Депутатите обявиха война на ценовата спекула: глоби до 100 000 евро за необосновано поскъпване
Депутатите прие едно от най-обсъжданите икономически решения през последните месеци, насочено пряко към страховете на българите от рязко поскъпване на стоки и услуги около въвеждането на еврото. След часове дебати депутатите одобриха на второ четене промени в Закона за защита на потребителите, които забраняват икономически необоснованото повишаване на цените и дават нови правомощия на държавните регулатори. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Милиарди за Украйна: колко струва на България войната и какво получава страната в замяна
Според информация на „Епицентър“ парламентът е решил за увеличение на цена да се счита всяко повишение на крайната продажна стойност на стока или услуга спрямо цената, прилагана от същия търговец за същия продукт в сравним период. Депутатите приеха още, че при установено нарушение глобите за физически лица ще бъдат от 1000 до 10 000 евро, а имуществените санкции за фирми и еднолични търговци ще достигат между 10 000 и 100 000 евро.
Информацията е потвърдена и от OFFNews, където още при първото четене на законопроекта бяха публикувани почти идентични параметри на предлаганите санкции. Медията съобщава, че законодателните промени са част от по-широк пакет мерки за ограничаване на ценовия натиск около приемането на еврото и предвиждат сериозен контрол върху поведението на търговците.
Приетите текстове ясно определят кога едно поскъпване може да бъде счетено за оправдано. Законът допуска увеличение на цените при наличие на обективни икономически фактори като ръст на производствените разходи, увеличение на цените на енергията, поскъпване на суровини, промени в данъци и такси, както и при съществени промени в международната икономическа среда. Всичко извън тези обстоятелства може да бъде предмет на проверка и санкция от страна на контролните органи.
Особено важно е, че Комисията за защита на потребителите получава разширени правомощия. Инспекторите ще могат да изискват документи, ценови справки и всякаква информация, необходима за установяване дали определено поскъпване е икономически обосновано. Това на практика превръща комисията в един от ключовите инструменти на държавата в битката срещу спекулативното увеличаване на цените през преходния период към еврото.
Освен КЗП, нови функции получава и Комисията за защита на конкуренцията. Според приетите промени тя ще извършва ежегодни секторни анализи на пазари с висока обществена значимост. Сред тях попадат хранителните продукти, горивата, енергетиката, телекомуникациите и фармацевтичният сектор. Целта е държавата да разполага с по-ясна картина за движението на цените и възможните пазарни изкривявания.
Темата за ценовата спекула се превърна в един от основните политически фронтове преди влизането на България в еврозоната. През последните месеци обществото стана свидетел на множество сигнали за рязко увеличение на цените на определени стоки и услуги. Именно тези опасения дадоха основание на управляващите да настояват за по-строги правила и по-сериозен контрол върху пазара.
Не липсват обаче и критики към новия закон. Част от икономистите предупреждават, че държавата навлиза в опасна територия, когато започне да определя кое е „справедлива“ или „необоснована“ цена. Според критиците съществува риск някои фирми да бъдат санкционирани заради пазарни процеси, които трудно могат да бъдат измерени единствено чрез административни критерии. Тези опасения бяха изразени и по време на парламентарните дебати.
От своя страна вносителите на закона твърдят, че мерките не представляват въвеждане на държавно регулирани цени и не са форма на ценови таван. Според тях основната цел е да бъдат ограничени злоупотребите и да се предотвратят опити за печалба чрез изкуствено надуване на цените под претекст за предстоящата смяна на националната валута. Управляващите подчертават, че свободният пазар остава непокътнат, но ще бъде наблюдаван по-внимателно.
Интересен е и срокът на действие на новите правила. Законът ще влезе в сила на 9 август 2026 година и ще се прилага до 9 август 2027 година. По този начин държавата си оставя достатъчно време да следи пазарните процеси както преди, така и след въвеждането на еврото. Именно този период според експертите крие най-големите рискове от спекулативно поскъпване и объркване сред потребителите.
Потребителските организации до голяма степен приветстваха промените. Представители на платформата „Ние, потребителите“ настояваха още преди окончателното приемане на закона икономически необоснованото повишаване на цените да бъде третирано като нелоялна търговска практика. Според тях само санкции не са достатъчни и са необходими механизми, които да спират подобни практики още в зародиш.
Бизнесът обаче остава предпазлив. Работодателски организации предупреждават, че всяка допълнителна административна тежест може да създаде несигурност за компаниите, особено в период на икономическа нестабилност. Част от предприемачите се опасяват, че страхът от санкции може да доведе до изкуствено задържане на цените дори когато има реални икономически причини за тяхното увеличение.
Анализ на Маринов NEWS: С приемането на този закон парламентът изпраща ясен политически сигнал, че няма да допусне свободно покачване на цените под прикритието на еврото. Дали обаче държавата действително ще успее да овладее спекулата, зависи не толкова от размера на глобите, колкото от ефективността на контролните органи. Ако законът остане само на хартия, общественото недоверие ще нарасне. Ако бъде прилаган последователно, това може да се превърне в една от най-значимите мерки за защита на потребителите през последните години.
Източник: Маринов NEWS
