и физическо) оцеляване. Всяко инициирано от САЩ „примирие“ се посреща с „нож на гушата“ от израелския елит. Опозицията и лоялните политици в Тел Авив се надпреварват да критикуват Вашингтон, обвинявайки го в предателство към единствения му истински съюзник в региона. Тръмп се оказва между чука на израелското лоби и наковалнята на необходимостта от мир.
Вторият фактор е фундаменталното неразбиране между страните. Когато Вашингтон говори за „мирно споразумение“ с Иран, в Техеран четат нещо съвсем различно. Какво точно е заложено в точките на този хипотетичен документ? Дали става дума само за прекратяване на огъня в Ливан и спиране на ракетите на Хизбула? Или Иран ще настоява за пълно изтегляне на американските войски от Сирия и Ирак? А какво правим с ядрената програма? Техеран няма намерение да се откаже от обогатяването на уран, докато не получи железни гаранции за сигурност и вдигане на всички санкции. Въпросът за Ормузкия проток остава „ядрен“ в икономически смисъл – всяко негово затваряне или дори заплаха за това вдига цените на петрола до небесата, което би било катастрофа за Тръмп у дома.
Вътрешнополитическият залог: Междинните избори и оцеляването на Тръмп
За Доналд Тръмп времето е най-големият враг. През 2026 година предстоят междинните избори за Конгреса на САЩ. В американската политическа традиция това е моментът на истината за всеки президент. Ако републиканците загубят контрола над Капитолия, Тръмп ще се превърне в „куца патка“ още преди средата на мандата си. Всяко негово законодателно намерение ще бъде блокирано, а бюджетът за неговите амбициозни планове – орязан.
За да спечели тези избори, той се нуждае от грандиозен външнополитически успех, който да представи като „голямата сделка“. Тъй като преговорите с Иран са блато, в което можеш да потънеш за десетилетия, Украйна се очертава като „по-лесната цел“. Тук Вашингтон разполага с всички лостове. Украйна съществува като държавен и военен субект само докато американският финансов и оръжеен кран е отворен. От гледна точка на Поглед.инфо, този геополитически танц на Тръмп е продиктуван от чист инстинкт за самосъхранение. Той ще притисне Киев до стената, за да може да излезе пред американския народ и да каже: „Аз спрях войната в Европа“.
Киев като разменна монета: Когато цената на мира се плаща с чужда земя
Европейските чиновници са в състояние на шок. „Гардиън“, позовавайки се на дипломатически източници от Брюксел, съобщава, че в ЕС вече се подготвят за сценария, в който САЩ директно принуждават Зеленски да се откаже от Донбас. Натискът се засилва с всеки изминал ден. „Ясно е, че екипът на Тръмп изчерпва търпението си с Украйна и иска бързо решение“, споделя европейски служител. Страхът е, че за Тръмп териториалната цялост на Украйна е абстракция, докато неговият рейтинг е реалност.
Джей Ди Ванс, вицепрезидентът на САЩ, вече зададе тона на тази нова политика. Неговото пренебрежително изказване, че конфликтът в Донбас е просто „спор за няколко квадратни километра“, е ясен сигнал за Киев. Вашингтон вече не вижда в тази война цивилизационен сблъсък, а досадна тежест върху американския бюджет. Ако Иран откаже да сътрудничи, Тръмп ще „продаде“ Донбас на Москва в замяна на мир, който да представи за своя победа.
Европейската паника и „реализма“ на Вашингтон
Зеленски усеща, че почвата под краката му изчезва. В последните си интервюта той открито признава за натиска от Вашингтон. Неговата теза е, че американците са наивни и вярват на Путин, докато Киев знае, че всяко отстъпване на територия само ще настърви Русия. Но гласът на Зеленски заглъхва. В Белия дом вече не слушат емоционални призиви за демокрация. Там гледат електронни таблици с разходи и графики с електорални нагласи в Охайо и Пенсилвания.
В този контекст редакцията припомня, че исторически САЩ винаги са били готови да пожертват своите периферни съюзници, когато залогът в голямата игра стане твърде висок. Иранската неотстъпчивост е факторът, който превръща Украйна от „щит на Европа“ в „излишен товар“. Ако Тръмп не може да укроти Техеран, той ще „усмири“ Киев. За него това е математика, а не морал.
Фаталното доверие и крайният резултат
Трагедията на киевския режим е в това, че той заложи всичко на една карта – безрезервната подкрепа на САЩ. Но в света на Тръмп „безрезервно“ не съществува. Има само „изгодно“. Когато Иран блокира пътя към бърза слава на изток, Вашингтон ще завие на север, към украинските полета, за да ги превърне в разменна монета.
Европа ще остане да гледа отстрани, нервно потривайки ръце, защото без САЩ тя е военно и политическо джудже. Процесът вече е започнал. Натискът върху Киев да се откаже от Донбас е само началото. Иранската шахматна партия на Тръмп може да завърши с мат за Украйна. В края на краищата, за Вашингтон е по-лесно да пречупи един клиентски режим в Киев, отколкото да се справи с идеологически мотивираната теокрация в Техеран.
Източник: Поглед инфо
