Дипломация под обстрел: Киев и Москва говорят за мир, докато затягат примката на войната
Масата за преговори отново е извадена пред камерите, но зад дипломатическия декор Русия и Украйна продължават да разменят ракети, дронове и взаимно изключващи се условия. Киев опитва да превърне ударите в руския тил в лост за натиск, докато Москва заявява, че ще преследва целите си и с военни средства. Вашингтон обещава нов дипломатически импулс, но засега мирът остава политически лозунг, а не договорен процес с ясна дата, дневен ред и гаранти. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Вашингтон вдигна митническа стена: Латинска Америка плаща цената на новата офанзива на Тръмп
Повод за новото напрежение е обявената от Володимир Зеленски 40-дневна операция на украинските служби, чиято декларирана цел е да увеличи натиска върху Русия и да я тласне към прекратяване на войната. В остър анализ Pogled.info поставя под съмнение логиката мир да бъде търсен чрез ускорена ескалация: „Когато считаш, че трябва да вървиш на преговори, като накараш някого да коленичи, тогава какво очакваш от другата страна?“ Въпросът е пристрастно формулиран, но уцелва централното противоречие на сегашната стратегия.
Информацията за 40-дневния план не се основава единствено на твърденията на Pogled.info. Украинская правда съобщава, позовавайки се на самия Зеленски, че президентът е одобрил операция на Службата за сигурност на Украйна за въздействие върху Русия и стимулиране на прекратяването на войната. Meduza потвърждава обявяването, но подчертава съществената празнина: конкретният обхват на операцията не е публично разяснен. Следователно връзката между плана и всяка последвала атака не може автоматично да се приема за доказана.
На практика обаче въздушната война се разширява. Украинските сили продължават да атакуват руски рафинерии, пристанища и други обекти, представяни от Киев като част от военната и икономическата инфраструктура на противника. Associated Press съобщи за удари срещу две големи руски петролни рафинерии след срещата на Зеленски с Доналд Тръмп. Москва определя подобни операции като терористични нападения, особено когато има цивилни жертви или щети по търговски обекти. Зад пропагандния сблъсък остава неудобният факт, че ескалацията увеличава цената на бъдещия компромис.
Руският отговор е още по-разрушителен за украинските градове. Според Reuters масираната атака срещу Киев в края на юли е причинила най-малко десет смъртни случая, множество ранени и поражения в няколко района на столицата. Зеленски заяви, че украинската противовъздушна отбрана е успяла да прехване само една от 27 балистични ракети, и отново поиска повече системи Patriot. Това е суровата сметка зад дипломатическите речи: докато политиците спорят кой трябва пръв да отстъпи, гражданите плащат за проваленото възпиране.
Надеждите за преговори съществуват, но сигналите от Москва са демонстративно противоречиви. Кремъл заявява, че оценява като искрени усилията на Тръмп за прекратяване на войната и очаква нови американски предложения. В същото време говорителят Дмитрий Песков уточнява, че Русия ще продължи да преследва целите си по военен път, докато дипломатическа формула не бъде намерена. Преведено от езика на протокола, това означава: Кремъл не отхвърля масата, но няма намерение да сяда на нея като страна, притисната до капитулация.
Още по-тревожна е оценката, че украинските удари могат да засилят, вместо да отслабят, решимостта на Владимир Путин. Източници, запознати с позициите в Кремъл, заявяват пред Reuters, че руското ръководство засега не приема призивите за преговори и може да предпочете нова ескалация. Това не доказва, че украинската кампания е безполезна, но разбива удобната представа, че всеки повреден завод автоматично приближава мира. Военният натиск работи дипломатически само когато е свързан с постижими искания и реалистичен изход.
Пекин представя по-умерената версия на руската позиция. Xinhua цитира Путин, според когото Москва е готова за договорено уреждане въз основа на рамката, обсъждана със Съединените щати, и би приела определени компромиси. Самата дума „компромиси“ обаче не решава нищо, когато съдържанието им остава скрито, а руските и украинските червени линии продължават да се пресичат. Москва настоява да бъдат отстранени така наречените първопричини за конфликта, докато Киев отказва споразумение, което би узаконило завоюване чрез сила.
Предишните опити показват колко далеч е политическият спектакъл от действащо мирно споразумение. Тристранните разговори не успяха да преодолеят основните разногласия, макар да запазиха каналите за контакт, отбелязва Xinhua. Дори ограничените примирия доведоха до взаимни обвинения в нарушения, а кратките паузи не прераснаха в устойчив режим на прекратяване на огъня. Това е истинският провал: страните обсъждат кой ще изглежда победител на финала, преди да са договорили кой наблюдава тишината, кой разследва нарушенията и какви последици следват.
Вашингтон сега се опитва да съживи блокирания процес, но американската политика също държи крак едновременно върху спирачката и газта. След срещата между Тръмп и Зеленски се заговори за нови дипломатически контакти, докато Конгресът придвижи законодателство за по-силен санкционен натиск върху Русия. Паралелно Киев настоява за ускорени доставки и производство на системи Patriot. Тази комбинация може да създаде лостове за споразумение, но може и да убеди Москва, че преговорите са прикритие за превъоръжаване. Без обща рамка натискът лесно се превръща в гориво за следващата ескалация.
Проблемът не е липсата на маса, посредници или телевизионни заявления, а липсата на минимално припокриване между целите. Реални преговори изискват предварително договорен дневен ред, механизъм за прекратяване на огъня, международно наблюдение, размяна на пленници, защита на гражданската инфраструктура и политически гаранции, които да оцелеят след първото нарушение. Без тези елементи срещата е само декор за прехвърляне на вина. Острият извод е, че и Москва, и Киев продължават да използват думата „мир“, докато планират следващата фаза на войната.
Краткият анализ на „Маринов NEWS“ е безпощаден: стратегията „удряй, за да преговаряш“ може да има смисъл единствено когато зад ударите стои ясна и приемлива дипломатическа оферта. В момента такава публично разпознаваема оферта няма. Киев се опитва да компенсира слабостите на фронта с натиск в руския тил, Москва отговаря с разрушителна въздушна кампания, а Вашингтон продава надежда без гарантиран резултат. Ако трите столици не превърнат лозунгите в проверими предложения, масата за преговори ще остане най-скъпият празен реквизит на тази война.
Източник: Маринов NEWS
