Панамският канал на ръба: икономическа война между САЩ и Китай
Боливия, Коста Рика, Гвиана, Парагвай, Тринидад и Тобаго и Съединените щати публикуват съвместно изявление в подкрепа на Панама, като същевременно критикуват икономическите ответни мерки на Китай, след като базиран в Хонконг конгломерат губи съдебен спор за управлението на пристанища по Панамския канал.
Пекин избухна срещу Европа: „ЕС ще понесе последствията“ заради удара по китайски компании
В края на януари Върховният съд на Панама анулира договори, които позволяват на дъщерно дружество на хонконгската компания CK Hutchison да управлява терминалите Балбоа и Кристобал на Панамския канал, след като преценява, че дългогодишните споразумения са противоконституционни.
В съвместното си изявление във вторник шестте държави твърдят, че след съдебното решение Китай отвръща на Панама с „целенасочен икономически натиск“ върху кораби под панамски флаг.
Според Федералната морска комисия на САЩ Китай задържа близо 70 кораба под панамски флаг през март – брой, който „значително надвишава историческите норми“.
„Тези действия – след решението на независимия Върховен съд на Панама относно терминалите Балбоа и Кристобал – представляват явен опит за политизиране на морската търговия и нарушаване на суверенитета на държавите от нашето полукълбо“, заявяват подписалите.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заявява отделно в X, че Вашингтон е „дълбоко обезпокоен“ от икономическия натиск на Китай върху Панама.
„Изразяваме солидарност с Панама. Всеки опит за подкопаване на суверенитета ѝ е заплаха за всички нас“, казва той.
Китай по-рано обвинява САЩ в „тормоз“ и опити да урони репутацията му в Латинска Америка, като същевременно определя решението на Върховния съд на Панама като „абсурдно“ и „позорно“.
Ръководителят на Федералната морска комисия на САЩ Лора ДиБела заявява миналия месец, че задържането на панамски кораби от Пекин има последици както за Панама, така и за САЩ.
„Тези засилени инспекции се извършват по неформални указания и изглежда са насочени срещу Панама след прехвърлянето на пристанищните активи на Hutchison“, казва ДиБела.
„Като се има предвид, че корабите под панамски флаг превозват значителен дял от контейнерната търговия на САЩ, тези действия могат да доведат до сериозни търговски и стратегически последици за американското корабоплаване“, добавя тя.
„Държавите знаят колко уязвимо е корабоплаването“
Решението на Панама да обяви за невалидни договорите на дъщерното дружество Panama Ports Company на CK Hutchison идва в момент на засилено медийно внимание към Панамския канал на фона на заплахи от президента на САЩ Доналд Тръмп да завземе стратегическия воден път.
Тръмп прави приблизително 80-километровия воден път приоритет във втория си мандат, като в инаугурационната си реч през януари 2025 г. твърди, че Китай „оперира“ канала и обещава, че САЩ ще „си върнат“ контрола.
Американски представители твърдят, че освен срещу Панама и нейните интереси, Китай предприема ответни действия и срещу корабните гиганти Maersk и Mediterranean Shipping Company (MSC), чиито дъщерни дружества получават 18-месечни договори за управление на терминалите Балбоа и Кристобал, след като CK Hutchison е отстранена.
Представители на Maersk и MSC са призовани от китайското Министерство на транспорта за „високопоставени разговори“, съобщава Федералната морска комисия през март, докато китайският корабен гигант COSCO спира операции на терминала Балбоа.
Междувременно CK Hutchison, чрез дъщерното си дружество Panama Ports Company, води международен арбитраж срещу правителството на Панама и търси обезщетение от над 2 млрд. долара.
Дейвид Смит, доцент в Центъра за американски изследвания към Университета в Сидни, казва, че спорът около Панамския канал и ответните действия на Китай са поредният пример за това как корабоплаването се превръща в политическа мишена – от Латинска Америка до Ормузкия проток и Червено море в Близкия изток.
„Дълго време приемахме за даденост, че светът функционира благодарение на контейнерни кораби, които свободно се движат по света“, казва той пред Al Jazeera.
„Това, което виждаме сега, е, че държавите осъзнават колко уязвимо е корабоплаването. Те знаят, че при нужда могат да прекъснат морските маршрути. Не бива да се изненадваме, ако оттук нататък корабите и корабоплаването като цяло се превърнат в разменна монета в международната политика.“
