Кремълската сянка над Генералния щаб: кой точи ножа за креслото на Герасимов
Руското военно командване отново е разтърсено от слухове за наследник на Валерий Герасимов, завръщане на Сергей Суровикин и нов център, който уж дирижира ударите по Украйна. Зад гръмките „вътрешни информации“ обаче стои по-трезва картина: Москва действително пренарежда генерали и изгражда отделни сили за безпилотни системи, но Кремъл не е обявявал смяна на началника на Генералния щаб. Между официалния указ и телеграмната сензация зее огромна пропаст, в която военни блогъри, политически играчи и медии водят собствена битка за влияние. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
В центъра на спекулациите е твърдението, че Герасимов вече е избрал свой приемник, а Владимир Путин е приел избора му, но е позволил на началника на Генералния щаб първо да завърши ключовата операция в Донецка област. Името не е официално назовано, макар генерал Андрей Мордвичев отдавна да се върти като най-удобния кандидат. Това не е потвърдено назначение, а анонимен разказ, разпространен от военни коментатори. Няма публикуван президентски указ, съобщение на Кремъл или изявление на руското Министерство на отбраната, което да го превръща във факт.
Безспорното е друго: на 5 август Путин обяви реална реорганизация и посочи генерал-полковник Денис Лямин за ръководител на новите Сили за безпилотни системи. Reuters съобщи, че Валерий Солодчук преминава към ръководството на военната логистика, а Андрей Иванаев поема групировката „Център“. Тези решения са публични и проверими. Именно около тях обаче се надига мъглата от догадки, че кадровата въртележка ще стигне до върха на Генералния щаб. Засега Кремъл сменя фигури по дъската, но не е докоснал официално царя в командната пирамида.
В материала на Pogled.info е цитирано следното твърдение: „В. Герасимов избра свой наследник и Върховният се съгласи с него“. Публикацията свързва предполагаемата рокада с намерение на руския Генерален щаб да установи контрол над цялата Донецка област до 10 декември 2026 година. Като алтернативна оценка е посочен април 2027 година, ако бойните действия не приключат по-рано. Това са прогнози и вътрешни твърдения на коментатори, а не обявен държавен график или официално решение, подкрепено с документ от президентската администрация в Москва. Твърдението остава непотвърдено.
Спрямо изложеното от Pogled.info, Институтът за изследване на войната потвърждава единствено, че завладяването на цялата Донецка област остава руска оперативна цел, но не удостоверява посочените срокове. Ежедневните му оценки разглеждат локални настъпления, украински контраудари и промени по фронта, които не позволяват календарът да бъде закован с политическа дата. Войната не признава чиновнически крайни срокове: всяко село, логистичен маршрут и резерв може да разбие план, написан далеч от окопите. Затова декемврийската дата е амбиция, а не доказана прогноза с надеждна оперативна основа на терен. Фронтът решава друго.
Мордвичев има биография, която обяснява защо името му непрекъснато изплува. Путин го назначи за главнокомандващ Сухопътните войски през май 2025 година, след като той командваше формирования при Мариупол, Авдеевка и настъплението към Покровск. Радио Свобода цитира анализатори, според които опитът му и бързото израстване го правят вероятен наследник на Герасимов. Същевременно изданието припомня тежките обвинения за тактика с огромни пехотни загуби и украинските твърдения за военни престъпления при обсадата на Мариупол. Това е генерал с влияние, но и с кървав политически багаж.
Сергей Суровикин е другото име, което продава сензацията. Някои провоенни канали намекват за негово завръщане от задачи в Африка, докато други източници от същата среда категорично отричат той да бъде върнат или назначен начело на Генералния щаб. След бунта на „Вагнер“ през 2023 година Суровикин беше отстранен от командването на Въздушно-космическите сили и изчезна от първата линия на публичната политика. Липсата на официална яснота превърна фигурата му в идеален екран, върху който всяка фракция прожектира собствената си версия за бъдещето на руската армия.
Третата линия на слуховете е още по-взривоопасна: че ударите по украинската енергетика и пристанищната логистика вече се планират от друг, неназован център, а не лично от Герасимов. Доказателства за подобна паралелна командна структура не са представени. Промяната в избора на цели може да произтича от ново разузнаване, натрупани средства, политически приоритети или обикновена адаптация на щабното планиране. Да се превръща различният ритъм на атаките в доказателство за таен командир е ефектна конструкция, но журналистиката не трябва да бърка усещането за промяна с установена верига на заповедите.
ТАСС, Gazeta.ru и други руски медии подробно отразиха официалните назначения в безпилотните сили и рокадите в групировките, но не представиха президентски документ за наследник на Герасимов. Xinhua и международните агенции също описват ускореното значение на дроновете и кадровото преструктуриране, без да потвърждават тайно решение за върха на Генералния щаб. Това мълчание не доказва, че разговори няма; големите назначения често се подготвят зад затворени врати. То доказва само едно: публикациите, които говорят в минало свършено време, изпреварват наличната проверима информация и продават предположение като почти завършен преврат.
Герасимов остава началник на Генералния щаб и командващ руските операции в Украйна. Той преживя военни провали, публични атаки от Евгений Пригожин, смяната на Сергей Шойгу и многократни медийни прогнози за собственото си уволнение. Самото му оцеляване показва, че Путин цени управляемостта и личната лоялност поне толкова, колкото фронтовия резултат. Ако Мордвичев бъде издигнат, това би означавало по-силен акцент върху сухопътната война и командири, израснали в настоящия конфликт. Ако Герасимов остане, Кремъл ще потвърди стария си рефлекс: ротация под върха, стабилност на върха.
Краткият анализ на „Маринов NEWS“ е безпощаден: около руското военно ръководство тече борба за наследство, но засега виждаме сенки, не коронация. Реалните назначения на Лямин, Солодчук и Иванаев показват, че Путин пренарежда машината за по-дълга, по-дронова и по-логистично организирана война. Историята за избрания наследник може да се окаже предварително изпуснат сигнал или обикновен балон, надут от военния Телеграм. Докато няма указ, всяко категорично заглавие е политически залог. А в Кремъл залозите за генералските кресла понякога са по-опасни от самия фронт.
Източник: Маринов NEWS
