Ормузкият проток и уроците на историята: Блокадите като оръжие
Ормузкият проток, тесен воден път, който някога пренася приблизително една пета от световния петрол и газ, остава на практика затворен, след като Съединените щати и Иран налагат конкуриращи се блокади.
Напрежение в Ормузкия проток: Кораб атакуван край Иран на фона на блокади
Военноморските блокади са едно от най-старите оръжия във войната, които не изискват нито сухопътни войски, нито инвазия – само способността да се прекъсне достъпът до жизненоважни ресурси на противника. Тези блокади променят икономики, общества и съюзи през поколенията – понякога с незабавни шокови ефекти, понякога с последици, които се проявяват по-късно.
От продължаващата обсада на Ивицата Газа от Израел до блокадите по време на Първата световна война – ето някои от най-значимите военноморски блокади в съвременната история:
Обсадата на Газа от Израел (2007–досега)
Пълната сухопътна, морска и въздушна блокада на Ивицата Газа от Израел е една от най-дългите обсади в съвременната история.
Въведена през 2007 г., Израел ограничава вноса на стоки и жизненоважни доставки, причинявайки продължителна хуманитарна и икономическа криза за 2,3 милиона души в анклава, които не могат свободно да пътуват.
Преди началото на войната на Израел в Газа през октомври 2023 г., рибарите са ограничени до 6–15 морски мили (11–28 км) от брега – значително под зоната от 20 морски мили (37 км), гарантирана от Споразуменията от Осло.
След 2023 г., с политиката на Израел за лишаване на населението от храна, рибарите предприемат крайни мерки, за да изхранват семействата си, което води до това мнозина да бъдат убити от израелски огън.
От 2008 г. насам няколко кораба от инициативата „Флотилия на свободата“ се опитват да пробият израелската блокада. От 2010 г. всички флотилии, опитващи се да пробият блокадата на Газа, са прихващани или атакувани от Израел в международни води.
На 30 април Израел извършва операция срещу 22 от общо 58 плавателни съда в най-новата кампания на Глобалната флотилия „Сумуд“ в международни води на повече от 1000 км от Газа.
Блокадата на Биафра (1967–1970)
По време на Нигерийската гражданска война, започнала през юли 1967 г., федералното правителство на Нигерия налага сухопътна, морска и въздушна блокада на отделилата се Република Биафра малко след обявяването на независимост.
Блокадата води до масов глад, широко възприеман като умишлена военна стратегия, превръщайки териториален конфликт в глобална хуманитарна криза. Оценките за жертвите варират, но се смята, че между един и два милиона души умират, като огромното мнозинство – от глад и болести, а не от директни бойни действия.
Почти тригодишната блокада приключва с капитулацията на Биафра през януари 1970 г.
Блокадата „Бейра Патрол“ (1966–1975)
„Бейра Патрол“ е деветгодишна блокада, наложена от британския флот, с цел да се предотврати доставката на петрол до Родезия (днешно Зимбабве) през мозамбикското пристанище Бейра, в изпълнение на санкции на ООН след едностранното обявяване на независимост на Родезия.
Блокадата в голяма степен не постига стратегическата си цел. Родезия продължава да получава петрол през Южна Африка и други пристанища в Мозамбик, които резолюцията на ООН не упълномощава британския флот да пресича.
Освен това разходите за Обединеното кралство са значителни. Операцията ангажира 76 военноморски кораба в продължение на девет години, като по всяко време са необходими поне две фрегати на позиция.
Блокадата приключва през юли 1975 г., когато новопридобитата независимост на Мозамбик от Португалия му позволява реално да спре транзита на петрол към Родезия, правейки морския патрул излишен.
„Карантината“ по време на Кубинската ракетна криза (1962)
През октомври 1962 г. САЩ нареждат военноморска „карантина“ на Куба, след като разузнавателни самолети U-2 откриват съветски ядрени ракетни площадки в строеж на острова.
САЩ умишлено използват термина „карантина“, а не „блокада“, която юридически би означавала акт на война, с цел да попречат на Съветския съюз да доставя допълнителни военни ресурси и да го принудят да премахне вече разположените ракети.
Карантината очертава линия на 500 морски мили (920 км) от бреговете на Куба, като американските военни кораби получават право да спират, претърсват и при нужда да връщат всеки съд, превозващ оръжия.
Кризата довежда света до ръба на ядрена война. Тогавашният първи секретар на СССР Никита Хрушчов определя блокадата като „откровено пиратство“ и акт на агресия и първоначално нарежда корабите да продължат курса си. В продължение на няколко дни съветски съдове се насочват към линията на блокадата, докато светът наблюдава.
Най-опасната фаза на противопоставянето продължава 13 дни. Постигнато е споразумение, според което СССР изтегли ударните си оръжия в Куба в замяна на публично обещание от САЩ да не нахлуват в Куба и тайно съгласие за премахване на американските ракети „Юпитер“ от Турция.
Военноморската карантина официално приключва на 20 ноември 1962 г., след като всички ударни ракети и бомбардировачи са изтеглени.
Блокадата на Вонсан (1951–1953)
По време на Корейската война военноморските сили на ООН, водени от САЩ, налагат блокада на севернокорейското пристанище Вонсан през февруари 1951 г., която продължава почти две години и половина.
Целта е да се лиши севернокорейският флот от достъп до града, който има стратегическо значение заради голямото си пристанище, летище и петролна рафинерия.
Блокадата е предшествана от опасна операция по разминиране през октомври 1950 г. Севернокорейските сили са добре снабдени от СССР и Китай с морски мини, а по време на операцията миночистачите USS Pledge и USS Pirate са потопени, при което загиват 12 души, а десетки са ранени.
Операцията успешно ограничава севернокорейските и китайските сили по източното крайбрежие, принуждавайки ги да пренасочат хиляди войници и артилерийски единици далеч от фронтовата линия. Силите на ООН също превземат няколко острова в пристанището, което засилва контрола върху него.
Блокадата приключва след 861 дни с подписването на Корейското примирие през юли 1953 г. До този момент съюзническият военноморски огън почти изравнява Вонсан със земята.
Подводната блокада на Япония от САЩ (1942–1945)
САЩ налагат подводна блокада на Япония по време на Тихоокеанската война.
Блокадата започва да се оформя през 1942 г., съчетавайки атаки на американски подводници срещу търговски кораби с операции по миниране, с цел да се отслабят военните способности на Япония, да се нарушат морските доставки и да се прекъснат жизненоважни ресурси като храна и гориво.
Като островна държава Япония е особено уязвима и почти изцяло зависима от внос на петрол, каучук и суровини. Икономиката и армията ѝ не могат да функционират без отворени морски маршрути.
По време на войната американските подводници потапят около 1300 японски търговски кораба и приблизително 200 военни кораба. До 1945 г. вносът на петрол на практика спира.
Вносът на храни се срива, причинявайки сериозен недостиг и недохранване в цяла Япония до 1945 г., макар че мащабът на цивилния глад остава спорен.
След като САЩ хвърлят атомни бомби над Хирошима на 6 август и Нагасаки на 9 август 1945 г., Япония обявява капитулацията си на 15 август, с което блокадата и Тихоокеанската война приключват.
Блокадата на източното Средиземноморие (1915–1918)
През август 1915 г., по време на Първата световна война, съюзническите сили налагат блокада на източното крайбрежие на Средиземно море с цел да прекъснат военните доставки и да отслабят военните усилия на Османската империя.
Обявената зона се простира от пресечната точка на Егейско и Средиземно море на север до египетската граница на юг. Блокадата е инициирана от Великобритания и Франция, по-късно подпомогнати от Италия и други съюзници.
Последиците са опустошителни. Военни доставки, боеприпаси, петрол, храни и лекарства са обект на ограничение. Хранителната криза се задълбочава от нашествие на скакалци през 1915 г. и тежка суша, допринасяйки за масов глад в Ливан и Велика Сирия.
Съобщава се, че гладът води до около 500 000 жертви до 1918 г., предимно цивилни, като планината Ливан губи приблизително една трета от населението си. Следва масова миграция.
Блокадата остава в сила през цялата война и е вдигната едва когато съюзническите сили окупират Бейрут и планината Ливан през октомври 1918 г.
Съюзническата блокада на Германия (1914–1919)
Британският флот започва блокадата на Германия почти веднага след избухването на войната през август 1914 г.
Военноморската блокада се простира от Ламанша до Норвегия, прекъсвайки достъпа на Германия до океаните.
Великобритания минира международни води, за да предотврати навлизането на кораби в океана, създавайки опасност дори за неутрални съдове.
Германия отговаря, като обявява водите около Британските острови за „военна зона“, което подтиква Великобритания и Франция да забранят всякаква търговия със и от Германия.
Най-тежката последица от блокадата е гладът. Зимата на 1916–1917 г., известна като „ряпната зима“, се превръща в една от най-суровите години за военновременна Германия.
Блокадата прекъсва вноса на храни и торове, неуспешната реколта от картофи оставя малко алтернативи, а сривът в разпределението на храните задълбочава кризата. Смята се, че между 424 000 и 763 000 цивилни умират от болести, свързани с глад и недохранване.
Блокадата не е напълно вдигната до юли 1919 г., след подписването на Версайския договор.
