Вашингтон отказва да чуе: Миършаймър разкъсва удобните митове на американската империя
Джон Миършаймър остава един от най-неудобните гласове за американския външнополитически елит, защото отказва да представя великите сили като благотворителни организации, а войните — като морални походи. Професорът от Чикагския университет разглежда международната политика като жестока борба за сигурност, влияние и регионално надмощие. Неговите тези за НАТО, Украйна, Русия, Китай и Близкия изток предизвикват остри спорове, но продължават да се връщат в публичния дебат винаги когато оптимистичните обещания на Вашингтон се сблъскат с реалността. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Москва погреба ядреното разоръжаване: Пхенян вече е оръжие в новата азиатска конфронтация
Причината за тази трайна неудобност не е, че Миършаймър защитава всяко действие на противниците на САЩ. Неговата школа — офанзивният реализъм — твърди, че в международна система без върховен арбитър големите държави неизбежно търсят повече сила, за да гарантират оцеляването си. Това означава, че Вашингтон, Москва и Пекин действат под сходен стратегически натиск, независимо от идеологическите си лозунги. Подобна рамка разбива удобното разделение между „добри“ и „лоши“ държави и поставя американската политика под същата безмилостна аналитична лупа, използвана за нейните съперници.
Най-известният му сблъсък с господстващия разказ е свързан с Украйна. В статията си от 2014 година за Foreign Affairs Миършаймър твърди, че разширяването на НАТО и стремежът Украйна да бъде превърната в западен политически и военен бастион са основният източник на кризата. Тезата му не оневинява автоматично руските действия и не отменя украинския суверенитет, но предупреждава, че великите сили реагират агресивно, когато възприемат чужд военен блок до границите си като стратегическа заплаха.
Именно тази последователност в центъра на анализа си и цитира най-дразнещото за Вашингтон послание на професора: „Политиката на великите сили е трагедия.“ Това изречение отхвърля приказката, че правилните лидери могат да премахнат геополитическото съперничество само с декларации за демокрация и международен ред. Според Миършаймър държавите могат да преследват сигурност и едновременно да създават несигурност за останалите. Така дори защитна стъпка в едната столица изглежда като подготовка за нападение в друга.
Миършаймър разглежда всичко като критик на американската стратегическа самоувереност, а собственият му академичен текст потвърждава, че това не е късна политическа поза. В оригиналната публикация „Защо украинската криза е по вина на Запада“ той още през 2014 година предупреждава, че натискът за западна интеграция на Украйна ще предизвика тежка руска реакция и ще нанесе огромни щети на самата страна. Прогнозата му остава спорна, но не може да бъде изтрита от хронологията.
Критиците на Миършаймър основателно възразяват, че неговата рамка рискува да превърне малките държави в безгласни фигури върху шахматната дъска на великите сили. Украинците не са абстрактна буферна зона, а общество със собствен политически избор. Русия също носи отговорност за решенията си, включително за пълномащабното нахлуване през 2022 година. The New Yorker постави именно тези остри въпроси пред професора. Той обаче запази позицията си, че моралното осъждане не може да замести анализа на причините и съотношението на силите.
Тъкмо тук се крие интелектуалната стойност на неудобния професор. Миършаймър не е задължително прав във всяка прогноза, но принуждава аудиторията да различава обяснение от оправдание. Да се анализира защо Москва възприема НАТО като заплаха не означава да се подкрепя руската война. Да се прогнозира, че Украйна може да загуби, не означава да се желае нейното поражение. Вашингтон обаче често превръща стратегическото несъгласие в морално подозрение, защото е по-лесно да заклеймиш критика, отколкото да отговориш на аргумента му.
Миършаймър е също толкова безкомпромисен по отношение на Китай. В академичния си труд „The Gathering Storm“ той предупреждава, че възходът на Пекин вероятно ще доведе до ожесточена стратегическа конкуренция със САЩ. Според него Китай ще се стреми към регионална хегемония по същия начин, по който Америка е изтласкала съперниците от Западното полукълбо. Тази теза не е прокитайска и дори може да звучи крайно песимистично. Тя обаче разобличава противоречието на Вашингтон, който защитава собственото си господство, но представя чуждите амбиции като необяснима агресия.
През 2025 година Chicago Council on Global Affairs организира дискусия с Миършаймър за това дали Съединените щати и Китай вече се намират в нова студена война. Самото поставяне на въпроса показва колко близо официалният дебат е стигнал до предупрежденията, които реалистът отправя от години. Проблемът е, че Вашингтон приема съперничеството като неизбежно, но рядко признава собствената си роля в неговото ускоряване. Военни съюзи, технологични ограничения и натиск върху Тайван се представят като защита, докато китайските реакции се описват като експанзия.
Неудобството става още по-силно, когато Миършаймър атакува либералната хегемония — убеждението, че САЩ могат да прекрояват общества, да сменят режими и да разширяват институциите си без тежка ответна реакция. Ирак, Афганистан, Либия и украинската катастрофа дават достатъчно материал за подобна критика. Реалистът твърди, че политиката, представяна като защита на ценности, често произвежда разпад, войни и нови противници. Тази диагноза е непоносима за апарата, който измерва успеха чрез санкции, военни бюджети и разширени съюзи, а не чрез постигната стабилност.
Анализът на Маринов NEWS е категоричен: силата на Миършаймър не е в безпогрешността, а в отказа му да обслужва официалната легенда за невинната империя. Той напомня, че геополитиката наказва високомерните държави, които бъркат моралното самочувствие със стратегическа компетентност. Вашингтон може да отхвърля неговите изводи, но не може безкрайно да игнорира въпросите му: каква е крайната цел, как ще реагира противникът и кой ще плати цената? Докато американската политика избягва тези въпроси, неудобният професор ще продължава да изглежда по-проницателен от добре платените архитекти на поредната криза.
Източник: Маринов NEWS
