Ормуз е на ръба: войната между САЩ и Иран задушава артерията на световната енергетика
Една от най-опасните геополитически точки на планетата отново се превърна в сцена на военна ескалация с потенциал да разтърси световната икономика. Корабоплаването през Ормузкия проток рязко се сви след възобновяването на бойните действия между Съединените щати и Иран, принуждавайки танкери, застрахователи и енергийни компании да преоценят риска буквално с всеки изминал час. Заплахата вече не е само регионална — тя засяга доставките, цените и сигурността на държави на хиляди километри от Персийския залив. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Завой или повторение на старата стратегия? Дебатът около Тръмп и Украйна се разгаря с нова сила
Според Al Jazeera проследимото движение на големи кораби по координирания от САЩ маршрут край бреговете на Оман практически е спряло. Изданието цитира данни на Lloyd’s List Intelligence, според които от 7 юли нито един кораб с товароносимост над 10 000 тона не е преминал по така наречената Южна магистрала с включена система за автоматична идентификация. Компанията описва движението като „effectively grinding to a halt“ — формулировка, която показва колко близо е транспортният коридор до фактическа парализа.
Информацията на Al Jazeera се потвърждава и от Reuters, която съобщава за драматично забавяне на движението през Ормузкия проток след ирански нападения срещу търговски кораби и последвали американски удари. Макар отделни танкери за втечнен природен газ и кораби, свързани с QatarEnergy, да са преминали през зоната, общият брой на дневните транзити е паднал до най-ниските си равнища от края на юни. Част от плавателните съдове изключват идентификационните си системи, за да намалят риска да бъдат открити и атакувани.
Мащабът на срива става още по-ясен при сравнение с обичайното натоварване на стратегическия проход. Преди началото на войната в края на февруари през протока са преминавали приблизително 130 кораба дневно. Al Jazeera посочва, че в сряда и ранните часове на четвъртък са били проследени едва пет преминавания, докато само два дни по-рано броят им е достигал 45. Това не е обикновено колебание в морския трафик, а внезапно оттегляне на индустрията от зона, оценявана като крайно опасна.
Причината за този почти доброволен морски блокаж не се свежда само до официални предупреждения или политическа реторика. Lloyd’s List съобщава, че транзитите са намалели с над 80 процента, след като кораби са били поразени, а част от застрахователното покритие срещу военен риск е било отменено. Така протокът може да бъде затворен на практика дори без формална иранска заповед — достатъчно е корабособствениците и застрахователите да решат, че потенциалната печалба не оправдава опасността за екипажите, товара и самите плавателни съдове.
Застрахователният натиск се превръща в скрития механизъм, който може да задуши корабоплаването по-бързо от всяка военноморска блокада. Reuters съобщава, че някои застрахователи вече препоръчват преустановяване на плаванията, докато цената на покритието срещу военни рискове расте. Япония също е свила значително присъствието си в района — от 45 свързани с японски компании кораба са останали само четири, а броят на моряците е намалял от приблизително 1100 до около 100. Това показва, че оттеглянето е организирано, а не паническо.
Военната картина допълнително нагнетява напрежението. След нови американски удари Иран обяви ответни атаки срещу цели, свързани със Съединените щати и техни партньори в Персийския залив. Associated Press съобщава за ирански ракетни удари по Бахрейн, Йордания, Кувейт и Катар, докато серия от неидентифицирани въздушни атаки е поразила различни райони на самия Иран. При подобна среда всеки търговски кораб може да се окаже в опасна близост до военна операция, дори когато не превозва товар за участваща във войната държава.
Пазарите засега реагират по-сдържано, отколкото предполага мащабът на заплахата, но това спокойствие може да се окаже измамно. Reuters отчете, че сортът Brent е приключил търговията на 76,30 долара за барел, а американският WTI — на 72,08 долара, въпреки продължаващите ограничения около Ормуз. Преди войната приблизително една пета от световните петролни доставки са преминавали през протока. Това означава, че продължителното прекъсване би могло да предизвика нов ценови шок, дори когато наличните резерви временно притъпяват реакцията на пазарите.
Относителната стабилност в цените се дължи и на надеждите, че сблъсъкът ще бъде ограничен или използван като средство за натиск преди нови преговори. Reuters отбелязва, че пазарите все още допускат възможност за дипломатическа деескалация, макар танкерният трафик да остава нарушен, а петролните котировки да се движат близо до многоседмични върхове. Този оптимизъм обаче зависи от предположението, че нито Вашингтон, нито Техеран ще предприемат действия, които трайно да унищожат инфраструктура или да направят протока непроходим за продължителен период.
Опасността не приключва с евентуалното спиране на огъня. Експерти предупреждават, че редуващите се периоди на отваряне и затваряне могат да убедят корабните компании да пренасочат дейността си към други пристанища и маршрути за по-дълъг срок. Това би създало трайни закъснения, недостиг на свободни танкери и по-високи транспортни разходи. Допълнителна заплаха е способността на Иран да нанася удари не само в самия Ормузки проток, но и в Персийския и Оманския залив, разширявайки зоната, която компаниите трябва да избягват.
Кризата поставя под въпрос и американската идея за по-безопасен маршрут в омански води. Данните показват, че дори наличието на координиран коридор и засилено военно наблюдение не е достатъчно, когато корабите могат да бъдат атакувани извън тесния проход или когато екипажите трябва да плават без включени транспондери. Търговските компании не се интересуват от политическите названия на маршрутите, а от реалната възможност корабът да стигне до крайната си точка. При сегашната ескалация такава гаранция очевидно липсва.
Анализ на Маринов NEWS: Ормузкият проток вече не е просто географско тясно място, а лост, способен да притисне световната икономика без нито една официално обявена блокада. Войната между САЩ и Иран показва колко лесно търговските потоци могат да бъдат прекъснати чрез страх, атаки и отказ на застрахователите да поемат риска. Ако Вашингтон и Техеран продължат размяната на удари, въпросът няма да бъде дали цените ще се повишат, а колко дълбоко кризата ще проникне в транспорта, производството и всекидневните разходи на милиони хора.
Източник: Маринов NEWS
