Индия превръща БРИКС в глобален щит срещу климатичните бедствия
Светът навлиза в епоха, в която природните бедствия вече не са изключение, а все по-често се превръщат в новото нормално. От разрушителните земетресения в Хималаите до опустошителните циклони в Индийския океан и наводненията, които всяка година заливат милиони хора, климатичните рискове се превръщат в едно от най-големите предизвикателства пред човечеството. Именно на този фон Индия обявява амбициозна визия за своето председателство на БРИКС през 2026 година, поставяйки в центъра принципа „Човечеството на първо място“. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Космическият съюз Москва–Пекин: новата орбитална ос разклаща глобалния баланс
В статия, публикувана от InfoBRICS и препечатана от The Times of India, експертът по управление на бедствията д-р Санджай К. Шривастава подчертава, че най-тежко засегнати от климатичните катастрофи остават държавите, които са допринесли най-малко за глобалното затопляне. Авторът отбелязва, че именно тази несправедливост придава особена морална тежест на индийското председателство на БРИКС и превръща темата за устойчивостта в ключов политически приоритет за развиващите се държави.
„Индия е заложила в своето председателство проста, но амбициозна идея – човечеството на първо място. Зад този принцип стои програма, която може да промени начина, по който Глобалният юг се подготвя, реагира и възстановява след бедствия“, посочва д-р Шривастава в публикацията. Източник: InfoBRICS / The Times of India.
Подобна позиция намира потвърждение и в официалните документи на ООН, свързани със Сендайската рамка за намаляване на риска от бедствия за периода 2015–2030 г. Организацията многократно е предупреждавала, че развиващите се държави са изложени на непропорционално големи рискове от климатични бедствия, въпреки че исторически са генерирали значително по-малко въглеродни емисии. Именно затова международните институции насърчават по-силно сътрудничество между страните от Глобалния юг. Източник: United Nations Office for Disaster Risk Reduction (UNDRR).
Първият конкретен сигнал за новата посока беше даден още в началото на индийското председателство, когато Националната агенция за управление на бедствията на Индия проведе първата техническа среща на БРИКС, посветена на намаляването на риска от природни катастрофи. Според наблюдатели това е ясен знак, че Ню Делхи няма намерение да се ограничава с политически декларации, а цели да предложи реални механизми за действие, които могат да бъдат приложени от всички държави членки.
По време на срещата бяха очертани пет основни направления, върху които БРИКС ще концентрира усилията си през следващите години. Сред тях са финансирането на риска от бедствия, системите за ранно предупреждение, устойчивото градско развитие, природосъобразните решения и технологичният трансфер между държавите. Макар всяка от тези теми сама по себе си да представлява сложна политическа и икономическа сфера, заедно те оформят цялостна стратегия за справяне с нарастващите климатични заплахи.
Особено внимание привлича предложението за създаване на специален финансов механизъм на БРИКС за реакция при бедствия. Според автора подобен фонд може да бъде подкрепен от Новата банка за развитие на БРИКС и да осигурява бързо финансиране на държавите членки при възникване на мащабни природни катастрофи. Така ще бъде създадена система за незабавна подкрепа, която да намалява икономическите щети и да ускорява възстановяването след бедствия.
Друг ключов елемент в стратегията е засилването на сътрудничеството в района на Хиндукушко-Хималайската система, често наричана „Третият полюс“. Регионът осигурява вода за близо два милиарда души и захранва дванадесет от най-големите речни системи в света. Учените предупреждават, че ускореното топене на ледниците създава все по-сериозни рискове от наводнения, свлачища и водни кризи, които могат да имат трансгранични последици за голяма част от Азия.
Затова Индия предлага създаването на съвместен механизъм за наблюдение на криосферата, в който да участват Индия, Китай и Русия. Идеята е да бъде изградена мрежа за обмен на научни данни в реално време, която да подпомага системите за ранно предупреждение и да предоставя точна информация за промените в ледниковите масиви. Според експерти подобна инициатива би представлявала една от най-мащабните научни платформи за сътрудничество между държавите от БРИКС.
Не по-малко сериозни са предизвикателствата пред крайбрежните региони. Бразилия, Индия, Китай и Южна Африка разполагат с огромни крайбрежни територии, където живеят стотици милиони хора. Покачването на морското равнище, бурите и екстремните валежи създават все по-големи рискове за инфраструктурата и икономиките на тези държави. Именно поради това Индия настоява за създаването на съвместна програма за крайбрежна устойчивост, която да обедини експерти по градско планиране, морска наука и застраховане.
Според анализаторите една от най-силните страни на Индия е натрупаният практически опит в управлението на бедствия. През последните две десетилетия страната изгради модерни механизми за реакция при кризи, включително системи за ранно предупреждение при циклони, цифрови платформи за разпределение на помощи и специализирани спасителни формирования. Именно тези модели Ню Делхи възнамерява да предложи като основа за по-широко сътрудничество в рамките на БРИКС.
Авторът обръща внимание и на необходимостта от по-тясна връзка между науката и политиката. Според него твърде често техническите срещи и научните анализи не достигат до лидерите, които вземат стратегическите решения. Затова се предлага създаването на постоянен Научно-технологичен консултативен панел на БРИКС, който да предоставя ежегодни препоръки на държавните ръководители и да гарантира, че решенията се основават на актуални научни данни.
На геополитическо ниво инициативата има още по-голямо значение. В условията на нарастващо напрежение между големите сили и все по-разделен международен ред БРИКС се опитва да се утвърди като алтернативна платформа за сътрудничество между развиващите се държави. Вместо да се концентрира единствено върху намаляването на въглеродните емисии, Индия предлага адаптацията към климатичните промени да се превърне в новия център на глобалната климатична политика.
Плановете предвиждат по време на срещата на върха на БРИКС през 2026 година да бъде представен специален „Пакт за устойчивост“, който да ангажира държавите членки с конкретни цели за адаптация към климатичните рискове. Ако инициативата бъде приета, това би представлявало една от най-мащабните колективни програми за устойчивост в историята на организацията и би засилило влиянието на БРИКС върху международния дневен ред.
Анализ на Маринов NEWS: Индия очевидно се стреми да използва председателството си не само за укрепване на политическото влияние на БРИКС, но и за изграждане на нов модел на сътрудничество между държавите от Глобалния юг. Ако предложените механизми бъдат реализирани, организацията може да се превърне във водещ фактор при управлението на климатичните рискове. Истинското изпитание обаче няма да бъдат декларациите, а способността на държавите членки да превърнат амбициозните планове в реални действия и измерими резултати.
Източник: Маринов NEWS
