САЩ разширяват ударите в Южен Иран: защо цивилната инфраструктура се превръща в мишена?
Военната кампания на Съединените щати срещу Иран навлиза в нов етап, след като ударите все по-често засягат обекти от гражданската инфраструктура в южните части на страната. Според анализатори целите на Вашингтон варират от прекъсване на военните логистични маршрути до засилване на натиска върху Техеран с надеждата за нови преговори. Междувременно опасенията от по-широк регионален конфликт продължават да нарастват. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Черно море под огън: седмица на масирани удари превръща Одеска област в новия център на войната
Военните действия се засилиха след шест поредни нощи на американски удари, като иранските власти твърдят, че са поразени не само военни, но и граждански обекти. Сред тях се посочват железопътна гара, жилищни квартали, мостове, водоснабдителни съоръжения, силози за съхранение на храни и други елементи от критичната инфраструктура.
Американският президент Доналд Тръмп заяви в интервю за Fox News, че енергийната инфраструктура на Иран може да бъде атакувана на по-късен етап, като подчерта, че „енергийните цели ще бъдат оставени за накрая“. Това допълнително засили опасенията, че конфликтът може да навлезе в още по-разрушителна фаза.
„Според анализа на Al Jazeera, разширяването на ударите към гражданска инфраструктура поражда сериозни въпроси относно реалните стратегически цели на Вашингтон и евентуалните последици за цивилното население.“
В същото време напрежението в района на Персийския залив продължава да расте. Иранската армия обяви, че е нанесла удари по американски самолети в база в Бахрейн, а Кувейт съобщи, че е предприел ответни действия срещу ракетни и дронови атаки. Системите за противовъздушна отбрана бяха активирани и в Бахрейн, Катар, Оман, Обединените арабски емирства и Йордания.
Настоящата ескалация идва само месец след подписването на меморандум между Вашингтон и Техеран, който трябваше да удължи примирието, постигнато през април, и да създаде рамка за дипломатически преговори. Вместо това и двете страни взаимно се обвиняват в нарушаване на договореното.
Особено стратегическо значение има районът около Ормузкия проток – един от най-важните морски маршрути за световната търговия с петрол. Иран заплаши да блокира корабоплаването, след като Оман представи нов транспортен морски коридор, докато САЩ възстановиха военноморската блокада срещу кораби, свързани с ирански пристанища.
Сред най-засегнатите райони е град Бандар Абас – основната военноморска база на Иран, разположена непосредствено до Ормузкия проток. По информация на иранските власти американските удари са засегнали моста Кахурестан, жилищни квартали, комуникационна кула и железопътна инфраструктура, като вследствие на атаките са възникнали прекъсвания на електрозахранването.
В провинция Хормозган местните власти съобщават, че общо шест моста са били поразени по ключови транспортни маршрути, които свързват Бандар Абас със съседните населени места. Според военни анализатори именно тези транспортни връзки позволяват придвижването на военна техника към южните части на страната.
Щети са регистрирани и на летището в Ираншахр, както и на гражданско летище в провинция Семнан. Според иранските власти са били атакувани още завод за бутилирана вода в провинция Илам и районът около тежководния ядрен комплекс в Хондаб.
Сериозно отражение има и върху здравната система. Над 200 пациенти са били евакуирани от специализираната болница „Багаеи“ в Ахваз, след като сградата е станала неизползваема вследствие на близки експлозии. По официални данни няма загинали в лечебното заведение.
Особено тежък остава споменът за атаката от 28 февруари, когато при двоен ракетен удар беше разрушено начално училище за момичета в Минаб. Според иранските власти тогава загиват най-малко 150 души, основно ученици и училищен персонал. Последвало разследване на американското издание The New York Times стига до извода, че зад атаката стоят Съединените щати.
Юридическият аспект на операцията продължава да бъде предмет на международен дебат. Иранският външен министър Абас Арагчи обвини Вашингтон в извършване на военни престъпления и заяви, че атаките срещу жизненоважна инфраструктура нарушават Устава на ООН, Женевските конвенции и основните принципи на международното хуманитарно право.
От американска страна официалната позиция остава, че се атакуват обекти с военно предназначение или така наречените „двойно предназначение“ – инфраструктура, която може да се използва както от цивилното население, така и за военни операции. Именно тази категория често поражда най-сериозните спорове относно законността на подобни удари.
Военни експерти смятат, че разрушаването на мостове и транспортни артерии може значително да затрудни придвижването на иранска техника към крайбрежието и да отслаби способността на страната да оказва влияние върху корабоплаването в Ормузкия проток. В същото време подобни действия неминуемо оказват сериозно въздействие и върху ежедневния живот на цивилното население.
Някои анализатори допускат, че разширяването на ударите може да представлява подготовка за евентуална ограничена сухопътна операция в южните райони на Иран. Други обаче смятат, че подобен сценарий би бил изключително рисков и малко вероятен, тъй като би довел до още по-мащабна регионална война.
Според редица експерти по-вероятната цел на Вашингтон остава засилването на политическия и икономически натиск върху Техеран, за да бъде принуден да се върне на масата за преговори. Въпреки това предупрежденията са, че ударите по гражданска инфраструктура могат да засилят подкрепата за иранското ръководство сред местното население, вместо да отслабят позициите му.
Маринов NEWS ще продължи да следи развитието на ситуацията, тъй като всяка следваща ескалация около Ормузкия проток може да има сериозни последици не само за Близкия изток, но и за световната икономика, енергийните пазари и международната сигурност.
Източник: Маринов NEWS
