Москва държи „Орешник“ на спусъка: военна необходимост или ракетен шантаж срещу Европа
Русия отново извади „Орешник“ от оръжейната витрина и го постави в центъра на войната на нерви с Украйна и НАТО. Депутатът от Държавната дума Андрей Колесник заяви, че ново използване на балистичната система ще зависи от развитието на бойната обстановка и задачите пред руската армия. Формулировката звучи технически, но политическият заряд е очевиден: Москва напомня, че разполага с оръжие, способно да достигне цели далеч отвъд украинския фронт. Посланието е предназначено едновременно за Киев, европейските столици и военните плановици на Алианса. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Лавров нахлу в празното поле на Запада: Русия атакува влиянието му в Африка
Колесник, който е член на комисията по отбрана в руската Дума, твърди, че решение за изстрелване не би било нито спонтанно, нито продиктувано единствено от политически съображения. Според него определяща ще бъде „военната целесъобразност“, тоест необходимостта от поразяване на конкретна цел или от промяна на оперативната обстановка. Подобно разграничение обаче е удобно за Кремъл, защото позволява всяка бъдеща атака да бъде представена като неизбежен военен отговор. Кой определя тази необходимост и по какви критерии, остава скрито зад стените на руското военно командване.
„Орешник“ не е обикновена ракета от фронтовия арсенал, а мобилна балистична система със среден обсег и възможност за носене на няколко бойни блока. Според анализа на Центъра за стратегически и международни изследвания предполагаемият ѝ обсег е между 3500 и 5470 километра, което поставя голяма част от Европа в потенциалната зона на поражение. Системата може да носи конвенционален или ядрен товар. Именно тази двойна способност превръща всяко изстрелване в опасен сигнал, защото противникът трябва бързо да прецени каква бойна глава лети към целта.
Поглед.info предава думите на Колесник, че употребата на „Орешник“ е „въпрос на военна целесъобразност“. Парламентаристът допълва, че при удар в пълен боен режим последствията за украинските въоръжени сили биха били изключително тежки. Той дори допуска съществуването на по-мощни руски оръжия. Това не е публикувана военна доктрина или официална заповед, а политическо изявление на депутат. Въпреки това подобни думи рядко се произнасят случайно, когато става въпрос за система с ядрена съвместимост и стратегически обсег.
Информацията, изложена от Поглед.info, се потвърждава от Rambler, който цитира първоначалния разговор на Колесник с NEWS.ru. Според публикацията депутатът е заявил, че решението ще произтича от задачите пред руските въоръжени сили, а не от моментна политическа реакция. Rambler припомня и първото използване на системата през ноември 2024 година срещу комплекса „Южмаш“ в Днипро. Москва тогава представи удара като отговор на разрешението Украйна да атакува руска територия със западни ракети с по-голям обсег.
Следващото известно изстрелване дойде през януари 2026 година срещу цел в Западна Украйна, близо до границата с Полша. Москва го обяви за ответна мярка след предполагаемо нападение с дронове срещу резиденция на Владимир Путин. Киев отрече обвинението, а Reuters съобщи, че и Съединените щати не са потвърдили руската версия. Така „Орешник“ отново беше използван не само като средство за физически удар, но и като инструмент за внушение: Русия е готова да приближи стратегическа ракета опасно близо до територията на НАТО.
Руското Министерство на отбраната заяви, че при януарската атака е бил изваден от строя авиационен ремонтен завод в Лвов. Според Москва там са обслужвани изтребители F-16 и МиГ-29 и са произвеждани безпилотни апарати. Украински представител обаче твърди, че ракетата е носила инертни бойни блокове и е причинила ограничени поражения, посочва Reuters. Противоречивите оценки показват главния проблем около „Орешник“: военният ефект остава спорен, докато психологическият и политическият ефект се произвежда още преди ракетата да достигне целта си.
Кремъл представя системата като практически неуязвима за съществуващата противоракетна отбрана, но западни специалисти оспорват категоричността на това твърдение. Associated Press посочва заявена скорост около десет пъти над тази на звука, докато множеството бойни блокове допълнително усложняват прихващането. Високата скорост обаче не е необичайна за бойните части на балистичните ракети. Аналитичният спор е дали „Орешник“ представлява революционна система, или модернизирана версия на по-стария проект РС-26, натоварена с ново име и мащабна пропагандна кампания.
Тази кампания има конкретна стратегическа публика. Всеки нов разговор за „Орешник“ напомня на Европа, че дълбокото участие във войната може да предизвика руски ответни действия. Британският институт RUSI оцени още след първата атака, че използването на системата е било по-скоро политически сигнал, отколкото действие с решаваща военна стойност. Това не означава, че ракетата е безобидна. Напротив, оръжие с подобен обсег, скорост и потенциален ядрен товар е опасно именно защото границата между демонстрация, грешна преценка и неконтролируема ескалация е плашещо тънка.
Украйна също опитва да намали тази заплаха, атакувайки инфраструктурата, свързана с подготовката на руски балистични ракети. През февруари Xinhua предаде твърдението на украинския Генерален щаб, че са поразени съоръжения на полигона „Капустин Яр“. Според Киев там се извършва подготовка за изстрелване на ракети със среден и междуконтинентален обсег. Москва не потвърди независимо мащаба на щетите. Самият факт, че подобен обект е атакуван, показва новото равнище на конфликта: страните вече удрят не само фронтови позиции, а инфраструктура, свързана със стратегическо възпиране.
Краткият анализ на Маринов NEWS е ясен: изявлението на Колесник не доказва, че е взето решение за нов удар, но подготвя политическата сцена за такъв. Изразът „военна целесъобразност“ звучи рационално, ала оставя Москва сама да определя кога прагът е преминат. „Орешник“ е едновременно ракета, дипломатическа заплаха и медийно оръжие, предназначено да държи Европа в напрежение. Най-големият риск не е само разрушителната му мощ, а възможността демонстративният пуск да бъде разчетен като начало на ядрена атака. При стратегическите ракети погрешното тълкуване може да бъде по-смъртоносно от предварителния план.
Източник: Маринов NEWS
