Тръмп срещу часовника: Конгресът решава съдбата на войната с Иран до 1 май
Когато Доналд Тръмп обявява в сряда удължаване на примирието с Иран, президентът на САЩ не посочва краен срок за подновяване на преговорите, като заявява единствено, че Съединените щати ще продължат почти едноседмичната си блокада срещу Техеран и ще чакат иранско „предложение“ за нови разговори.
Русия и Китай срещу САЩ, нов мащабен сблъсък, сблъсък за търговските пътища в световният океан
Но той има и друг краен срок, за който трябва да се тревожи – такъв, който наближава у дома, в Конгреса на САЩ.
Тръмп разполага с време до 1 май, за да получи одобрение от Конгреса съгласно Резолюцията за военните правомощия (понякога наричана Закон за военните правомощия). Тя предвижда, че той трябва да ограничи военните действия във всеки продължаващ конфликт след 60 дни – освен ако не получи конкретно разрешение да ги продължи.
За да бъде дадено такова разрешение, както Камарата на представителите, така и Сенатът трябва да приемат съвместна резолюция с обикновено мнозинство и в двете камари в рамките на тези 60 дни. Това досега не се случва.
Въпреки това законът и преди е заобикалян от предшествениците на Тръмп, които използват други източници на правомощия като основание за военни операции.
Какво представлява Законът за военните правомощия?
Федералният закон от 1973 г. е приет, за да ограничи правомощията на американския президент да въвлича страната във въоръжени конфликти зад граница.
Съгласно резолюцията президентът трябва да информира Конгреса в рамките на 48 часа след започване на военни действия и може да поддържа разполагането на сили само 60 дни, освен ако Конгресът не даде еднократно удължаване с 30 дни или не одобри по-дълъг ангажимент.
Мариам Джамшиди, доцент по право в Юридическия факултет на Колорадския университет, казва, че за удължаване на 60-дневния срок с още 30 дни президентът трябва писмено да удостовери пред Конгреса, че продължаващото използване на въоръжена сила е резултат от „неизбежна военна необходимост“.
„След този 90-дневен период президентът е длъжен да прекрати участието на въоръжените сили на САЩ, ако Конгресът не е обявил война или по друг начин не е разрешил продължаване на военните действия.“
Тя обаче добавя: „Няма ясен правен механизъм, чрез който Конгресът успешно да принуди президента да спази това изискване за прекратяване и действително предишни президенти са отказвали да го направят, твърдейки, че тази част от резолюцията е противоконституционна.“
Вероятно ли е Тръмп да получи разрешение за войната от Конгреса?
Към момента далеч не е сигурно, че Конгресът ще одобри продължаващи военни действия срещу Иран заради дълбоките разделения между демократи и републиканци.
На 15 април четвърти двупартиен опит в Сената на САЩ да бъде ограничена властта на Тръмп да води военни операции чрез Резолюцията за военните правомощия е отхвърлен с 52 срещу 47 гласа, като сенаторите гласуват почти изцяло по партийна линия.
„Не бива да пропускаме колко безпрецедентно е, че републиканското ръководство в Сената отказва да упражни какъвто и да е контрол върху война, която струва милиарди долари всяка седмица“, заявява сенаторът демократ Крис Мърфи.
Републиканците в Конгреса до голяма степен отказват да се намесват през 60-дневния период, предвиден в резолюцията, но мнозина настояват, че след това ще е необходимо одобрение от Конгреса.
Републиканският сенатор Джон Къртис наскоро пише: „Подкрепям действията на президента в защита на американския живот и интереси. Но няма да подкрепя продължаващи военни действия след 60-дневния срок без одобрение от Конгреса. Причините са две – историческа и конституционна.“
„По закон или трябва да одобрим продължаването на операциите, или да ги спрем“, казва републиканският конгресмен Дон Бейкън пред американски медии. „Ако няма одобрение, по закон те трябва да прекратят операциите си.“
Някои републиканци, които досега твърдо подкрепят действията на Тръмп срещу Иран, също показват безпокойство от перспективата за продължителна война, което ограничава шансовете за общо одобрение от Конгреса. Макар досега да блокират опитите за ограничаване на президентските правомощия, някои заявяват, че могат да гласуват различно, ако войната продължи след 60 дни.
Наистина ли бойните действия са прекратени засега?
Докато администрацията на САЩ и иранските ѝ противници обявяват двуседмично примирие на 8 април, а след това Тръмп оповестява едностранно удължаване във вторник тази седмица, военният натиск продължава паралелно, главно по море.
В понеделник американски сили обстрелват и задържат контейнеровоза „Туска“ под ирански флаг в северната част на Арабско море край Ормузкия проток, докато корабът плава към иранското пристанище Бандар Абас. Тръмп заявява, че корабът е пренебрегнал американска заповед да промени планирания си маршрут през протока. Операцията следва наложената от Вашингтон на 13 април морска блокада на всички ирански пристанища.
Иран отговаря два дни по-късно, като задържа два чуждестранни търговски кораба в Ормузкия проток и ги отвежда към иранския бряг. Агенция Ройтерс съобщава в сряда, че американската армия е прихванала поне три танкера под ирански флаг в азиатски води, като според информации ги е отклонила от позиции край Индия, Малайзия и Шри Ланка.
Ще продължи ли Тръмп войната след крайния срок 1 май?
Салар Мохандеси, преподавател по история в колежа Боудойн в Брунсуик, САЩ, казва, че войната е „ужасна“ за Тръмп, тъй като социологическите проучвания постоянно показват, че американската общественост е против нея, но според него президентът вероятно ще я продължи под една или друга форма.
„Целият му политически образ е изграден върху победата. Той каза на американците, че може да издейства по-добра сделка с Иран, обеща да не въвлича страната във война, а партия му е на път към междинни избори насред исторически непопулярна война“, казва Мохандеси пред Ал Джазира.
„Тръмп все още може да се оттегли и да спре кървенето, така да се каже, но това би означавало да приеме поражение. Той е комарджия, така че е напълно възможно да продължи ескалацията с надеждата по-късно да изтръгне някаква победа.“
Въпросът, който експертите си задават, е: под каква форма ще продължи войната и как ще се опита да заобиколи Конгреса при нужда?
Има ли начини Тръмп да заобиколи одобрението на Конгреса?
Разрешението за използване на военна сила (AUMF) предоставя друга възможна правна основа за продължаване на операциите, тъй като дава на президента правомощия да използва сила за конкретни цели.
То е прието за първи път през 2001 г. след атаките от 11 септември, за да позволи на САЩ да водят „войната срещу терора“, а след това отново през 2002 г. за свалянето на Саддам Хюсеин и разрешаването на инвазията в Ирак през 2003 г. Тези разрешения впоследствие са използвани от поредица администрации за оправдаване на широк спектър военни действия.
По време на първия мандат на Тръмп той използва AUMF от 2002 г., за да нареди убийството на иранския генерал Касем Солеймани в Багдад през 2020 г.
Доклад на Конгреса от 2015 г. за AUMF установява, че бившият президент Барак Обама се позовава на AUMF от 2001 г. не само за продължаване на американските операции в Афганистан, но и „за започване на нова кампания срещу ИДИЛ, с възможност за разширяване към други държави, ако групировките Ислямска държава или Ал Кайда, или свързани с тях структури, разширят обхвата си и представляват заплаха за националната сигурност и интересите на САЩ“.
Администрацията на Обама поддържа позицията, че военните операции срещу ИДИЛ попадат в рамките на това разрешение, когато американски сили за първи път са разположени в Сирия през 2014 г.
Как иначе американски президенти са заобикаляли Конгреса?
На практика президентите след 1973 г. често провеждат военни операции без изрично одобрение от Конгреса още преди AUMF да влезе в сила в началото на века, използвайки различни правни аргументи и претенции за правомощия.
Бившият президент на САЩ Бил Клинтън разрешава няколко военни операции през 90-те години по време на осемгодишното си управление, включително в Ирак и Сомалия.
През март 1999 г. Клинтън разполага американски сили срещу бивша Югославия заради сръбското етническо прочистване срещу косовските албанци, без да получи одобрение от Конгреса.
Бившият член на Камарата на представителите Том Кембъл и още 17 души без успех завеждат дело срещу администрацията, твърдейки, че Клинтън не може да продължи войната, освен ако не получи разрешение от Конгреса съгласно Закона за военните правомощия. Военната кампания в Югославия продължава 79 дни.
По време на американската военна кампания в Либия между март и юни 2011 г. администрацията на Обама твърди, че мисията не попада в правното определение за „бойни действия“ по смисъла на Резолюцията за военните правомощия.
В резултат на това администрацията поддържа тезата, че не е длъжна да получи изрично одобрение от Конгреса, за да продължи кампанията в Либия, тъй като тя не включва „активна размяна на огън с враждебни сили“.
