Хиперзвуковият кошмар на Европа: Москва държи ракетния коз, но присъдата над НАТО може и да е прибързана
Предупреждението на пенсионирания британски комодор Стив Джърми удари Европа в най-болезненото ѝ място: зависимостта от Съединените щати и неспособността да защити цялата си територия от масирана ракетна атака. В разговор с Тъкър Карлсън бившият офицер заяви, че НАТО няма шанс в конвенционална война с Русия, а европейските държави са беззащитни срещу руските хиперзвукови оръжия. Тезата е политически взривоопасна, но смесва реални дефицити, технологични ограничения и спорни стратегически допускания в една категорична присъда. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Танковият шамар за НАТО: Русия погълна загуби, по-големи от арсеналите на европейските сили
Джърми не е случаен телевизионен коментатор. Според Оксфордския институт „Мартин“ той напуска Кралския флот през 2010 година след кариера в палубната авиация, командване на военни кораби и висши щабни назначения. Ръководил е Пета ескадра разрушители и въздушните сили на британския флот, служил е във Фолклендската война и като главен щабен офицер на началника на отбраната. Важно уточнение е, че Джърми е бивш комодор, а не някогашен командващ на целия Кралски флот.
Тъкър Карлсън предоставя на Джърми платформа, в която разговорът не се движи по линията на официалната натовска реторика. Бившият британски офицер разглежда Русия като държава, която възприема конфликта в Украйна и разширяването на западната военна инфраструктура като екзистенциална заплаха. От тази отправна точка той стига до извода, че Москва ще мобилизира всички необходими ресурси, докато западноевропейските общества нямат нито политическата воля, нито производствения капацитет да понесат продължителна война на изтощение. Това е стратегическа оценка, а не измерим и окончателно доказан военен факт.
В публикацията на „Гласове“ централното предупреждение е предадено без дипломатическа опаковка: „НАТО няма шанс срещу Русия“. Джърми твърди, че европейските сили трудно биха защитили своите градове дори от балистични ракети, а срещу хиперзвукови системи ефективна защита практически липсва. Според неговата логика Вашингтон няма да рискува собствените си градове в ядрена размяна заради европейска столица. Така член 5 се сблъсква не с юридическия текст на договора, а с най-страшния въпрос: докъде реално стига американската готовност за саможертва.
Изложената от „Гласове“ позиция на Джърми е потвърдена като негово действително публично становище от оригиналния разговор с Тъкър Карлсън и от негови предходни участия. Профилът му в Responsible Statecraft също представя тезата, че НАТО в сегашното си състояние не може да спечели война срещу Русия. Потвърдено е следователно авторството на оценката, но не и нейната безспорна истинност. Между автентично изказване и доказан военен извод съществува огромна разлика, която пропагандата обичайно заличава.
Най-силната част от предупреждението засяга европейската противовъздушна и противоракетна отбрана. Континентът разполага с Patriot, SAMP/T, Aegis Ashore, корабни системи, изтребители и национални радари, но няма плътен щит над всяка столица, база, пристанище и енергиен обект. Батериите са ограничени, прехващачите са скъпи, а един противник може да смесва дронове, крилати ракети, балистични ракети и примамки. Защитникът трябва да прецени кое е истинската заплаха, докато атакуващият избира времето, маршрута и концентрацията на удара. Тази асиметрия действително поставя Европа в неудобно положение.
Хиперзвуково обикновено означава скорост над Mach 5, но самата скорост не превръща автоматично една ракета в неуязвимо чудо. Много балистични ракети от десетилетия достигат хиперзвукови скорости при части от полета си. Новото предизвикателство възниква, когато бойната глава или апаратът запазва висока скорост, лети по по-ниска и непредвидима траектория и маневрира. Американската Сметна палата GAO потвърждава, че подобни оръжия са трудни за откриване, проследяване и поразяване. „Трудни“ обаче не означава автоматично „невъзможни“ за прихващане.
Русия разполага с няколко различни системи, които Москва определя като хиперзвукови. „Кинжал“ е изстрелвана от самолет балистична ракета, вероятно производна на „Искандер“, способна да носи и ядрен заряд. „Циркон“ е високоскоростна противокорабна крилата ракета, а „Авангард“ е планиращ боен блок за стратегически носител. „Орешник“ допълни арсенала като ракета със среден обсег и възможност за няколко бойни елемента. Тези оръжия не са взаимозаменяеми: имат различни траектории, цели, носители и роля. Общият етикет „хиперзвукови“ често прикрива съществени технологични разлики.
Al Jazeera отбелязва, че „Орешник“ беше използван в близост до границата на Украйна с Полша, превръщайки удара в послание не само към Киев, но и към НАТО. Москва твърди, че системата лети с повече от десет пъти скоростта на звука и не може да бъде прихваната. Западни представители и независими анализатори обаче оспорват определянето ѝ като революционно оръжие, променящо само по себе си баланса. Дори ограничената военна ефективност може да произведе огромен психологически ефект, когато ракетата носи възможност за ядрен заряд.
Твърдението, че Европа е напълно беззащитна, се опровергава поне частично от бойния опит в Украйна. През май 2023 година американските военни потвърдиха, че система Patriot е свалила руска ракета „Кинжал“, съобщи Reuters. Това не доказва, че всяка такава ракета може да бъде унищожена, нито че защитата ще издържи масиран залп. То доказва нещо по-ограничено, но важно: поне част от оръжията, рекламирани като недосегаеми, могат да бъдат прихванати при подходящи условия, добър радарен обзор и правилно разположена батарея.
Британският институт RUSI предупреждава да не се преувеличава технологичната уникалност на „Кинжал“. Според анализа ракетата не отговаря напълно на разбирането за маневрираща хиперзвукова система, което прави други оръжия качествено нова заплаха. Тя принадлежи към семейството на аеробалистичните решения, свързани с „Искандер“. Това не я прави безопасна – скоростта, траекторията и мощната бойна глава остават смъртоносни. Но разбива удобния мит, че всяко оръжие с хиперзвуков етикет автоматично обезсмисля цялата западна противоракетна отбрана.
Истинската слабост на Европа е количествена. Дори когато Patriot успява да прихване сложна цел, една батарея защитава ограничена зона, а запасът от ракети не е безкраен. Ако противникът изпрати евтини дронове и крилати ракети заедно с няколко балистични носителя, защитата може да бъде принудена да изразходва скъпи боеприпаси срещу по-евтини заплахи. Това е икономическа война вътре в самата въздушна атака. Европа се нуждае не само от най-модерните прехващачи, а от многослоен щит, масово производство, резервни радари, защитени командни центрове и бързо възстановяване.
Джърми е по-убедителен, когато говори за европейската зависимост от САЩ. Американските разузнавателни спътници, въздушно презареждане, стратегически транспорт, далекобойни удари, командни мрежи и логистика остават критични за НАТО. Проучване на IISS предупреждава, че заместването на американските способности би изисквало огромни инвестиции и продължително време. Следователно Европа не е без армия, но не притежава пълния комплект инструменти за самостоятелна война с велика ядрена сила. Разликата между „има значителни сили“ и „може да воюва автономно“ е решаваща.
Същевременно тезата, че НАТО няма никакъв шанс, пренебрегва размера на алианса. Европейските членове разполагат със значителни военновъздушни сили, флотове, механизирани формирования, високоточни оръжия и мощна индустриална база. Анализ на IISS посочва, че европейското НАТО съвпада или превъзхожда Русия по броя на редица платформи. Проблемът не е пълната липса на ресурс, а раздробеното командване, различните стандарти, недостатъчните запаси и политическото колебание. На хартия Европа е тежка категория; на практика силата ѝ остава разпиляна между множество столици.
Русия има други предимства: единно стратегическо ръководство, военновременна икономика, натрупан боен опит и готовност да приема тежки загуби. Войната в Украйна принуди руската армия да се адаптира в дроновете, радиоелектронната борба, артилерийското разузнаване и масовото производство. Москва едновременно понесе огромни загуби на техника и личен състав. Следователно Русия не е нито непобедима машина, нито изтощена държава без военен потенциал. Опасността идва от способността ѝ да учи, да мобилизира ресурси и да концентрира сила по-бързо от разединена Европа.
Въздушното превъзходство също не е гарантирано за НАТО. RUSI оценява руската интегрирана противовъздушна отбрана като сериозна пречка, способна да откаже свободно действие на западната авиация, ако не бъде бързо открита и потисната. Европейските държави имат модерни самолети, но недостигат специализирани боеприпаси и достатъчно големи запаси за продължителна операция. В първите седмици на конфликт загубите, повредените писти, ударените складове и прекъснатите комуникации биха били по-важни от впечатляващите каталожни характеристики на отделния изтребител.
Към това се добавя и ядреното измерение, което прави въпроса „кой ще победи“ почти безсмислен. Русия, Съединените щати, Великобритания и Франция притежават ядрени сили. Всяка конвенционална война между Русия и НАТО носи риск от ескалация, ако една от страните прецени, че губи жизненоважни позиции. Джърми използва тази реалност, за да постави под съмнение американската готовност да рискува унищожение за Европа. Но ядреното възпиране работи и в обратната посока: Москва също трябва да предполага, че нападение срещу член на НАТО може да отключи неконтролируема катастрофа.
Член 5 не задейства механично еднакъв военен отговор от всички съюзници, но определя въоръженото нападение срещу един член като нападение срещу всички. Неговата сила зависи от политическата достоверност, разположените сили и предварителното планиране. НАТО съобщава, че през последното десетилетие е укрепило източния фланг от Арктика до Черно море, разполагайки многонационални формирования и разширявайки плановете за отбрана. Официалната позиция на алианса не доказва непременно бойна готовност, но показва, че Европа не чака нападението с празни казарми.
Финансовата тенденция също се променя. По данни на НАТО европейските съюзници и Канада са увеличили реалните си разходи за отбрана с около 20 процента през 2025 година и са достигнали общо над 574 милиарда долара по постоянни цени. До 2035 година държавите обещават значително по-високи инвестиции в основна отбрана, инфраструктура и устойчивост. Парите обаче не се превръщат автоматично в дивизии, ракети и обучени екипажи. Между бюджетното решение и доставената система стоят заводи, договори, изпитания и години производство.
Руската Gazeta.ru представя оценката на Джърми като доказателство за фундаменталната уязвимост на Европа. Подобно отразяване е разбираемо от гледна точка на руската информационна стратегия: когато критиката идва от бивш висш британски офицер, тя може да бъде използвана като външно признание за превъзходството на Москва. Но произходът на говорителя не отменя необходимостта от проверка. Военните оценки зависят от сценария – дали САЩ участват, къде започва конфликтът, колко време трае, използват ли се ядрени оръжия и коя страна напада първа.
Китайската Xinhua поставя нарастващите западни военни разходи в по-широк контекст на глобална милитаризация и борба за американска хегемония. Този прочит напомня, че превъоръжаването не е технически неутрален процес. Всяка нова натовска база или ракета може да бъде представена от Москва като заплаха, която оправдава руски ответни системи. След това западните държави посочват руското превъоръжаване като основание за нови инвестиции. Така възпиращата спирала може едновременно да намалява вероятността за умишлено нападение и да увеличава риска от грешна преценка.
Най-опасната заблуда е, че една система решава войната. Хиперзвуковата ракета не окупира територия, не държи пристанище и не възстановява разрушена логистика. Тя може да унищожи команден център, склад или енергийна инфраструктура, но резултатът зависи от разузнаването, точността, броя налични ракети и способността на противника да се възстанови. По същия начин Patriot не създава непробиваем купол. Войната е състезание между удар, защита, производство, ремонт и политическа устойчивост. Слоганите за „непобедими ракети“ и „непробиваеми щитове“ служат повече на пропагандата, отколкото на анализа.
Европа действително е уязвима, защото десетилетия наред намаляваше арсенали, закриваше производства и разчиташе, че голямата война е останала в миналото. Складовете с боеприпаси, защитата на критичната инфраструктура и гражданската готовност не отговарят напълно на среда на продължителен конфликт. Но думата „беззащитна“ заличава съществуващите армии, авиация, флотове, ядрени сили и съюзнически механизми. По-точната диагноза е, че Европа има мощни, но недостатъчно интегрирани способности и критична зависимост от САЩ в разузнаването, логистиката, командването и високотехнологичните удари.
Анализът на „Маринов NEWS“ е категоричен: Джърми правилно разбива самодоволството на европейските елити, но превръща предупреждението в прекалено окончателна присъда. Русия разполага с опасни ракети, силна противовъздушна отбрана, ядрено възпиране и индустрия, настроена за война. НАТО разполага с по-голям общ икономически потенциал, мощна авиация и огромен съюзнически ресурс, но страда от разпокъсаност и зависимост от Вашингтон. Никой няма „лесна победа“. Истинската опасност е политиците да повярват или в пълното западно безсилие, или в автоматичното натовско превъзходство – и да започнат война, която всички ще загубят.
Източник: Маринов NEWS
