Орбан аут, ветото остава: кой ще блокира ЕС сега?
След 16 години на масата на Европейския съвет Виктор Орбан напуска сцената, но ролята му на най-големия блокиращ фактор в ЕС остава вакантна – и бързо привлича нови претенденти.
Моментът е особено чувствителен. Съюзът разчита на единство, за да прокарва решения по санкции, бюджети и подкрепа за Украйна – сфери, в които досега Унгария често използваше правото си на вето.
Новият лидер Петер Мадяр дава сигнали за по-конструктивен подход, което създава очаквания за по-лесно постигане на съгласие.
Фицо: Руския войник застава на колене само за да си върже обувките!
Според Политико напускането на Орбан не означава край на блокажите – в ЕС остават лидери, готови да поемат ролята му и да защитават национални позиции дори с цената на конфликти.
Старият съюзник: Роберт Фицо
Роберт Фицо дълго време е най-близкият партньор на Орбан в ЕС. Той нееднократно се противопоставя на санкциите срещу Русия и настоява за изключения при финансовата помощ за Украйна.
Сега Фицо остава почти сам в тази позиция и може да се превърне в основния фактор, който да забавя решенията в полза на Киев. Въпреки това досега често отстъпва в последния момент под натиска на партньорите си.
Популистът милиардер: Андрей Бабиш
Андрей Бабиш, 71-годишен милиардер, често наричан „чешкия Тръмп“, вече демонстрира склонност към политика в стила на Орбан. От декември той управлява в коалиция с крайнодесни партньори, което допълнително засилва по-конфронтационния му тон към Брюксел.
Бабиш е сред малкото лидери, заедно с Орбан и Роберт Фицо, които настояват за изключения от европейския пакет от 90 милиарда евро за Украйна. Той също призовава за ограничаване на подкрепата за Киев, макар в крайна сметка да не стига дотам да прекрати чешката инициатива за доставка на боеприпаси.
Критиките му не се изчерпват с Украйна. Бабиш открито атакува климатичните политики на ЕС, особено схемата за въглеродни квоти, която според него подкопава конкурентоспособността на чешката индустрия.
Вместо да блокира всичко, както правеше Орбан, Бабиш вероятно ще избира битките си – но може да се окаже „труден партньор“ по ключови теми, особено когато позициите му се разминават с основния курс на ЕС.
Балансиращият играч: Джорджа Мелони
Джорджа Мелони лавира между прагматична политика и идеологически убеждения още от идването си на власт преди повече от три години. Тя съчетава дясна, националистическа реторика с относително конструктивна позиция към ЕС, особено по въпросите на външната политика.
Вместо да блокира решения, Мелони често търси влияние чрез съюзи – например с лидери като датския премиер Мете Фредериксен – за да прокарва по-строги политики по миграцията чрез консенсус, а не чрез конфронтация.
Част от дипломатите в ЕС я определят като „съвсем различен тип“ политик в сравнение с Орбан. Други обаче предупреждават, че тя произхожда от същото политическо семейство и не бива да бъде подценявана.
Показателен е последният Европейски съвет, където Мелони е единственият лидер, който открито заявява, че разбира позицията на Орбан по въпроса за финансовата помощ за Украйна – сигнал за идеологическа близост, която може да се прояви по-силно при бъдещи разногласия.
Възможното завръщане: Янез Янша
Янез Янша, бивш многократен премиер на Словения, остава сериозен фактор въпреки изборния резултат, при който губи с минимална разлика. След вота, белязан от шпионски скандали, все още не е ясно дали той или настоящият премиер Роберт Голоб ще успее да състави правителство.
Янша, десен популист и открит почитател на Доналд Тръмп, е известен с конфронтационния си стил и честите сблъсъци с медиите. Понякога наричан „мини-Тръмп“, той би засилил популисткия лагер в ЕС, ако се върне на власт.
По въпроса за Украйна обаче той се отличава от Орбан и Роберт Фицо. Макар да споделя позиции с унгарския лидер по други теми, Янша открито подкрепя европейската интеграция на Киев и още в началото на руската инвазия посещава украинската столица в знак на солидарност.
Тази комбинация от твърд тон към Брюксел и ясна подкрепа за Украйна го прави по-сложен и трудно предвидим играч на европейската сцена.
Неочакваният фактор: Румен Радев
Румен Радев напуска президентския пост през януари, за да създаде нова партия и да се включи в парламентарните избори, като според социологически обобщения се очертава като фаворит – потенциален пробив след години на политическа нестабилност в България.
Това развитие поражда притеснения в Киев и сред европейските съюзници. Радев неведнъж изразява скептични позиции за войната, като през 2025 г. заявява, че Украйна е „обречена“ и критикува увеличаването на военната помощ от ЕС, определяйки го като неефективен подход.
Той също обвинява европейските лидери, че са насърчили украинската контраофанзива с висока човешка цена –позиция, която го приближава до позициите на Москва.
Тези позиции предизвикват остра реакция от Володимир Зеленски, който по време на публичен сблъсък през 2023 г. директно го предизвиква с въпроса дали би приел руска агресия срещу България. Радев тогава не успява да даде ясен отговор.
В крайна сметка напускането на Орбан не гарантира по-лесни решения в ЕС – то просто пренарежда силите. Правото на вето остава, а с него и възможността една държава да спира целия съюз. Въпросът вече не е дали ще има нов „спирач“, а кой ще бъде – и доколко Брюксел ще успее да задържи курса си в един все по-разделен съюз.
Източник: Politico
