Дунав удари дъното, но реакторите не са на ръба: истината зад тревогата за АЕЦ „Козлодуй“
Рекордно ниските води на Дунав поставиха АЕЦ „Козлодуй“ под засилено наблюдение и събудиха най-тежкия възможен въпрос: може ли сушата да принуди единствената българска атомна централа да намали мощността или да спре? Опасността не е измислена — Унгария и Румъния вече ограничиха ядрено производство заради същата хидроложка криза. Но внушението за непосредствена аварийна заплаха в Козлодуй не се подкрепя от наличните данни. Централата работи по график, прилага специална програма и следи непрекъснато водното ниво. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Сеута взриви европейското лицемерие: 22 държави поискаха граница, след като 50 000 души я преминаха
Дунав действително преминава през извънредно тежък период. Поредица от горещи вълни и оскъдни валежи в Западна и Централна Европа свиха притока към реката, затрудниха корабоплаването и разкриха пясъчни плитчини. Данните на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на Дунав показват отрицателни водни стоежи при редица станции, включително минус 205 сантиметра при Козлодуй. Това число не означава, че реката е „два метра под дъното“, а отразява измерване спрямо условната нула на конкретния хидрометричен пост. Водата не е изчезнала, но нивото е необичайно ниско.
Тревогата се усилва от събитията нагоре и надолу по реката. Reuters съобщи, че унгарската АЕЦ „Пакш“ е намалила натоварването под 50%, а Румъния е спряла реакторите на АЕЦ „Черна вода“ поради недостатъчни водни количества. Унгарското правителство впоследствие обяви пълно спиране на „Пакш“. Тези примери доказват, че рекордната суша може реално да удари ядреното производство. Те обаче не доказват автоматично същия резултат в България, защото централите имат различни водовземни съоръжения, проектни прагове и технологични решения.
В публикацията си „Гласове“ поставя въпроса дали АЕЦ „Козлодуй“ е застрашена и предупреждава, че „рискът е реален“, ако Дунав продължи да спада. Авторите Калоян Косоров и Соня Кадиева настояват за публични данни относно минималните технологични нива, водните количества и готовността за ограничаване на производството. Основателно е обществото да иска числа, а не успокоителни формули. Формулировката, че властта мълчи, обаче се сблъсква с официално съобщение на централата, публикувано преди самата статия.
Основната тревога на „Гласове“ за рекордно нисък Дунав е потвърдена от АЕЦ „Козлодуй“, която на 30 юли признава, че измерените стойности са най-ниските за последните десетилетия. Операторът съобщава за специална работна група, действаща от началото на юли, и програма за безопасна експлоатация при продължаващо понижение. Двата блока работят съгласно производствения график. Така „Гласове“ правилно идентифицира сериозен хидроложки риск, но тезата за пълно институционално мълчание е прекалена. Истинският дефицит е в подробността, а не в абсолютната липса на информация.
Най-важното техническо уточнение е как се използва речната вода. Според оператора тя охлажда парата в кондензаторите от неядрената част на централата, а не постъпва пряко за охлаждане на активната зона на реакторите. Това не прави Дунав маловажен: без достатъчно вода кондензацията се влошава, ефективността пада и може да се наложи ограничаване или спиране на електропроизводството. То обаче означава, че ниското речно ниво не води автоматично до загуба на безопасно охлаждане на ядреното гориво. Ядрената безопасност разчита на отделни, резервирани системи и процедури.
АЕЦ „Козлодуй“ черпи вода чрез собствена брегова помпена станция, изградена в дълбок залив и проектирана въз основа на дългогодишни хидроложки наблюдения. Пред станцията работи автоматизирана система за непрекъснато измерване. Финансовите отчети на дружеството посочват и процедура за действия при аварийно ниско ниво на Дунав под определен проектен праг. Тези защити не са гаранция, че производството никога няма да бъде ограничено. Те показват, че спадът не е неочакван сценарий, оставен без инженерна реакция. Ако технологичните граници бъдат достигнати, правилното решение е мощността да бъде намалена или блоковете контролирано спрени.
Правителството търси и регионален буфер. Българският енергиен министър е поискал съдействие от Сърбия за използване на техническите възможности на хидроенергийния комплекс „Джердап“, управляван съвместно със системата „Железни врата“ от румънска страна. Целта е нивото след АЕЦ „Козлодуй“ да се задържи над критичните експлоатационни прагове. Подобна координация е разумна, но не може безкрайно да компенсира регионална суша. Водните обеми са ограничени, а операторите трябва да съобразяват електропроизводството, корабоплаването, екологията и международните споразумения. Дунав не може да бъде включен с административна заповед.
Прогнозата остава тревожна. ИАППД очаква допълнително понижение през следващите дни при Оряхово, Русе, Свищов и Силистра. Високата температура на водата също има значение, защото по-топлата река приема по-трудно отпадната топлина и може да наложи екологични ограничения. Следователно рискът пред Козлодуй е преди всичко производствен и системен: възможно намаляване на мощността, по-скъп внос, натиск върху мрежата и активиране на резервни мощности. Това е достатъчно сериозно, без да бъде превръщано в сензация за реактори, останали без охлаждане.
Кризата поставя по-голям въпрос за климатичната устойчивост на европейската енергетика. Атомните централи произвеждат нисковъглеродна електроенергия, но голяма част от тях зависят от реки или морета за отвеждане на топлината. По-честите горещини съчетават три удара: намаляват водните количества, повишават температурата на водата и увеличават търсенето на електричество за охлаждане. Спирането на „Пакш“ и ограниченията в Румъния са предупреждение, че историческите хидроложки данни вече не са достатъчни сами по себе си. Необходими са нови стрес тестове, алтернативни водоизточници и реалистични аварийни сценарии.
Анализът на „Маринов NEWS“ е категоричен: няма данни АЕЦ „Козлодуй“ да е в непосредствена ядрена опасност, но има всички основания държавата да публикува повече измерими показатели и оперативни прагове. Успокоението без числа поражда подозрения, а паниката без инженерни факти произвежда страх. Дунав не е пресъхнал, но рекордният спад е сурово предупреждение. Ако сушата продължи, контролираното намаляване на мощността няма да бъде провал, а доказателство, че защитите работят. Истинският провал би бил обществото да научи за критичния праг едва след достигането му.
Източник: Маринов NEWS
