Невероятна съдба: Станаха най-добри приятели, а две години по-късно разбраха, че са брат и сестра
Понякога животът поднася истории, които звучат като сценарий за филм, но всъщност са напълно реални. Такава е съдбата на Дейв Грийн и Андреа Урмстън – двама души, които се сприятеляват случайно на работното си място, без да подозират, че са свързани по най-силния възможен начин. След години, изпълнени с неизвестност, семейни тайни и надежда, истината променя живота им завинаги. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Историята на Дейв Грийн и Андреа Урмстън е едно от онези редки житейски съвпадения, които изглеждат почти невероятни. Двамата се запознават случайно, изграждат силно приятелство и едва след две години откриват, че всъщност са биологични брат и сестра, разделени още като бебета.
Според BBC, това е една от най-вълнуващите истории за семейно събиране, случили се през последните години – разказ за обещание, което е било спазено десетилетия по-късно.
Маринов NEWS представя историята, която доказва, че понякога съдбата намира начин да събере хората, независимо колко време е минало.
Всичко започва през 2005 година на летище Манчестър. По това време Дейв Грийн работи като ръководител на автобусната станция, а Андреа Урмстън обслужва автоматите за напитки и закуски. Работните им задължения често ги срещат и още от първите разговори между тях става ясно, че имат необичайно силна връзка.
Колегите им забелязват, че двамата се разбират отлично, допълват си изреченията и сякаш се познават от години. Постепенно приятелството им се задълбочава. Освен че разговарят на работа, започват да си пишат съобщения и да се чуват по телефона почти всеки ден.
В продължение на две години нито един от тях не подозира, че съдбата вече ги е събрала.
Един ден, по време на обикновен телефонен разговор, Дейв споделя нещо, което никога преди не е казвал на Андреа. Разказва ѝ, че е осиновен още като бебе и че рожденото му име е Стюарт Праудлав.
Тези думи буквално оставят Андреа безмълвна.
Тя замръзва за миг. Моминската ѝ фамилия също е Праудлав. Освен това от малка знае, че майка ѝ е имала син, който е бил даден за осиновяване още преди тя самата да се роди.
Фамилията е необичайна и почти не се среща. Именно това кара Андреа почти мигновено да осъзнае, че съвпадението едва ли е случайно.
Без да губи време, тя веднага се обажда на майка си Сюзан и я пита за рождената дата на изгубения ѝ брат.
Отговорът я разтърсва.Датата съвпада напълно – 24 март 1966 година.Развълнувана, Андреа веднага звъни обратно на Дейв.„Казах му: „Това трябва да си ти. Сигурна съм, че си ти. Трябва веднага да се видим“, спомня си тя.Не след дълго тя го взима с автомобила си, за да го заведе при майка им.Докато пътуват, Дейв започва да осъзнава нещо още по-невероятно.Маршрутът, по който се движат, му е напълно познат.Преди години, когато още не е бил ръководител, именно по тази автобусна линия е работил ежедневно.Тогава автобусът е минавал точно покрай дома на биологичната му майка, както и покрай училището, в което е учила Андреа.Без да знае, той буквално е преминавал на няколко метра от семейството си години наред.
Срещата със Сюзан остава незабравим момент и за тримата.Според Андреа първите минути преминават в сълзи, прегръдки и трудно сдържани емоции.След десетилетия раздяла майка и син най-накрая се виждат лице в лице.Още когато е била малка, Андреа знае, че има по-голям брат.Майка ѝ никога не е криела истината.Разказвала ѝ е, че е била принудена да го даде за осиновяване и че той е попаднал в добро семейство, което не е могло да има свои деца.
Като дете Андреа дори е искала веднага да отиде и да си играе с него.С времето това желание се превръща в обещание.След като разбира, че майка ѝ безуспешно се е опитвала да го открие с помощта на благотворителната организация Salvation Army, Андреа ѝ казва, че един ден сама ще намери брат си.
Години по-късно това обещание се сбъдва по най-неочаквания възможен начин.В дома на Сюзан през цялото това време стои снимка на Дейв като бебе.Фотографията е изпратена от осиновителите му само няколко дни след осиновяването.
Любопитното е, че същата снимка през всички тези години е стояла и в дома на неговото осиновително семейство.Дейв разбира, че е осиновен още когато е на десет години.Осиновителите му никога не крият истината и му показват всички документи.Въпреки това той израства в щастливо семейство и никога не изпитва силно желание да търси биологичните си родители.
По думите му не е усещал празнина или нужда да намери отговори.Животът обаче сам намира начин да му ги даде.След неочакваното разкритие животът и на тримата се променя напълно.Дейв признава, че в онзи период е преминавал през трудни моменти и не е виждал много положителни неща в живота си.Само за кратко време обаче разбира, че най-добрият му приятел всъщност е неговата сестра.Освен това намира биологичната си майка и цяло семейство, за чието съществуване дори не е подозирал.
Макар Сюзан вече да не е между живите, и Дейв, и Андреа са щастливи, че тя е успяла да прегърне отново своя син преди смъртта си.
Според Андреа майка им винаги е мечтала да разбере дали синът ѝ е живял щастливо и дали съдбата е била добра към него и след повторната им среща тази нейна най-голяма мечта се сбъдва.Днес Дейв и Андреа живеят заедно в град Кидсгроув, графство Стафордшър, и се радват на всяка минута, която могат да прекарат като семейство.
Въпреки че съдбата ги е разделила още в самото начало на живота им, тя ги среща отново по начин, който никой сценарист не би могъл да измисли.
И двамата определят случилото се като своята „печалба от лотарията“ – не заради пари или богатство, а защото са получили най-ценния подарък – възможността да открият изгубеното си семейство и да наваксат годините, които животът им е отнел.
Историята на Дейв и Андреа е силно напомняне, че понякога най-големите чудеса се случват в най-обикновени дни. Една случайна среща на работното място се превръща в начало на нов живот, изпълнен с обич, принадлежност и семейна близост. Десетилетия след раздялата съдбата им дава втори шанс – шанс, който и двамата приемат като най-голямата награда, която някога са получавали.
Източник: Маринов NEWS Снимка: BBC News
