Газа погреба 112 души след три години под развалините: войната отне дори правото на гроб
Три години след като израелски въздушен удар превърна жилищен комплекс в квартал Сабра в гробница, Газа най-после погреба останките на 112 души от семействата Абу Шрея и ал-Хасайна. Сред жертвите има десетки деца и жени, а близките им са чакали с години, за да получат поне възможност за прощаване. Масовото погребение не затваря раната — то разкрива мащаба на една трагедия, която продължава да излиза изпод бетон, прах и политическо мълчание. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Вашингтон вдигна митническа стена: Латинска Америка плаща цената на новата офанзива на Тръмп
„Исках да прегърна каквото е останало от тях“, разказва Лара Абу Шрея пред Al Jazeera, след като останките на нейни роднини най-после са извадени от разрушенията. По данни на медията хиляди хора са се събрали за погребението на 112 членове на двете свързани фамилии. Това изречение е по-силно от всяка статистика: близките не получават телата на своите роднини, а фрагменти, идентифицирани след години, в среда на продължаващо насилие и почти унищожена спасителна инфраструктура.
Разказът на Al Jazeera се потвърждава от Reuters, според която екип от 40 работници е претърсвал разрушенията в продължение на 17 дни. Операцията е довела до откриването на останките на 112 от изчезналите, докато други жертви все още не са намерени. Агенцията посочва, че на 22 ноември 2023 г. удари са разрушили три жилищни сгради, в които членове на разширеното семейство са се укривали и спели.
Според палестинските власти при атаката са загинали 308 членове на фамилията ал-Хасайна, известна и като Абу Шрея. Около половината жертви са били открити и погребани по-рано, но 153 души са останали под развалините. Reuters отбелязва, че не е успяла да открие израелско военно съобщение от ноември 2023 г., представящо позицията на Израел за конкретния удар, а израелските въоръжени сили не са отговорили незабавно на последното искане за коментар. Тази липса не отменя необходимостта от независимо разследване.
Сред погребаните са 40 деца, съобщава The Guardian. Стотици опечалени са застанали пред редиците от покрити с палестински знамена тела, преди да ги понесат по улици, обградени от разрушени сгради. Кадрите не показват просто церемония, а общество, принудено да погребва миналото си на части. Всяко малко тяло, предавано над главите на множеството към пресните гробове, свидетелства за цена, която нито една военна доктрина не може да прикрие зад думата „сигурност“.
Омар ал-Хасайна, 65-годишен оцелял, е изгубил съпругата си, четирима пълнолетни синове и четирима внуци — най-голямото дете е било на четири години, а най-малкото едва на няколко месеца. Пред Reuters той казва, че мисли за тях всеки ден и ги вижда в сънищата си. Омар е наблюдавал погребението по телевизията от Кайро. Така войната е разделила оцелелите не само от мъртвите, но и от последния ритуал, чрез който човек опитва да приеме неприемливото.
Идентифицирането на останките е извършено чрез комбинация от съдебномедицински данни и спомени на близките. Говорителят на Гражданската защита на Газа Махмуд Басал обяснява, че някои жертви са разпознати по дрехи, стари травми, метални медицински пластини, бижута или колиета с имена. Това е мъчителна криминалистична работа, провеждана с оскъдна техника сред нестабилни руини. Когато една територия няма достатъчно багери, кранове и лаборатории, дори установяването на самоличността на мъртвите се превръща в продължение на наказанието над живите.
Мащабът на незавършеното издирване е ужасяващ. Ръководител на архивното звено към здравното министерство в Газа заявява пред Associated Press, цитиран от The Guardian, че роднини са съобщили за най-малко 7400 души, които вероятно остават под развалините. Реалният брой може да е по-висок, защото при унищожаването на цели семейства понякога не остава близък, който да подаде сигнал. Палестинските здравни власти посочват повече от 73 000 потвърдени смъртни случая, като данните остават предмет на международен анализ и проверка.
Възстановителните операции са ограничени и от фактическия контрол върху територията. Според Reuters израелските сили контролират приблизително две трети от ивицата, а издирване може да се извършва основно в останалата достъпна зона. Там са концентрирани почти всички над два милиона жители на Газа, много от които живеят разселени в палатки или повредени сгради. Това означава, че хиляди семейства не могат дори да достигнат местата, където вярват, че се намират техните близки. Развалините остават затворени архиви на войната.
Контекстът не може да бъде изтрит: войната започна след водената от „Хамас“ атака срещу Израел на 7 октомври 2023 г., при която бяха убити около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници. Но престъпленията срещу израелски цивилни не дават безгранично право за унищожаване на палестински семейства, нито отменят задълженията на воюващите страни по международното хуманитарно право. ООН продължава да описва тежка хуманитарна криза, масово разселване и разрушена инфраструктура. Отговорността не се измерва чрез страданието на другата страна, а чрез доказателства и право.
Краткият анализ на „Маринов NEWS“ е безпощаден: когато 112 души чакат почти три години под бетон, войната е отнела не само живота им, а и човешкото им право да бъдат назовани, оплакани и погребани. Това масово погребение е обвинение срещу военната логика, която превръща цели фамилии в „съпътстващи щети“, а после оставя близките да търсят кости с голи ръце. Истинското прекратяване на огъня няма да започне с политическа декларация, а когато живите получат достъп до изчезналите и виновните бъдат установени чрез независимо разследване.
Източник: Маринов NEWS
