Египет влиза в кризата в Червено море: докъде е готов да стигне Кайро, за да помогне на Саудитска Арабия срещу хусите?
Египет се оказва все по-дълбоко въвлечен в кризата около Червено море, след като настъплението на хусите в Йемен постави Саудитска Арабия под силен военен натиск и увеличи опасността за корабоплаването през Баб ел-Мандеб. Кайро открито заявява, че сигурността на Саудитска Арабия е свързана с египетската национална сигурност. Но между политическата подкрепа и изпращането на египетски сили има огромна разлика. Въпросът сега е докъде президентът Абдел Фатах ас Сиси е готов да стигне, ако ситуацията продължи да се влошава. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Египет #СаудитскаАрабия #Хуси #Йемен #ЧервеноМоре #БабелМандеб #Сиси #МохамедБинСалман #Иран #Кайро #Рияд #Корабоплаване #Петрол #БлизъкИзток #МариновNEWS
Удар по политиката на Тръмп за Иран: Камарата гласува 220 срещу 204 за ограничаване на войната
Кайро подкрепя Рияд, но военната намеса остава чувствителна тема
Al Jazeera поставя въпроса докъде би стигнал Египет в подкрепата си за Саудитска Арабия. Анализът посочва, че двете държави имат сериозен общ интерес от сигурността на Червено море, но евентуално пряко военно включване на Кайро срещу хусите би било много по-сложно решение. Египетското ръководство трябва да балансира между отношенията си с Рияд, собствените си икономически интереси и риска страната отново да бъде въвлечена във война в Йемен.
Независима информация от Associated Press потвърждава колко сериозно е станало положението за Саудитска Арабия. Престолонаследникът Мохамед бин Салман посети Египет и потърси подкрепа на фона на хуситските атаки и заплахата за петролните маршрути в Червено море. Според агенцията Египет е важен регионален партньор, но изпращането на египетски войски не изглежда като автоматично следствие от политическата подкрепа за Рияд.
Причината за тревогата е бързото настъпление на хусите. Reuters съобщава, че движението е установило контрол над позиции, които му дават значително по-силно присъствие около Баб ел-Мандеб. Хусите достигат и стратегически острови при входа на протока. За Саудитска Арабия това е сериозен проблем, защото съвпада с атаки срещу енергийната ѝ инфраструктура и с продължаващото напрежение около Ормуз.
Египет има собствена причина да не допуска трайна нестабилност в тази част на света. Баб ел-Мандеб е южният вход към Червено море, а оттам корабите продължават към Суецкия канал. Следователно всяко сериозно намаляване на трафика през протока засяга пряко един от основните източници на приходи за египетската държава. За Кайро това не е само въпрос на солидарност със Саудитска Арабия, а защита на собствен стратегически и икономически интерес.
В същото време Египет демонстрира по-тясно военно и гранично сътрудничество с Рияд. Египетският командир на граничните сили генерал-майор Осама Дауд заяви, че двете държави провеждат редовни срещи и обменят информация за сигурността. След срещата между Сиси и Мохамед бин Салман египетската страна подчерта, че сигурността на Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив е част от националната сигурност на Египет.
Това обаче все още не означава решение за пряко участие във военните действия. Египет вече е плащал висока цена за военна намеса в Йемен. Военната интервенция на президента Гамал Абдел Насър през 60-те години струва скъпо на страната и остава предупреждение за рисковете от продължителна сухопътна операция. Днешното египетско ръководство има сериозни основания да предпочита разузнавателна, дипломатическа и морска координация пред изпращането на големи сили на йеменска територия.
Позицията на Кайро показва и друго – Египет не иска Червено море да се превръща в арена на още по-голямо военно противопоставяне. В началото на септември Сиси отново се противопостави на опитите за допълнителна милитаризация и интернационализация на морето. Това подсказва, че Египет би предпочел регионално сътрудничество пред нова мащабна външна военна операция.
Саудитска Арабия обаче се нуждае от помощ. Според Associated Press продължителните атаки са намалили запасите на кралството от ракети за противовъздушна и противоракетна отбрана, което принуждава Рияд да търси допълнителна подкрепа от Египет, Пакистан, Великобритания, Франция и други свои партньори. Засега няма потвърдено решение на тези държави за пряко военно включване срещу хусите. САЩ също се въздържат от нова голяма операция и продължават ограничено разузнавателно сътрудничество.
Кризата вече има и тежка хуманитарна цена. Според Associated Press повече от 125 000 души са били принудени да напуснат домовете си заради подновените бойни действия. Това означава, че всяко разширяване на войната би увеличило не само военния риск за Египет и Саудитска Арабия, но и хуманитарната катастрофа в Йемен.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че Египет има силен интерес да помогне на Саудитска Арабия да защити Червено море, но най-вероятната форма на тази помощ засега остава координация, разузнавателна информация, дипломатически натиск и защита на морските маршрути. Пряка сухопътна война срещу хусите би носила много по-големи политически, военни и икономически рискове. За Кайро основната задача е да защити Баб ел-Мандеб и Суецкия канал, без да се окаже въвлечен в нова продължителна война в Йемен.
Източник: Маринов NEWS
