Радев постъва правилно — и точно затова системата не може да му го прости
Ще го кажа направо: Румен Радев постъпи правилно, когато отказа България да участва в неформалната „Коалиция на желаещите“ за Украйна. Не защото страната ни трябва да обърне гръб на Европа, нито защото Русия заслужава политически подаръци, а защото българското правителство е длъжно да поставя националния интерес пред чуждия натиск. Решението предизвика яростни обвинения в изолационизъм, но разкри нещо по-важно: за определени политически среди Радев няма право да бъде прав, когато правилното му действие нарушава предварително написания сценарий. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Нулев акт срещу шумни обвинения: НАП не откри укрити данъци при Иван Демерджиев
Фактът е ясен и не се нуждае от партийни преводи. По време на посещението си в Париж министър-председателят съобщи, че лично е получил покана от Еманюел Макрон, но България я е отхвърлила. Според официалната позиция на правителството решението е част от политика, която поставя дипломатическото прекратяване на войната пред продължаването ѝ чрез военни средства. Българската делегация остана в Париж и демонстрира уважение към Франция, но отказа да се присъедини към конкретния формат. Това не е напускане на ЕС или НАТО.
„Мястото на България не е там“, заяви Радев, обяснявайки, че страната ни не участва в коалиция, настояваща за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна. Думите му са отразени от БНТ и съдържат ясна политическа логика: решението на конфликта не е в безкрайното му удължаване, а в силна дипломатическа мисия. Споделям тази позиция, защото след години кръвопролитие всяка нова доставка трябва да бъде оценявана не по аплодисментите в Брюксел, а по реалния ѝ принос към сигурността.
Информацията на БНТ се потвърждава от bTV, която предава същото изявление от Париж. NOVA представя противоположните оценки дали отказът защитава националния интерес, или отслабва европейската солидарност. Именно този спор е легитимен. Нелегитимно е всяко несъгласие автоматично да бъде обявявано за проруска позиция. България може да бъде лоялен съюзник и едновременно да отказва участие в неформален формат, който не е част от договорните структури на НАТО.
Не приемам внушението, че европейската солидарност означава безусловно присъединяване към всяка инициатива, предложена от големите държави. Европейският съюз не е казарма, в която по-малките страни козируват и изпълняват. Ако България няма право да преценява в кои формати да участва, тогава членството ни е сведено до присъствие без глас. Националният интерес не е ругатня и не е кодова дума за русофилия. Той означава трезва оценка какви рискове, финансови ангажименти и бъдещи задължения поема държавата от името на своите граждани.
Критиците на Радев имат сериозен аргумент, който не трябва да бъде премълчаван. В рамките на коалицията се обсъжда не само военна помощ за Украйна, но и интегрирана противоракетна и противовъздушна защита на Европа. Според БНТ опозиционни представители предупреждават, че отказът може да остави България извън разговори, които пряко засягат колективната сигурност. Това опасение е основателно. Правилният отказ не освобождава правителството от задължението да участва активно в отбранителните решения на ЕС и НАТО по други канали.
Затова моето одобрение не е безусловен политически чек. Радев трябва да обясни как България ще компенсира отсъствието си от този формат, как ще влияе върху бъдещата европейска противоракетна система и какви конкретни дипломатически инициативи предлага. Да призоваваш за мир е лесно; да представиш път към него е далеч по-трудно. Ако отказът остане само силна фраза, без последващи действия, той ще се превърне в символична поза. Националната независимост се доказва с алтернативна политика, а не просто с отсъствие от една маса.
Същевременно не вярвам, че изпращането на още оръжия без ясна политическа цел представлява стратегия. Военната помощ може да даде на Украйна способност да се защитава и да подобри позицията ѝ в преговорите, но не може да бъде самоцел. Европа трябва да отговори как изглежда приемливият край на войната, какви гаранции ще получи Киев и как ще бъде предотвратено ново руско нападение. Без тези отговори „подкрепа до победа“ се превръща в лозунг, зад който се трупат разрушения, дългове и човешки гробове.
Противниците на Радев го поставят в капан: когато следва общата линия, го обвиняват, че няма собствена политика; когато прояви самостоятелност, го обявяват за опасен изолационист. Това е смисълът на парадокса, който все по-често чувам: постъпил е правилно, но няма право да постъпва правилно. Причината не е само Украйна. Българският политически модел трудно понася лидер, който отказва да се съобразява с установените посредници и техния монопол върху „правилната“ външнополитическа позиция. Затова спорът бързо се измества от решението към личността.
Не искам България да бъде нито руски сателит, нито безгласен придатък на чужди столици. Искам държава, която изпълнява съюзническите си задължения, но задава въпроси, когато решенията засягат нейната сигурност и ресурси. Отказът от една неформална коалиция не разрушава евроатлантическата ни ориентация. Разрушително би било напускане на механизмите за обща отбрана или тайно обслужване на Москва. За подобно нещо в конкретния случай няма представени доказателства. Има политическо решение, което може да бъде критикувано, но не и демонизирано чрез автоматични етикети.
Радев носи отговорност да превърне отказа в активна дипломация. България може да предлага преговорни формати, хуманитарни инициативи, размяна на пленници, защита на цивилни и механизми за следвоенно възстановяване. Може да настоява Европа да съчетае възпирането с реален дипломатически канал към Москва. Ако правителството не направи нищо от това, критиците с основание ще кажат, че зад думата „мир“ стои пасивност. Но ако предложи работеща алтернатива, ще докаже, че малка държава може да има позиция, без да напуска съюзите си и без да приема чужда война за вечна съдба.
Моят анализ за Маринов NEWS е категоричен: Радев постъпи правилно, но сега трябва да докаже, че решението е начало на политика, а не край на разговор. България няма задължение да участва във всяка коалиция, но има задължение да пази сигурността си и да влияе върху европейските решения. Най-голямата опасност не е самостоятелната позиция, а празната самостоятелност. Подкрепям отказа, защото войната се нуждае от политически изход. Ще оценявам управлението обаче по това дали може да предложи такъв изход, а не само да критикува чуждите.
Източник: Маринов NEWS
