210 милиарда евро зад ключалка: четири държави натискат ЕС да посегне към замразените руски активи
Европейският съюз отново се приближава към един от най-взривоопасните финансови въпроси от началото на войната – какво да прави със стотиците милиарди евро руски държавни активи, блокирани в Европа. Нидерландия, Полша, Испания и Швеция поискаха Брюксел да възобнови работата по механизъм, чрез който приблизително 210 млрд. евро замразени активи на Руската централна банка да бъдат използвани в полза на Украйна. Инициативата идва заради растящите финансови нужди на Киев и опасенията, че договорената европейска помощ няма да бъде достатъчна. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Европа #ЕС #Русия #Украйна #Москва #Киев #Евро #Санкции #Euroclear #Брюксел #Швеция #Полша #Испания #Нидерландия #МариновNEWS
Небето над Украйна пламна: Русия удари с ракети и стотици дронове, Киев иска още защита от Европа
Reuters съобщава, че външните министри на четирите държави са изпратили писмо до върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас и ирландския външен министър Хелън Макенти, чиято страна председателства Съвета на ЕС. „Украйна се нуждае от повече финансова подкрепа както в краткосрочен, така и в дългосрочен план“, се казва в документа. Четирите правителства настояват темата да бъде обсъдена на неформалната среща на външните министри на ЕС на 1 и 2 септември в Ирландия.
Официално публикуваното от нидерландското правителство писмо потвърждава инициативата и нейния основен мотив. Четирите държави признават, че европейският заем от 90 млрд. евро за Украйна през 2026–2027 г. е важна стъпка, но предупреждават, че той няма да бъде достатъчен. Правителствата искат техническите експерти на Европейската комисия да проучат нови варианти за използване на руските активи, при които рисковете да бъдат споделени между държавите членки. Правната съвместимост и финансовите последствия също трябва да бъдат част от анализа преди евентуално решение.
Euronews потвърждава, че става дума за приблизително 210 млрд. евро руски държавни активи, блокирани в Европейския съюз, като по-голямата част се намира в Белгия. „Сега е моментът отново да се върнем към въпроса как можем да използваме допълнително замразените руски активи в полза на Украйна“, се казва в писмото на четирите държави. Според медията инициативата е поведена от Швеция и умишлено включва страни от Северна, Западна, Южна и Източна Европа, за да покаже по-широка географска подкрепа за възобновяването на дебата.
Европейската комисия от своя страна уточни, че темата никога формално не е била сваляна от дневния ред. На брифинг на 27 август говорителят Балаш Уйвари припомни, че Европейският съвет още през декември е поискал да продължи разглеждането на правните и техническите аспекти на евентуален репарационен заем, базиран върху обездвижените руски активи. Комисията заяви готовност да предостави необходимата помощ при ново обсъждане. Това е важно уточнение: четирите държави не предлагат автоматично изземване на парите, а настояват Брюксел да разработи практически и юридически издържани варианти.
Друга ключова подробност идва от Европейската служба за външна дейност. ЕС вече използва извънредните приходи, генерирани от обездвижените руски активи. В началото на август Съюзът получи нов транш от 1,4 млрд. евро от натрупани печалби, а общият размер на тези извънредни приходи от началото на замразяването е достигнал около 8 млрд. евро. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Русия трябва да плаща за разрушенията, които е причинила. Това обаче не е равнозначно на конфискация на самата руска главница.
Разликата е фундаментална. Едно е Европейският съюз да използва печалбите и лихвените приходи, натрупани вследствие на блокирането на руските средства, а съвсем друго – да постави самата главница от приблизително 210 млрд. евро в основата на финансиране за Украйна. Вторият вариант носи много по-сериозни правни, финансови и политически последствия. Именно затова дебатът продължава вече години. Поддръжниците твърдят, че Русия трябва да понесе финансовата цена на разрушенията, докато противниците предупреждават, че прибързаното решение може да създаде опасен международноправен и финансов прецедент.
В центъра на спора стои Белгия. Причината е Euroclear – базираният в Брюксел международен депозитар, в който се намира огромната част от замразените руски средства в ЕС. Предишният европейски план за т.нар. репарационен заем се провали именно след сериозните белгийски възражения. Правителството в Брюксел поиска рисковете да бъдат поети колективно от всички държави членки, вместо евентуални руски съдебни искове и ответни мерки да се концентрират върху една държава и една финансова институция. Този проблем не е изчезнал и остава основната пречка пред новата инициатива.
Белгийските опасения не са само политически. Ако Русия успее да оспори определен механизъм в съд или предприеме ответни действия срещу европейски активи, финансовите последствия могат да бъдат значителни. Euroclear също предупреждаваше по-рано за рискове за доверието на международните инвеститори. Въпросът е дали държави извън ЕС биха започнали да гледат на резервите си в евро като на по-малко защитени, ако европейските власти създадат механизъм за използване на суверенна държавна собственост. Затова спорът далеч надхвърля отношенията между Москва и Киев и засяга международната роля на европейската финансова система.
Поддръжниците на по-твърдата линия имат противоположен аргумент. Според тях Европа вече плаща огромна част от цената за поддържането на украинската държава, армия и икономика, докато стотици милиарди руски средства остават блокирани в европейската система. Те поставят въпроса защо европейските данъкоплатци трябва постоянно да осигуряват нови средства, ако съществува огромен руски финансов ресурс, който може да бъде използван поне като обезпечение за дългосрочно финансиране. Именно върху тази логика беше построена идеята за репарационен заем, без формално незабавно отнемане на руската собственост.
Натискът се увеличава заради финансовото положение на Украйна. Договореният от ЕС заем от 90 млрд. евро трябва да подпомогне страната през 2026 и 2027 г., като средствата са предназначени както за бюджетни, така и за военни нужди. Войната обаче продължава да изисква огромни разходи, а засилените руски въздушни атаки допълнително увеличават необходимостта от боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана и възстановяване на инфраструктура. Киев вече предупреждава за сериозен недостиг във военния бюджет, което засилва опасенията в Брюксел, че съществуващият финансов пакет може да се окаже недостатъчен по-рано от очакваното.
Въпросът има и ясно политическо измерение. През 2027 г. няколко важни европейски държави трябва да преминат през национални избори, което може да направи приемането на нови големи финансови пакети за Украйна по-трудно. С нарастването на бюджетния натиск европейските правителства все по-често ще трябва да обясняват пред собствените си избиратели защо са необходими допълнителни милиарди. Използването на руски активи изглежда политически привлекателна алтернатива именно защото позволява на европейските лидери да твърдят, че част от финансовата тежест се прехвърля върху Москва, вместо изцяло върху националните бюджети.
За Русия подобно решение би било напълно неприемливо. Москва многократно определя възможната конфискация на държавните ѝ активи като незаконна и предупреждава за ответни мерки. Кремъл разполага с възможности за действия срещу западни компании и собственост, които все още се намират на руска територия. Следователно всяко движение към използване на главницата трябва да бъде оценявано и през перспективата на възможна финансова ескалация. Именно затова европейските институции търсят конструкции, които да използват икономическата стойност на активите, без непременно да преминават към класическа конфискация.
Има и по-голям въпрос – какво ще се случи с тези пари след края на войната. Европейската позиция все по-силно свързва освобождаването на активите с бъдещи руски репарации за Украйна. Ако бъде постигнато мирно споразумение, размерът на разрушенията и механизмът за компенсации вероятно ще бъдат сред най-трудните теми на масата. От тази гледна точка замразените милиарди са не само финансов ресурс, но и бъдещ инструмент за натиск в преговорите. Ако бъдат използвани предварително, Европа трябва да реши как това ще бъде юридически свързано с евентуални репарационни задължения на Русия.
Следващият ключов момент ще бъде срещата на европейските външни министри на 1 и 2 септември в Ирландия. Няма гаранция, че инициативата на Швеция, Нидерландия, Полша и Испания ще доведе до бързо решение. Белгийските възражения остават, а за всяка сериозна финансова конструкция ще бъде необходима широка политическа подкрепа и внимателна юридическа подготовка. Самият факт, че темата отново се връща на високо ниво, обаче показва промяна в настроенията. Колкото повече растат украинските финансови нужди, толкова по-трудно ще бъде за ЕС просто да остави руските милиарди недокоснати.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че Европа се приближава към момент, в който ще трябва да избира между два вида риск. Ако остави главницата недокосната, европейските бюджети вероятно ще трябва да осигуряват още милиарди за Украйна при все по-трудна политическа среда. Ако използва руските активи, ЕС влиза в сложна правна територия и рискува съдебни, финансови и ответни действия от Москва. Затова 210-те милиарда евро вече не са просто замразени пари. Те се превръщат в един от най-мощните финансови и политически козове в цялата война.
Източник: Маринов NEWS
