Лов на хора, страх и подкупи до 50 000 долара: мобилизацията разкъсва Украйна отвътре
Украинската мобилизация се превръща във вътрешен фронт, на който страхът, корупцията и общественото недоверие разрушават представата за единодушна национална съпротива. Разследване на американското издание The Nation описва мъже, които живеят като бегълци в собствената си страна, избягват улиците и търсят начини да се спасят от принудително изпращане в армията. Паралелно процъфтява незаконен пазар за освобождаване от военна служба, където посочваните суми достигат 50 000 долара. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Украйна #Мобилизация #Зеленски #TheNation #Корупция #Подкупи #ВоеннаСлужба #Одеса #Киев #УкраинскаАрмия #ВоенноПоложение #Дезертьорство #ПраваНаЧовека #ВойнаВУкрайна #МариновNEWS
Брюксел хвърли изборната бомба обратно към Киев: властта на Зеленски влиза в опасна политическа зона
The Nation описва ситуацията чрез свидетелства от Одеса, където мъже на възраст между 25 и 60 години се опитват да избегнат контакт с мобилизационните служби. Авторът Дан Сториев цитира украинец, който заявява: „Не искам да умра, разбирате ли? Но ме хванаха“. Публикацията посочва оценки за между два и шест милиона мъже, които избягват мобилизацията. Самото издание уточнява, че точният брой не е известен и няма достатъчно изчерпателни изследвания. Тези числа не означават, че всички са напуснали Украйна: значителна част се укриват вътре в страната.
Associated Press потвърждава мащаба на проблема чрез изявление на тогавашния министър на отбраната Михайло Федоров. През януари 2026 година той съобщава пред украинския парламент за приблизително два милиона случая на избягване на мобилизацията и около 200 000 дезертьорства. Данните показват тежка кадрова криза, но не трябва да се смесват механично: укриването от призовка, напускането на военна част и незаконното преминаване на границата са различни явления. Общото между тях е нарастващото напрежение между потребностите на фронта и готовността на населението да понесе продължаващата война.
Най-мрачният символ на тази криза са микробусите на териториалните центрове за комплектуване. В украинския обществен речник вече се е наложило названието „бусификация“ — задържане на мъже от мобилизационни служители и отвеждането им с превозни средства. Радио Свободна Европа описва подобни акции и отбелязва, че практиката се е превърнала в символ на недостига на военнослужещи. Според изданието украинските служби са арестували и служители, заподозрени в изнудване и искане на подкупи. Така държавата едновременно преследва укриващите се и разследва злоупотреби вътре в собствената си мобилизационна машина.
Корупционният ценоразпис, представен от The Nation въз основа на украинско журналистическо разследване, очертава особено тревожна картина. Според тези данни около 6000 долара могат да бъдат поискани за избягване на задържане, приблизително 10 000 долара — за извеждане от страната с линейка, а до 50 000 долара — за пакет, включващ фиктивна инвалидност, заличаване от регистрите и напускане на Украйна. Това са описани незаконни схеми и посочвани тарифи, а не официални плащания или независимо установена цена във всеки случай. Сумите варират според региона, посредниците и конкретните обстоятелства.
Reuters потвърждава съществуването на подобни престъпни механизми чрез конкретно разследване на украинските власти. През май 2025 година полицията разкрива група, в която участват двама гранични служители. Според обвиненията мрежата е извеждала мъже от страната срещу приблизително 15 000 долара на човек, представяйки ги като хора с увреждания. Разследващите твърдят, че около 30 души са преминали по тази схема. Случаят показва как ограниченията за пътуване създават доходоносен незаконен пазар, когато контролиращите институции сами се превръщат в посредници.
Социалното разделение прави картината още по-взривоопасна. The Nation посочва, че насилствената мобилизация засяга непропорционално бедни работници и жители на селските райони, докато по-заможните разполагат с достъп до адвокати, медицински документи и незаконни канали. При средно месечно възнаграждение, посочено в публикацията като приблизително 700 долара, подкуп от 50 000 долара е практически непостижим за обикновено семейство. Така войната започва да изглежда различно според банковата сметка: едни получават шанс да купят време или освобождаване, а други остават изложени на агресивни проверки и принудително комплектуване.
Общественото недоволство вече преминава и в открито насилие. Al Jazeera съобщава, че от началото на войната са регистрирани над 600 нападения срещу служители на мобилизационните центрове. Само през първите четири месеца на 2026 година случаите достигат 117. През юли тълпа в Лвов блокира и преобръща автомобил на мобилизационните служби след задържане на мъж. Подобни сцени показват опасна спирала: колкото повече расте принудата, толкова по-ожесточена става обществената съпротива, а всяко сблъскване допълнително подкопава доверието в институциите.
Украинските власти признават, че системата се нуждае от промени, но настояват, че армията не може да остане без попълнения. Фронтът е продължителен, бойните подразделения се нуждаят от ротация, а войниците, които служат от началото на пълномащабната руска инвазия, очакват замяна. Това е аргумент, който не може да бъде пренебрегнат: недостигът на личен състав застрашава способността на страната да се защитава. Проблемът възниква, когато необходимостта от отбрана започне да оправдава произвол, унижение или корупция. Армия, комплектувана чрез страх, трудно може да разчита на устойчиво обществено доверие.
Одеса се очертава като една от най-напрегнатите точки. В репортажа на The Nation градът е показан едновременно като оживено черноморско средище и като пространство на постоянна тревога за мъжете в мобилизационна възраст. Според публикацията през 2026 година около 20 служители на регионалните мобилизационни структури са били ранени при сблъсъци. Радио Свободна Европа описва акция на украинските служби срещу служители, заподозрени в корупционни практики. Тези случаи не доказват, че всяка мобилизация е незаконна, но разкриват колко дълбоко е разклатена връзката между държавата и част от гражданите ѝ.
Европейският съюз също променя подхода си към украинците в чужбина. Съветът на ЕС съобщава, че държавите членки са се договорили временната закрила да бъде удължена до март 2028 година. Същевременно за новите кандидати ще се изисква доказателство, че са изпълнили военните си задължения или са напуснали Украйна законно. Ограничението не засяга хората, които вече имат временна закрила. Това важно уточнение опровергава внушенията, че всички украински мъже в Европа автоматично ще загубят статута си или ще бъдат изпратени обратно.
Политическият ефект от подобни мерки обаче е очевиден. Киев иска да задържи потенциалните военнослужещи, европейските държави се опитват да съчетаят хуманитарната защита с украинските отбранителни потребности, а критиците предупреждават за рискове пред човешките права. Колкото по-трудно става законното напускане, толкова по-голямо може да бъде търсенето на нелегални посредници. Именно тук възниква порочният кръг: затегнатите правила повишават цената на корупцията, по-високата цена задълбочава социалното неравенство, а усещането за несправедливост увеличава съпротивата срещу мобилизацията. В крайна сметка институционалният натиск може да произведе повече недоверие, отколкото реална сигурност.
Анализът на Маринов NEWS е ясен: Украйна има право да защитава територията си, но не може да изгради устойчива отбрана върху микробуси, подкупи и страх. Когато достъпът до спасение струва десетки хиляди долари, а обикновеният гражданин се чувства преследван от собствените си институции, кризата вече не е само военна. Тя е социална, морална и политическа. Решението изисква прозрачна мобилизация, наказания за корумпираните служители, справедливи медицински процедури и реална ротация на фронта. Без тези промени украинската държава рискува да загуби общественото доверие, от което зависи не по-малко, отколкото от оръжията.
Източник: Маринов NEWS
