Тръмп замрази преговорите: мирът с Иран се отдалечава, Ормузкият проток държи света в напрежение
Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп отменя планирано посещение в Пакистан на своите пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които се очаква да търсят път към непреки преговори, останали в застой по въпроси, сред които е и блокадата на Ормузкия проток.
Арагчи на среща с Путин, докато Тръмп говори за преговори с Техеран
„Ако искат да говорят, трябва само да се обадят!!!“, пише Тръмп в социалната си платформа Truth Social в събота, давайки сигнал, че засега Вашингтон няма да изпраща преговарящи в Пакистан – страната, която посредничи между дългогодишните противници.
Тъй като нито Вашингтон, нито Техеран показват особена готовност да смекчат позициите си, перспективите за дипломатически пробив във войната на САЩ и Израел срещу Иран и за трайно примирие остават блокирани.
Конфликтът се разширява и в по-широкия регион на Близкия изток, включително Ливан, причинявайки най-тежката глобална енергийна криза от 70-те години насам и създавайки риск от световна рецесия.
И така, какво знаем за преговорите и на какъв етап са те в момента?
Какво казват САЩ?
Американският президент заявява пред репортери във Флорида в събота, че отменя посещението на своите пратеници, защото разговорите налагат прекалено много пътувания и разходи за разглеждане на недостатъчно добро предложение от иранска страна.
След като дипломатическата визита е отменена, Иран „предлага много, но не достатъчно“, казва Тръмп.
В Truth Social той пише, че в ръководството на Иран има „сериозни вътрешни борби и объркване“.
„Никой не знае кой управлява, включително и те“, пише той. „Също така ние държим всички карти, а те нямат нито една! Ако искат да говорят, трябва само да се обадят!“
Какво казва Иран?
В Техеран иранският президент Масуд Пезешкиан отново подчертава, че правителството му няма да влезе в преговори, докато САЩ поддържат блокада на иранските пристанища.
В телефонен разговор с пакистанския премиер Шахбаз Шариф в събота вечерта Пезешкиан заявява, че Вашингтон „първо трябва да премахне оперативните пречки, включително блокадата“, преди да започнат нови разговори, съобщават агенциите ИСНА и Тасним.
Междувременно по време на посещението си в Исламабад в петък иранският външен министър Абас Арагчи провежда отделни срещи с командващия армията на Пакистан фелдмаршал Асим Мунир и с Шариф.
В публикация в Telegram Арагчи казва, че разговорите обхващат регионалната динамика и непреговоримите позиции на Иран, без да разкрива подробности. Той допълва, че Техеран възнамерява да работи с посредническите усилия на Пакистан „до постигане на резултат“.
След като напуска Исламабад в събота, Арагчи пътува до Оман, където обсъжда начини за прекратяване на конфликта със султан Хайтам бин Тарик ал Саид, съобщават държавни медии.
След това е планирано да продължи към Русия. Иранската агенция ИРНА съобщава, че Арагчи се очаква да се върне в Исламабад в неделя за допълнителни разговори.
Какво казва Пакистан?
Въпреки втвърдяващите се публични позиции на Вашингтон и Техеран, политическото и военното ръководство на Пакистан продължава посредничеството, казват двама пакистански представители в неделя, цитирани от Associated Press. Те описват непреките контакти за примирие като все още живи, но крехки.
Няма непосредствени планове американски пратеници да се върнат за разговори, според пакистанските представители, които говорят при условие за анонимност, тъй като не са упълномощени да говорят пред медиите, допълва АП.
Кореспондентът на Al Jazeera Кимбърли Халкет, която предава от Исламабад, казва, че пакистанските представители подчертават, че очакваното завръщане на Арагчи в Исламабад се приема като „обнадеждаващ знак“.
„Това, на което се надяват, е, че това действително ще бъде постепенно развитие в процеса и ще придвижи нещата напред“, съобщава тя.
Какво се случва с примирието?
Примирието между САЩ и Иран започва на 8 април след близо шест седмици американски и израелски удари срещу Иран и ответни ирански атаки срещу Израел и в района на Персийския залив.
Двете страни провеждат разговори в Исламабад на 11 април с цел постигане на постоянно споразумение, но те приключват след 21 часа без пробив.
След многократни заплахи за подновяване на войната, ако Иран не се съобрази с исканията на Вашингтон, Тръмп удължава примирието във вторник без определен краен срок, заявявайки, че не бърза да сключва мирно споразумение с Иран.
Макар примирието като цяло да се спазва, двете страни продължават взаимно да се обвиняват в нарушения.
Иранските сили, които на практика блокират Ормузкия проток, задържат търговски кораби, а САЩ прихващат или задържат плавателни съдове, заподозрени в нарушаване на морската блокада на иранските пристанища, само седмица след влизането в сила на примирието.
Морската блокада се разглежда от Иран като нарушение на примирието. Техеран предупреждава, че повторното отваряне на Ормузкия проток е невъзможно, докато блокадата остава в сила.
Критично важният воден път се превръща в централен спор в конфликта. Една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ преминават през протока, който свързва Персийския залив с Арабско море, преди началото на войната.
Иран настоява за суверенитет върху водния път, който се намира в териториалните води на Иран и Оман. Той също така предлага идеята за въвеждане на такси, докато Вашингтон настоява за пълна свобода на корабоплаването. Държавите от Персийския залив, които изнасят по-голямата част от петрола си през протока, се противопоставят на иранския план за налагане на такси.
Друг ключов въпрос е спорът около запасите на Иран от обогатен уран.
САЩ и Израел настояват за нулево обогатяване на уран и обвиняват Иран, че работи по създаване на ядрено оръжие, без да представят доказателства за твърденията си.
Иран настоява, че програмата му за обогатяване е само за граждански цели. Страната е част от Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1970 г., а Техеран заявява, че има право да развива гражданска ядрена програма. Но според Международната агенция за атомна енергия – световният ядрен надзорен орган – Иран е обогатил уран до 60 процента, ниво значително по-високо от необходимото за гражданска употреба.
