Европа се готви за танкове, а ударът ще дойде през кабелите: новата война вече е започнала без обявяване
Следващата голяма война в Европа може да не започне с танкови колони, мобилизация и официално обявяване на бойни действия. Първите удари вероятно ще бъдат нанесени срещу електропреносни мрежи, комуникационни кабели, сателити, банки, железници и общественото доверие. Докато европейските правителства наливат милиарди в традиционни армии, истинският пробив може да дойде през компютърен сървър, евтин дрон или нает диверсант. Границата между мир и война вече се размива, а Европа рискува да разбере твърде късно, че атаката е започнала. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
Тезата е разгърната от о.з. полковник, доцент и доктор Гергин Гергинов в анализ за „Гласове“. Според него НАТО няма да разполага с необходимата готовност за успешна продължителна конвенционална война срещу Русия не само до 2030 г., но и значително след това. Причините са натрупани дефицити в жива сила, боеприпаси, индустриални мощности, логистика и политическо единство. Оттук авторът извежда заключението, че евентуалното противопоставяне ще се премести към ядрено възпиране, високоточни дистанционни удари, космоса, киберпространството и хибридните операции.
Това е силна, но спорна оценка. Европейският съюз признава значителни пропуски в отбранителните способности, но официално работи за тяхното преодоляване. В Бялата книга за европейската отбрана – „Готовност 2030“ Европейската комисия посочва необходимостта от ускорено производство, общи поръчки и придобиване на способности за война с висока интензивност. Самото съществуване на този план показва, че Брюксел не смята конвенционалния компонент за остарял. То обаче е и признание, че сегашният капацитет не отговаря напълно на заплахите, които европейските институции очакват.
„Следващата война в Европа няма да бъде конвенционална. Ще бъде друга“, пише полк. Гергинов в анализа си за „Гласове“. Под „друга“ авторът разбира многосферно противопоставяне, при което икономически натиск, информационно въздействие, саботажи, кибератаки и действия в космоса се съчетават с ограничено използване на военна сила. В подобен конфликт обществото може да не чуе първия изстрел. Банкова система блокира, електрическа мрежа рухва, навигацията изчезва, а социалните мрежи се заливат с взаимно изключващи се версии кой е виновен.
Официалната оценка на НАТО потвърждава основната информация, представена от „Гласове“, че съвременните заплахи вече обединяват военни и невоенни инструменти. Алиансът определя хибридните действия като комбинация от дезинформация, кибератаки, икономически натиск, саботаж, нерегулярни формирования и използване на конвенционални сили. НАТО дори създаде специален координатор за хибридните заплахи. Това не доказва прогнозата, че конвенционална война е невъзможна, но потвърждава, че подготовката на алианса отдавна излиза извън класическата схема на танкове, самолети и фронтови линии.
Съветът на Европейския съюз също посочва саботажа, кибератаките, манипулирането на информация и нарушаването на критична инфраструктура като част от постоянната заплаха за държавите членки. През март 2026 г. Съветът прие нови заключения за координиран европейски отговор на хибридни кампании. Най-трудният въпрос остава прагът за реакция: прекъснат подводен кабел, хакната електроцентрала или взривена железопътна линия може да нанесе стратегически щети, но често липсва незабавно и безспорно доказателство кой е извършителят. Без ясна атрибуция колективната отбрана се превръща в политически спор.
Именно тук е ахилесовата пета на Европа. Член 5 на Северноатлантическия договор е създаден за въоръжено нападение, което може да бъде установено и посочено. Хибридната операция е изградена така, че да остане под този праг. Тя използва посредници, криминални структури, граждански кораби, анонимни хакери и информационни канали без формална връзка с държавата поръчител. Целта не е задължително незабавно унищожение, а бавно изтощаване – поскъпване на сигурността, ерозия на доверието, политическа радикализация и разцепление между съюзниците относно необходимия отговор.
Данните на CSIS показват рязко увеличение на предполагаемите руски саботажни и подривни операции в Европа след началото на войната в Украйна. Според изследователския център броят на регистрираните атаки почти се е утроил между 2023 и 2024 г. Москва отхвърля обвиненията и твърди, че западните правителства използват понятието „хибридна война“, за да оправдават превъоръжаването и по-високите военни бюджети. Част от конкретните случаи действително остават спорни, но общата уязвимост на европейската инфраструктура не зависи от това кой я използва пръв.
Войната в Украйна вече показа как евтини дронове могат да унищожават техника за милиони и да парализират летища, складове и рафинерии. Командващият украинските Сили за безпилотни системи полковник Вадим Сухаревски предупреди пред Reuters, че армиите на НАТО не са напълно подготвени за мащаба на съвременната дронова война. По думите му повече от половината поразени цели на фронта вече се унищожават с безпилотни системи. Старите армии купуват скъпи платформи, докато новата война изисква милиони евтини, бързо заменяеми и постоянно усъвършенствани машини.
Не бива обаче да се изпада в другата крайност и да се обявява смъртта на конвенционалната война. Украйна доказва обратното: артилерията, пехотата, минните полета, укрепленията и логистиката остават решаващи. Дроновете не завземат територия, кибератаките не държат окопи, а дезинформацията не заменя боеприпасите. По-вероятният сценарий е комбинирана война, при която хибридните действия подготвят терена за ограничени военни операции или ги придружават. Електрическата мрежа ще бъде атакувана едновременно с противовъздушната отбрана, а обществената паника ще се използва като оръжие редом с ракетите.
Краткият анализ на „Маринов NEWS“ е безмилостен: Европа харчи повече за отбрана, но още мисли в категории от вчерашната война. Истинската опасност не е задължително руска танкова армия да премине границата на НАТО. Достатъчно е няколко европейски държави едновременно да останат без ток, комуникации, платежни системи и надеждна информация за извършителя. Тогава политическият съюз може да се разпадне, преди армията да получи заповед. Следващата война ще бъде и конвенционална, и цифрова, и икономическа – но най-опасният ѝ фронт ще минава през съзнанието на европейските общества.
Източник: Маринов NEWS
