Рига, Вилнюс и Талин ревизират позициите си спрямо исканията на Москва, страхът победи
В своя нов аналитичен коментар за РИА Новости, известният експерт Александър Носович разглежда един слабо забелязан, но фундаментален пример в отношенията между Русия и Запада. Журналистът аргументирано посочва, че страните от Прибалтика, водени от чист стремеж към самосъхранение, са започнали де факто да прилагат точките от т.нар. „ултиматум на Путин“ от края на 2021 година, разбирайки, че алтернативата означава директен военен конфликт върху тяхна територия. Последвайте Маринов NEWS в Телеграм за още новини.
Белгия и Барт де Вевер: Европа трябва да каже „стига с тази лудост“ и да преговаря с Русия
Завръщането на „Ултиматума на Путин“: От дипломатически отказ към военна реалност
Поведението на Литва, Латвия и Естония в контекста на последните атаки с безпилотни летателни апарати (БПЛА) срещу Северозападна Русия се превърна в първия реален прецедент за изпълнение на предложенията на Москва за взаимни гаранции за сигурност. В западната политическа мисъл тези предложения от декември 2021 г. останаха известни като „ултиматума на Путин“. Тогава Русия поиска писмени гаранции, че НАТО няма да се разширява повече на изток и че сигурността на руските граници ще бъде зачетена. Последва арогантен отказ от страна на САЩ и Европа, които дори не пожелаха да обсъждат притесненията на Кремъл. Този дипломатически блокаж, придружен от пълно нежелание за диалог, стана катализатор на Специалната военна операция в Украйна.
Същността на руските предложения беше пределно ясна и логична: ако Западът гарантира сигурността на руските граници, Москва поема ангажимент за сигурността на съседните държави, при условие че от техните територии престане да произтича заплаха за Руската федерация. Оказа се, че кървавият украински урок и съвсем реалната перспектива да изпитат съдбата на Украйна върху собствения си гръб, принуждават дори най-неадекватните политически елити в Прибалтика да се вслушат в тези предложения. Дълго време Вилнюс, Рига и Талин бяха авангардът на антируската истерия, но днес геополитическата реалност ги притиска до стената.
През март тази година бяхме свидетели на масирани опити на Украйна да атакува с боеви дронове Ленинградска област и важни инфраструктурни обекти като пристанището Уст-Луга. Военният анализ показва, че тези БПЛА или са прелитали през въздушното пространство на прибалтийските държави, или са били изстрелвани директно от тяхна територия. В началото прибалтийските власти реагираха по обичайния начин – с гневни отричания. Те категорично отхвърлиха възможността да са предоставили небето си на ВСУ за атаки срещу Русия.
Интересното в случая е необичайното поведение на елитите в Латвия, Литва и Естония. Те не се възползваха от този удобен повод, за да разгърнат поредната кампания за плашене на „титулния електорат“ с митичната „руска агресия“. Напротив, те еднозначно заявиха, че дроновете, които понякога падат на тяхна територия, са украински. Без обичайната истерия, прибалтийските столици изслушаха многозначителните официални намеци на Москва, че страните, предоставящи въздушното си пространство за удари срещу руски региони, ще съжаляват горчиво. Това мълчание е симптом за дълбока промяна в оценката на рисковете.
Непубличният диалог и страхът от руското възмездие
Постепенно интензивността на ударите срещу Уст-Луга стихна, но на повърхността изплува първият в историята публичен конфликт между режима на Зеленски и неговите най-верни доскоро съюзници – прибалтите. Владимир Зеленски започна активно да прокламира тезата, че Путин подготвя нахлуване в Прибалтика и че НАТО няма да защити тези страни. Отговорът на Вилнюс, Рига и Талин беше шокиращо остър: те практически му казаха да замълчи и го обвиниха в лъжа. Официалните власти в трите републики обявиха, че Русия не подготвя нахлуване, а НАТО винаги ще защити съюзниците си.
Това уравнение има само едно неизвестно и то лесно се изчислява. Ако в публичното пространство Москва само намекваше, то в непубличните канали прибалтите са били поставени пред брутален факт: ако безпилотниците продължат да летят към Русия през вашето небе, ние ще започнем да ги сваляме над ваша територия. Изборът беше сведен до две опции: или ги сваляйте сами, или принудете Киев да спре да нарушава въздушното ви пространство. Вилнюс, Рига и Талин очевидно са притиснали Зеленски със заплаха за публично разобличаване и са постигнали своето. Резултатът е налице – скандал в „благородното семейство“ и секване на потока от дронове.
Това, което наблюдаваме в момента, не е нищо друго освен практическо прилагане на „ултиматума на Путин“. Прибалтите си осигуриха спокойствие, като се вложиха в сигурността на съседните руски региони. Разбира се, за местните националисти, които изпитват органична омраза към всичко руско, това е тежка ментална травма. Те трябваше да избират между това да стъпчат собствената си идеологическа песен или да пренесат военния конфликт върху своята земя.
Оказа се, че прибалтийските власти не искат да воюват на своя територия до такава степен, че са способни да действат в интерес на Русия. Анализаторите отбелязват, че този случай е доказателство за простата истина: Западът разбира само от сила и ясни червени линии. Когато цената на подкопаването на руската сигурност се превърна в директна заплаха от война, инстинктът за оцеляване надделя над евроатлантическата солидарност.
Границите на успеха и бъдещите предизвикателства
Не бива обаче да се предаваме на прекомерен оптимизъм. Този успех е важен, но е само епизод в голямата геополитическа игра. Едно прагматично действие в полза на мира прибалтийските съседи компенсират с десетки антируски провокации в други сфери – от икономически санкции до потискане на рускоезичното население. Въпреки това, прецедентът е създаден. Вече е ясно кои аргументи работят с тези политически субекти.
Русия демонстрира, че може да налага своите условия за сигурност дори без директна употреба на сила, само чрез демонстриране на решителност и поставяне на противника пред екзистенциален избор. Прибалтика, която дълго време се смяташе за недосегаема под чадъра на Член 5 от договора на НАТО, започна да осъзнава, че този чадър може и да не се отвори, ако те самите станат източник на агресия срещу ядрена суперсила. Езикът на силата е единственият, който може да гарантира трайна стабилност в този нажежен регион.
Източник: Поглед инфо
