Фронтът не рухва, а се разтваря: дронове, малки пробиви и кървава мъгла над Донбас и Запорожие
Новинарските карти от Донбас и Запорожие рисуват привидно противоречива картина: руски натиск към украинския укрепен пояс, локални украински контраатаки и десетки села, обявявани за превзети, загубени или оспорвани в рамките на дни. Зад гръмките съобщения не се вижда класически пробив с танкови колони, а разкъсан фронт, управляван от дронове, малки щурмови групи и непрекъснати удари по логистиката. Нито една страна не демонстрира стратегически срив, но и двете търсят слаба точка, която може внезапно да превърне локалното отстъпление в оперативна криза. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Ракетната сянка на Техеран падна над Киев: Каспийският удар отвори опасна сметка
Основната тежест в Донбас остава върху подстъпите към Константиновка, Дружковка, Краматорск и Славянск – украинския укрепен пояс, който Москва се стреми да разруши. Reuters отбелязва, че Русия настоява да установи контрол над цялата Донецка област, докато Украйна продължава да държи приблизително една пета от нея. Превземането на оставащите градове обаче би изисквало продължителни и изключително кръвопролитни операции. Предишните боеве показаха, че овладяването на разрушен град не гарантира бързо развитие на настъплението към следващата отбранителна линия.
Днешната фронтова линия все по-малко прилича на непрекъсната стена от окопи. Reuters описва „зона на смъртта“, която на места достига около 30 километра дълбочина и е постоянно наблюдавана от разузнавателни и ударни дронове. Големи формирования трудно се придвижват незабелязано, затова войниците действат на малки групи, използват мотоциклети, крият се в изолирани позиции и пренасят боеприпаси нощем. Контролът върху територията става относителен: една страна може да държи пътя, другата – горския пояс, а небето да принадлежи на операторите на FPV дронове.
В анализа ключовият въпрос е формулиран директно: наблюдаваме ли „разпадане на линията или мъгла на войната“. Изданието насочва вниманието към боевете около Добропилие и Запорожието, където бронетехниката все по-често се използва като еднократен транспорт през зоните, контролирани от дронове. Подобна тактика може да пробие локална позиция, но високите загуби и постоянният въздушен надзор правят събирането на достатъчно сили за класическо настъпление изключително трудно. Именно затова отделен тактически успех лесно се продава като стратегически срив.
Картината на „Поглед.инфо“ за нестабилна, но не окончателно рухнала линия се подкрепя от оценката на Института за изследване на войната. ISW съобщава за скорошно украинско придвижване в направлението към Гуляйполе, докато руските сили продължават натиска по други участъци. Няколко дни по-рано институтът не установи потвърден руски напредък в западната част на Запорожка област. Тези данни не доказват украински обрат, но противоречат на твърденията за еднопосочно и неудържимо руско настъпление по целия южен фронт.
Запорожкото направление има значение, което надхвърля селата по картата. Руски пробив към областния център би застрашил голям индустриален град и би разширил сухопътния коридор към окупирания Крим. Украински успех на юг, обратно, може да доближи огневия контрол до ключови руски снабдителни маршрути. Засега обаче липсва независимо потвърждение за мащабна промяна. Reuters съобщаваше за украински тактически успехи още през март, но последвалите месеци показаха, че локалното придвижване не се превръща автоматично в пробив към Азовско море.
Логистиката се превърна в истинския втори фронт. Украйна нанася удари по руски рафинерии, складове, железопътни възли и бази далеч зад линията на съприкосновение. Reuters потвърди атаки срещу обекти в Рязан, Перм, Таганрог и окупирания Крим. Целта е не непременно незабавно спиране на руските части, а постепенно оскъпяване на горивото, транспорта и ремонта. Москва отговаря с удари по украинска енергетика, железници, пристанища и производствени предприятия. Така зад видимата битка за окопите протича война за способността фронтът изобщо да бъде снабдяван.
Русия запазва предимство в личния състав, артилерийския огън и производството на редица боеприпаси, но плаща висока цена за постепенното придвижване. Украйна компенсира числения недостиг с дронове, дистанционно миниране, точни удари и по-гъвкави тактики. Новият украински военен подход открито поставя акцент върху асиметричните действия, защото Киев не може да копира руската маса. Това обаче не отменя проблема с изтощението, недостига на пехота и необходимостта от постоянно попълване на подразделенията. Една отбранителна линия може да изглежда стабилна на картата и едновременно да бъде опасно изчерпана отвътре.
Най-голямата измама във фронтовите сводки е скоростта. Министерствата на отбраната съобщават успехите веднага, но премълчават неуспехите, загубите и изоставените позиции. Военните блогъри работят с непълни кадри, закъснели геолокации и информация от подразделения с тесен обзор. Дронов видеозапис може да докаже присъствие на няколко войници, но не непременно устойчив контрол над селище. Затова надеждната оценка идва със закъснение и често коригира първоначалната сензация. Термини като „пробив“, „котел“ и „разпадане“ трябва да се използват само когато има последващо придвижване, прекъснати снабдителни линии и невъзможност за организирана отбрана.
Анализът на „Маринов NEWS“ е категоричен: фронтът в Донбас и Запорожие не се е разпаднал, но е станал по-пропусклив, по-раздробен и по-опасен за погрешни заключения. Русия натиска към укрепения пояс и търси оперативен пробив, докато Украйна провежда локални контраатаки и удря логистиката в дълбочина. Решението няма да дойде от превземането на едно село, а от натрупването на хора, боеприпаси, гориво и резерви. Мъглата на войната крие детайлите, но основната истина е видима: нито една страна още не е постигнала решаващо надмощие.
Източник: Маринов NEWS
