Защо удар по АЕЦ „Бушер“ може да доведе до катастрофа в Персийския залив
Единствената действаща ядрена електроцентрала на Иран – АЕЦ „Бушер“ – е подложена на многократни атаки в рамките на продължаващата война на Израел и САЩ срещу Иран, което засилва опасенията от възможен ядрен инцидент с „катастрофални“ последици за всички държави в Персийския залив.
„Черният план на Путин“, западната катастрофа и „оръжието на Страшния съд“ на САЩ
Последната атака срещу централата е в събота, след като ракети поразяват обект в близост до нея, убивайки един охранител и нанасяйки щети на странична сграда, съобщава държавната Организация за атомна енергия на Иран (AEOI).
В изявление, осъждащо атаката, външният министър на Иран Абас Арагчи твърди, че съоръжението в Бушер вече е било „бомбардирано“ четири пъти от началото на войната на 28 февруари. Той критикува това, което определя като „липса на загриженост“ за ядрената безопасност от страна на Съединените щати и Израел.
Ядрени експерти и регионални власти отдавна предупреждават за огромните щети, които би причинило бомбардирането на Бушер – не само за Иран и неговото население, но и за съседните държави.
Ето какво следва да се знае за централата в Бушер и защо нейната безопасност е от първостепенно значение:
Какво представлява АЕЦ „Бушер“?
Построената с участието на Русия централа „Бушер“ е ядрена електроцентрала, разположена в крайбрежния град Бушер с население от около 250 000 души.
Работата по нея започва първоначално през 1975 г. от германски компании, но впоследствие е завършена през 2011 г. от руското министерство на атомната енергия. Към момента стотици руски специалисти са разположени в Бушер, като част от тях са евакуирани след последните удари.
Това е първата ядрена електроцентрала в Близкия изток с един действащ реактор. Първи блок на Бушер в момента осигурява около 1000 мегавата към националната електропреносна мрежа. Очаква се още два реакторни блока да влязат в експлоатация до 2029 г.
Какво би се случило при атака срещу Бушер?
Ирански представители заявяват, че Бушер вече е бил атакуван четири пъти в хода на войната на САЩ и Израел срещу Иран.
Това е отделно от първоначалния удар на 28 февруари, когато САЩ и Израел започват атаките, довели до избухването на войната. Ударите тогава поразяват град Бушер на няколкостотин метра от централата.
Атака срещу ядрен реактор или басейни за съхранение на отработено гориво би довела до изпускане на радиологични частици, по-специално опасния изотоп цезий-137, в атмосферата.
Те могат да се разпространят далеч отвъд мястото на изпускане чрез вятър и вода и да замърсят храна, почва и източници на питейна вода за десетилетия. Близкото излагане на такива материали може да причини изгаряния на кожата и да увеличи риска от рак.
Какво казва ядреното звено на ООН за ударите по Бушер?
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ядреният регулатор на ООН, от месеци предупреждава да не се атакува централата.
По време на 12-дневната война на Израел срещу Иран миналата година генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заявява пред Съвета за сигурност на ООН, че израелски удар по АЕЦ „Бушер“ може да предизвика регионална катастрофа.
Пряк удар по централата, в която има тонове ядрени материали, може да „доведе до много високо изпускане на радиация“ с „тежки последици“ извън границите на Иран, предупреждава Гроси и призовава за „максимална сдържаност“.
Атака срещу електропреносните линии, които захранват централата и поддържат охлаждащата система, може да доведе до разтопяване на реактора и радиоактивно изтичане, посочва той. Ще се наложи евакуация в радиус от няколкостотин километра около централата, включително и в държави извън Иран.
По думите му властите ще трябва също да раздават йод на населението в засегнатите райони и потенциално да ограничат хранителните доставки заради възможно радиоактивно замърсяване. Райони извън непосредствената опасност също ще трябва да бъдат наблюдавани на стотици километри.
След последната атака в събота Гроси отново повтаря призива за сдържаност.
Какви са рисковете от замърсяване на водите в Персийския залив?
Съществуват и опасения, че щети в Бушер могат да замърсят водите в целия регион на Персийския залив. Радиоактивното замърсяване ще засегне морския живот, а плитчините на залива могат да доведат до дълготрайни негативни ефекти, показват изследвания.
Това ще засегне и доставките на питейна вода. Повечето държави в региона разполагат с ограничени подземни води и зависят от обезсоляване на морска вода. Но инсталациите за обезсоляване не са проектирани да филтрират радиоактивни вещества и не всички разполагат с необходимите технологии.
Алън Айър от Близкоизточния институт казва пред Al Jazeera, че научни изследвания показват, че концентрацията на радиоактивни материали в Бушер може да не е достатъчна, за да предизвика катастрофа от мащаба на Чернобил през 1986 г.
Но „по-сериозен е рискът от радиоактивно замърсяване на водата, защото при значителни нива на радиация тя става неизползваема за обезсоляване“, обяснява той, като добавя, че това може напълно да спре процеса.
Миналата година премиерът на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани заявява в интервю за американския коментатор Тъкър Карлсън, че удар по централата ще засегне „всички нас“.
Той посочва, че Катар, който се намира на около 190 км южно от Иран, е симулирал възможните последици от атака срещу Бушер. Според резултатите морето ще бъде „напълно замърсено“, а страната ще „остане без вода за три дни“.
„Без вода, без риба, нищо… без живот“, добавя той.
Има ли закон, който забранява атаки срещу граждански ядрени съоръжения?
Да, съществуват международни норми, които защитават ядрените съоръжения по време на конфликти. Извършването на атаки срещу енергийни или ядрени обекти със съзнание, че това може да причини масови жертви и екологични щети, представлява военно престъпление.
Член 56 (Протокол I) към Женевските конвенции забранява атаките срещу „съоръжения и обекти, съдържащи опасни вещества“, включително радиоактивни.
Воюващите страни са длъжни също да правят разграничение между граждански и военни обекти. Централата в Бушер осигурява електроенергия за граждански нужди.
Насоките на МААЕ също забраняват безразборното поразяване на ядрени съоръжения. Те включват избягване на удари по реактори и складирано гориво, гарантиране на безопасността на персонала, поддържане на електрозахранването за предотвратяване на аварии и наличие на системи за мониторинг на радиацията.
По-сдържана ли е реакцията на Запада в сравнение със Запорожката АЕЦ в Украйна?
Арагчи в събота критикува западните държави за това, че не реагират на рисковете около Бушер по същия начин, както при АЕЦ „Запорожие“ по време на войната в Украйна.
„Помните ли възмущението на Запада от бойните действия около Запорожката атомна електроцентрала в Украйна?“, пише той в X. „Радиоактивното замърсяване ще удари столиците в Залива, а не Техеран“, добавя той.
Русия атакува централата през март 2022 г. с тежка бойна техника и артилерия, което предизвиква голям пожар. В отговор Великобритания и Украйна свикват извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
ООН, САЩ, Европейският съюз и десетки други държави излизат с незабавни осъдителни позиции. НАТО предупреждава, че радиоактивно замърсяване, достигнало държава членка, ще задейства механизма за колективна отбрана.
Френският президент Еманюел Макрон по-късно разговаря с руския президент Владимир Путин и настоява експерти на МААЕ да получат достъп до обекта.
В този случай Европейският съюз не коментира атаките срещу Бушер. Русия, която има голям брой специалисти там, изразява загриженост и „категорично осъжда“ случилото се.
Какви ядрени аварии са се случвали в миналото?
Ядрените реактори във Фукушима, Япония, се разтапят след земетресение през 2011 г.
Около 160 000 жители са евакуирани заради риска от радиация. Отчетена е една смърт от рак на белия дроб, свързана с дейностите по почистване през 2018 г. Въпреки това стресът от евакуацията, травмата и общите смущения водят до хиляди смъртни случаи.
При аварията в Чернобил през април 1986 г. реактор експлодира по време на тестове, предизвиквайки мощен взрив, който разрушава тежкия покрив на съоръжението и причинява пожар, продължил дни.
В резултат на експлозията се отделят високи нива на радиация. Около 30 души загиват по време на взрива или непосредствено след него. Около 20 000 души по-късно развиват рак на щитовидната жлеза, особено деца. Над 300 000 души са евакуирани, а районът остава до голяма степен необитаем.
