Година след войната: Индия и Пакистан се готвят за следващия сблъсък
Исламабад, Пакистан — В Пакистан май започва с улици в големите градове, осеяни с банери и плакати в чест на военното ръководство, което според официалната версия ръководи отбраната на страната и води нацията към победа в четиридневната въздушна война с Индия миналата година.
Русия и Малайзия задълбочават стратегическото си партньорство: Нов геополитически удар по Запада
В четвъртък в аудиторията „Нур Хан“ в град Равалпинди Пакистанските военновъздушни сили провеждат церемония, посветена на своите „постижения“ при свалянето на индийски изтребители. В петък вечер в Лахор концерт, организиран от правителството на площад „Либърти“, отбелязва успеха в конфликта, който Пакистан нарича „Ден на битката на истината“.
Но отвъд границата Индия също празнува това, което нейното правителство и армия настояват, че е тяхна победа. В четвъртък, 7 май, премиерът Нарендра Моди сменя профилната си снимка в X с официалното лого на операция „Синдур“ — името, което Индия дава на военната си операция срещу Пакистан през май 2025 г. — и призовава всеки индиец да направи същото. „Преди година нашите въоръжени сили демонстрираха несравнима смелост, прецизност и решителност“, пише Моди в X. „Днес оставаме също толкова твърди в решимостта си да победим тероризма и да унищожим екосистемата, която го поддържа.“
И двете правителства извеждат армиите си пред камерите. На пресконференция в Ню Делхи, продължила повече от два часа, въздушният маршал Авадеш Кумар Бхарти заявява, че Индия е „унищожила 13 пакистански самолета“ и е „нанесла удари по 11 летища“.
Междувременно в Равалпинди генерал-лейтенант Ахмед Шариф Чаудри, генерален директор на Междуведомствените връзки с обществеността (ISPR) — медийното звено на пакистанските въоръжени сили — заявява пред репортери, че страната е победила враг, „пет пъти по-голям от нея“, и е показала едва „10 процента“ от военния си потенциал. „Готови сме“, казва той. „Ако някой иска да ни изпита, е добре дошъл да го направи.“
Анализатори обаче посочват, че зад публичните твърдения за победа и празненствата в двете страни остават ключови въпроси — дали южноазиатските съседи са извлекли поуки както от постигнатото в конфликта, така и от слабостите, разкрити по време на бойните действия и след тях.
„Победите“, които Индия и Пакистан празнуват
На 22 април 2025 г. въоръжени нападатели атакуват туристи в Пахалгам, в администрирания от Индия Кашмир, и убиват 26 цивилни. Индия обвинява Пакистан за нападението — обвинение, което Исламабад отхвърля.
На 7 май 2025 г. Индия започва операция „Синдур“, нанасяйки удари по няколко обекта дълбоко в Пакистан и в администрирания от Пакистан Кашмир. Делхи настоява, че целта е „терористична“ инфраструктура, но пакистански представители заявяват, че основната тежест на атаката пада върху цивилните. Пакистан отвръща с операция „Буниян ал-Марсус“.
Противно на официалните версии и от двете страни, последвалият четиридневен конфликт не завършва с ясна победа за нито една от двете държави.
Пакистан може да посочи като свой успех въздушния сблъсък в нощта срещу 7 май. Неговите произведени в Китай изтребители J-10C свалят индийски самолети, включително Rafale, в началната фаза на конфликта.
На форума „Шангри-Ла“ в Сингапур през юни 2025 г. вторият началник на отбраната на Индия генерал Анил Чаухан признава загуби на самолети в първия ден от боевете. Дни по-рано въздушният маршал Бхарти формулира това по-директно: „Загубите са част от боя.“
Пакистан също излиза от конфликта с това, което много анализатори възприемат като дипломатическо и наративно предимство. Страната приема твърдението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че той е постигнал прекратяването на огъня, сложило край на войната на 10 май, номинира Тръмп за Нобелова награда за мир и през последната година се утвърждава като значим дипломатически фактор, включително като основен посредник за прекратяване на огъня във войната на САЩ срещу Иран.
От своя страна Индия също може да изтъкне значими военни резултати. Нейните далекобойни ракети BrahMos нанасят удари по няколко пакистански авиобази, включително „Нур Хан“ в Равалпинди и Болари в провинция Синд.
Индия използва и произведени в Израел дронове, които проникват чак до Карачи и Лахор, а на 23 април 2025 г. се оттегля от Договора за водите на Инд — споразумение, което урежда разпределението на речните води между двете съседни държави. Това решение има последици далеч отвъд военния сблъсък.
Докато търговски сателитни изображения, публикувани от западни компании, подробно документират щети по пакистански военни обекти, същите компании — Maxar, вече преименувана на Vantor, и Planet Labs — не публикуват изображения на индийските военни обекти, за които Пакистан твърди, че е поразил по време на конфликта или след него.
Междувременно пакистанските загуби са подложени на открит анализ на базата на публично достъпни източници, докато индийските не са. И двете прочити на конфликта съдържат елементи на истина. Но нито един не е пълен.
Разривът между двата разказа не е само реторичен, казват анализатори. Той има последици за това доколко честно всяка страна осмисля какво всъщност разкрива конфликтът и доколко сериозно подхожда към задачата да отстрани реалните си уязвимости.
Стратегическите уязвимости на Пакистан
На пресконференцията в Равалпинди в четвъртък пакистанската армия представя най-подробния си публичен отчет досега за мерките, предприети през последната година за укрепване на способностите си.
Генерал-лейтенант Чаудри обявява официалното въвеждане в оперативна готовност на Командването на армейските ракетни сили (ARFC), което армията описва като „оборудвано със съвременни технологии и способно да поразява врага с голяма прецизност от всяка посока“.
В презентацията са представени няколко нововъведени системи през последните 12 месеца: свръхзвуковата крилата ракета Fatah-III; Fatah-IV, с обявен обсег от 750 км; и Fatah-V, описвана като ракетна система за дълбоки удари с обсег от 1000 км.
„Ракетните сили не са създадени специално, за да ‘решат’ проблема BrahMos“, казва Туграл Ямин, военен анализатор и бивш бригаден генерал в пакистанската армия.
„Целта им е институционална и доктринална: да рационализират и ускорят вземането на решения за конвенционални ракетни удари, като същевременно запазят ясно разграничение от ядрената възпираща архитектура на Пакистан.“
Мухамад Фейсал, базиран в Сидни анализатор по отбрана и външна политика, се съгласява с това разграничение, но посочва практическите последици.
„Пакистан вече разполага с надеждни и използваеми конвенционални ударни възможности“, казва той пред Al Jazeera. „Това няма да спре индийските високоскоростни удари от дистанция. Но при следващия сблъсък Индия може да очаква пакистански ответен удар с конвенционални крилати ракети.“
Адил Султан, бивш комодор от Пакистанските военновъздушни сили, обаче предупреждава, че ARFC все още е в процес на развитие.
„Изглежда ракетните сили все още са в етап на еволюция“, казва той, като добавя, че нови системи като Fatah-III изглежда осигуряват „надежден отговор срещу BrahMos и други високоскоростни снаряди“.
По-широките военни доставки на Пакистан продължават паралелно. Исламабад увеличава бюджета си с 20 процента, като отделя 2,55 трилиона пакистански рупии — около 9 млрд. долара — за военни разходи, според бюджетните документи, представени от министъра на финансите Мухамад Аурангзеб през юни миналата година.
Това включва 704 млрд. рупии — около 2,5 млрд. долара — за оборудване и материални активи.
Доклад от 2025 г. на Комисията за икономически отношения и сигурност между САЩ и Китай отбелязва, че Пекин е предложил да продаде на Пакистан до 40 изтребителя J-35A от пето поколение, макар доставки все още да няма.
През декември 2025 г. Вашингтон уведомява Конгреса за предложен пакет на стойност 686 млн. долара за модернизация на пакистанския флот от F-16, с което оперативният му живот се удължава до 2040 г.
Кристофър Клари, политолог от Университета в Олбани, предупреждава да не се тълкуват модернизациите като еднозначна промяна във военния баланс.
„Не знаем дали това ще бъде просто ‘надпревара на Червената кралица’, при която и двете страни тичат възможно най-бързо само за да останат в същата относителна позиция една спрямо друга“, казва той пред Al Jazeera, „или дали следващия път едната страна ще успее да се откъсне напред“.
Отвъд въоръжението
Въпреки тези модернизации, позицията на Пакистан в областта на противовъздушната отбрана остава най-уязвимото му място, посочват анализатори.
Доставената от Китай система за противовъздушна отбрана HQ-9B не успява да прехване ракетите BrahMos по време на конфликта през май 2025 г.
Според пакистанския военен анализатор Ямин Исламабад сега се стреми да придобие система с по-голям обсег за противоракетна отбрана HQ-19, чието въвеждане се очаква по-късно през 2026 г.
Фейсал, базираният в Сидни анализатор, определя първоначалното представяне на Пакистанските военновъздушни сили на 7 май 2025 г. като впечатляващо, но казва, че по-късните етапи на конфликта разкриват значителни слабости.
„Представянето на пакистанските ВВС в първата фаза на конфликта беше наистина забележително“, казва той. „То показа както съгласуваност, така и дисциплина при ескалацията. Но последвалите удари с BrahMos по авиобази разкриха пропуски в наземната противовъздушна отбрана.“
Според Фейсал новите оръжейни системи сами по себе си няма да бъдат достатъчни.
„Пакистан ще трябва да отговори на това предизвикателство чрез по-добре укрепени укрития, разпределяне на военните ресурси на различни места и способности за бърз ремонт на писти, за да избегне сериозно отслабване при следващ конфликт“, казва той.
Клари от Университета в Олбани отбелязва, че бойният дебют на ракетата BrahMos е променил стратегическите изчисления и на двете страни.
„BrahMos никога преди не е използвана в бойни действия“, казва той, „и затова употребата ѝ през 2025 г. дава на пакистанските планиращи в противовъздушната отбрана, както и на китайските производители на много от пакистанските системи, възможност да видят технологията в действие“.
Все още не е ясно дали има директни контрамерки, или справянето с хиперзвукова крилата ракета като BrahMos остава извън настоящия технологичен обхват на Пакистан.
Ямин твърди, че конфликтът подчертава и намаляващата стойност на географията като стратегическа дълбочина.
Удари достигат до „Нур Хан“, Болари и обекти чак на юг до Сукур.
„Конфликтът показа, че географията сама по себе си вече не осигурява стратегическа дълбочина в епохата на далекобойни прецизни оръжия, дронове, киберспособности и сателитно насочвани системи“, казва той.
Фейсал формулира доктриналните последици още по-пряко.
„Дълбоките удари по Лахор, Карачи и Равалпинди показват, че ‘географската неприкосновеност’ е ерозирала“, казва той. „В доктринален план пакистанската армия демонстрира подготовка за конвенционални удари както от сухопътни, така и от морски платформи срещу сърцето на Индия, дори по южните ѝ брегове, далеч от Пакистан.“
Тази оценка обаче се усложнява от фискалните реалности. Исламабад увеличава разходите за отбрана, въпреки че намалява общите федерални разходи със 7 процента, за да изпълни условията по заемната програма на Международния валутен фонд.
Междувременно според индийските бюджетни документи отбранителният бюджет на Индия за 2025-2026 г. възлиза на приблизително 78,7 млрд. долара — почти девет пъти повече от официално отпуснатото за Пакистан.
По-малко видимите изводи за Индия
Официалната позиция на Индия след конфликта до голяма степен е позиция на самооправдание и потвърждение на собствената правота.
Правийн Донти, базиран в Ню Делхи анализатор от Международната кризисна група, описва случилото се като „непрозрачен конфликт“ между две ядрени държави.
Наред с военния сблъсък, казва той, онлайн се води и паралелна война на дезинформация.
„Тази дезинформация изненадващо позволи интересен финал, при който и двете страни можеха да претендират за победа“, казва той пред Al Jazeera. „Нито една от страните не иска да признае загубите си.“
Изказването на втория началник на отбраната Чаухан в Сингапур остава най-близкото, до което Индия стига по отношение на отчетност за загубените самолети. Той казва, че Индия е загубила самолети, „коригирала е тактиката си“ и се е върнала „в голям брой“, за да нанесе удари по пакистански авиобази. Но отказва да уточни колко самолета са загубени.
К. Удай Бхаскар, пенсиониран офицер от индийските военноморски сили и директор на Обществото за политически изследвания в Ню Делхи, определя сдържаността на Индия като оперативно необходима, отбелязвайки, че операция „Синдур“ според правителствената рамка на Индия все още остава активна, но е временно поставена на пауза.
Но, казва той: „За демокрация като Индия би било по-уместно това изявление да бъде направено в парламента от министъра на отбраната“, казва той пред Al Jazeera.
Дипломатическите последици също се оказват неудобни за Ню Делхи.
Индия настоява, че прекратяването на огъня, сложило край на войната, е договорено двустранно, като отхвърля многократните твърдения на Тръмп, че заслугата е негова, докато Пакистан публично благодари на американския президент и го номинира за Нобелова награда.
Контрастът оформя начина, по който последиците от конфликта се тълкуват в международен план.
Последвалата траектория на пакистанския началник на армията фелдмаршал Асим Мунир подчертава тази промяна. През юни миналата година Тръмп го приема на обяд в Белия дом — първият случай, в който американски президент приема насаме пакистански военен ръководител без присъствието на цивилно ръководство.
До април 2026 г. глобалният възход на Мунир го отвежда в Техеран като първия регионален военен лидер, посетил Иран след началото на войната, започната от САЩ и Израел на 28 февруари. Той играе централна роля в прекратяването на огъня между Вашингтон и Техеран на 8 април и оттогава продължава да изпълнява значима посредническа роля.
Междувременно развиващата се индийска доктрина, която разглежда големите нападения като актове на война, носи свои собствени рискове.
Донти от Международната кризисна група казва, че Ню Делхи смята, че е „разобличил блъфа на Исламабад по отношение на това, което определя като ядрен шантаж, като е участвал в ограничен конфликт под ядрения праг“.
Според него основното условие на Индия за дипломатическо възобновяване на отношенията е „надеждното и проверимо прилагане на забраната върху всички антииндийски въоръжени групировки“.
Така основните условия, довели до миналогодишната война, остават нерешени.
„Поради взаимното недоверие и липсата на надеждни канали за комуникация вероятността конфликтът да се възобнови е значителна“, казва Донти.
Водният въпрос
От всички уязвимости, разкрити от конфликта, водният въпрос изглежда привлича най-малко конкретни политически реакции, казват анализатори.
Индия спира действието на Договора за водите на Инд на 23 април миналата година и все още не го е възстановила.
Договорът стои в основата на една от най-големите свързани напоителни системи в света, която осигурява над 80 процента от водата за земеделието на Пакистан, според Световната банка, и поддържа поминъка на повече от 240 милиона души.
Ефективният воден резерв на Пакистан е около 30 дни, в сравнение с този на Индия — между 120 и 220 дни.
Пакистанският министър на планирането и развитието Ахсан Икбал заявява на правителствена среща за водите на 30 април, че опитите на Индия да използва водата като инструмент за натиск подчертават „сериозна външна заплаха за водната сигурност на Пакистан“.
Експерти предупреждават, че този ход не бива да се разглежда като непосредствена оперативна криза.
Ерум Сатар, базирана в САЩ независима изследователка по водно право и политика, твърди, че позоваването на Индия на „замразяване“ на договора няма основание в правната му рамка.
„Съгласно условията на договора Индия остава задължена да предоставя данни за водните потоци и състоянието на реките“, казва тя.
„Макар липсата на тази информация със сигурност да засяга водната сигурност на Пакистан и да трябва да бъде документирана и оспорвана, непосредствените ѝ ефекти са ограничени“, казва тя пред Al Jazeera.
Насир Мемън, базиран в Исламабад експерт по околна среда, е съгласен.
„Спирането на Договора за водите на Инд от Индия е незаконно и неетично, но не представлява непосредствена заплаха“, казва той, като твърди, че вътрешни слабости — включително зле поддържани канали, остарели земеделски практики и неподходящи модели на отглеждане на култури — представляват по-непосредствени опасности.
Хасан Абас, базиран в Исламабад консултант по води и околна среда, предлага по-остра оценка.
„Най-лошият сценарий за водната сигурност на Пакистан не е хипотетичен“, казва той пред Al Jazeera. „Той вече се е случил и е легитимиран от Договора за водите на Инд.“
Абас твърди, че още от самото начало договорът формализира, вместо да предотврати, водната несигурност на Пакистан. „На практика договорът позволява на Индия да вземе цялата вода, която може да бъде взета, и ‘дава’ на Пакистан онова, което не може“, казва той.
Дългосрочната перспектива е по-малко успокоителна. Сатар твърди, че инфраструктурата, която Пакистан сега бърза да изгради, може да носи все по-малка полза с повишаването на температурите.
Ако глобалните температури се повишат с 3-4 градуса по Целзий, казва тя, между една трета и половината от ледниците в региона може да изчезнат.
„Пакистан ще трябва да се научи как да изгради икономика, която работи за хората му с драстично намалено количество вода“, казва тя. „Това е реалната заплаха за националната сигурност, а не самите трансгранични водни спорове.“
Клари предлага по-умерена оценка. Според него сривът на сътрудничеството по Договора за водите на Инд би се превърнал в „сериозен политически и икономически дразнител в отношенията между Индия и Пакистан за неопределено време“, но отбелязва, че „дразнителите рядко са преки поводи за конфликт“.
Индия заявява, че договорът ще остане спрян, докато Пакистан не предприеме това, което Ню Делхи определя като надеждни и необратими стъпки срещу трансграничните въоръжени групировки, насочени срещу Индия и администрирания от Индия Кашмир.
Но 12 месеца след ракетния обмен дипломатическо решение не се очертава.
Фейсал, базираният в Сидни изследовател, казва, че доктриналната логика и от двете страни все още се разгръща.
„Пакистан трябва да демонстрира далекобойни конвенционални ракетни удари и полети на дронове… над големи индийски градове при следващата криза“, казва той. „Едва тогава тази опция ще бъде отхвърлена и от двете страни.“
Бхаскар, от своя страна, отправя предупреждение, което важи и за двете столици.
„И двете страни трябва да инвестират в алтернативна дипломация и тихи канали за контрол на ескалацията“, казва той. „Защото когато тя настъпи, ще бъде много бърза.“
