Бюджетът на 5,7% дефицит мина по тъмно: депутатите отвориха вратата за 10,1 млрд. евро нов дълг
След повече от 12 часа заседание парламентарната бюджетна комисия одобри малко преди два часа през нощта проекта за държавния бюджет за 2026 година на второ четене. План-сметката запазва дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт и допуска поемането на нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро. Това не е окончателното приемане на бюджета — текстовете трябва да бъдат гласувани и в пленарната зала. Комисията обаче очерта финансовия курс: високи разходи, ново задлъжняване и отложени социални обещания. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Архивите на ДС в Държавна агенция „Архиви“ комисията гласува демонтажа на Комисията по досиетата
Одобреният проект предвижда приходи, помощи и дарения от 49,6 млрд. евро срещу общи разходи за 56,8 млрд. евро. Правителството залага икономически растеж от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3% по хармонизирания европейски индекс. Тези прогнози са критично важни, защото по-слаб растеж или по-ниски приходи могат допълнително да разширят дефицита. При по-висока инфлация държавата може номинално да събере повече данъци, но домакинствата ще платят цената чрез по-ниска покупателна способност и поскъпване на основните стоки и услуги.
Максималният нов дълг е определен на 10,1 млрд. евро, като в него влиза възможен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП. Това съотношение остава сравнително ниско спрямо редица държави в Европейския съюз, но скоростта на нарастване е предупреждението. Днешният дълг финансира текущата политика, а утрешните данъкоплатци ще покриват лихвите и главницата.
„Епицентър“ поставя акцент върху часа на гласуването и върху факта, че мнозинството е отхвърлило почти всички предложения на опозицията. Изданието съобщава, че заседанието е продължило повече от 12 часа, а проектът е приет с дефицит от 5,7%. Особено чувствителен е отказът от допълнителни социални плащания, включително предложения за по-големи данъчни облекчения за деца и увеличаване на обезщетенията. Управляващите обещават подобни мерки да бъдат обсъждани с бюджета за 2027 година.
Основният факт в публикацията на „Епицентър“ се потвърждава от Българската телеграфна агенция. БТА съобщи в 2:05 часа на 22 юли, че бюджетната комисия е приключила второто четене след извънредно заседание, продължило повече от 12 часа. Това потвърждение е важно, но изисква и ключово уточнение: комисията изработва доклада за пленарната зала. Законът ще бъде окончателно приет едва след гласуване от Народното събрание, а до тогава отделни текстове могат да бъдат променени.
Сред най-спорните решения е отказът от автоматичната формула за определяне на минималната работна заплата. До приемането на нов механизъм се предвижда минималното възнаграждение да остане 620 евро. Управляващите представят промяната като необходимост от по-устойчив модел, но синдикатите и опозицията виждат замразяване на доходите в условията на инфлация. Ако цените растат с прогнозните 4,3%, а минималната заплата не се променя, работещите на най-ниски възнаграждения ще понесат реално намаление на покупателната си способност, независимо от номинално запазения размер.
Комисията отхвърли предложенията за увеличаване на данъчните облекчения за деца на работещи родители. Не беше подкрепено и искането за двойно повишаване на обезщетенията през втората година от майчинството. Финансовият министър Гълъб Донев посочи, че разширяването на тези мерки се разглежда за бюджета през 2027 година. Това обяснение не премахва политическия контраст: държавата планира милиарди нов дълг и значителни капиталови разходи, но отлага сравнително директна подкрепа за семействата, които усещат инфлацията в ежедневните си сметки.
Промените в Кодекса на труда за почасово изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време бяха отложени до 1 януари 2027 година. Критиците предупредиха, че реформата може да намали трудовите права и отпуските на хора, работещи по четири часа, сред които има родители, студенти и лица с увреждания. Управляващите твърдят, че промяната ще ограничи сивата икономика и фиктивните договори на непълно работно време. По-сериозният проблем е законодателният метод: трудова реформа се прокарва през преходните разпоредби на държавния бюджет вместо чрез самостоятелен закон.
Общинските инвестиционни проекти вече няма да бъдат изброявани в специално приложение към бюджета, а ще преминават за одобрение през Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тази промяна може да направи системата по-гъвкава, но концентрира значителна власт в изпълнителната власт. Без публични критерии и проследим регистър възниква риск парите да следват политическата близост, а не готовността и обществената полза на проектите. Когато милиарди се разпределят административно, прозрачността трябва да бъде по-висока, а не по-ниска от парламентарното изброяване.
Проектът предвижда още 30% увеличение на винетните такси, ускорено повишаване на акцизите върху тютюневите изделия и промени в осигуряването на държавните служители. Капиталовите разходи достигат 9,36 млрд. евро, от които 4,028 млрд. евро са национално финансиране, а 5,331 млрд. евро идват от европейски източници, включително Плана за възстановяване. Инвестиционният мащаб може да подпомогне растежа, ако проектите бъдат изпълнени качествено. Ако останат само счетоводни числа или се разпределят непрозрачно, бюджетът ще произведе дълг без трайна икономическа стойност.
Нощното гласуване само по себе си не прави решенията незаконни, но създава съмнения за качеството на обсъждането. След дванадесет часа дебати способността на депутатите, експертите и журналистите да проследяват всяка промяна неизбежно отслабва. Бюджетът определя данъците, дълга, доходите и публичните услуги за цялата страна и не трябва да минава като изтощителен законодателен маратон. Още по-проблематично е използването му за промени в трудовото законодателство, архивните институции и други политики, заслужаващи отделен дебат и оценка на въздействието.
Краткият анализ на Маринов NEWS е безпощаден: бюджет с дефицит от 5,7% и възможност за 10,1 млрд. евро нов дълг не може да бъде продаван като рутинна счетоводна операция. България все още има сравнително умерена задлъжнялост, но това не е разрешение за безконтролно харчене. Отказът от помощи за семействата, замразяването на минималната заплата и централизирането на общинските проекти показват кой плаща цената и кой разпределя ресурсите. Истинският тест предстои в пленарната зала — на светло, поименно и пред цялото общество.
Източник: Маринов NEWS
