Тайван се окопава срещу Китай: островите Пънху се готвят да поемат първия удар
В тъмнината преди изгрев танкови екипажи зареждат 105-милиметрови снаряди, ракетни установки заемат позиции, а войници отработват сценарий, който само допреди години изглеждаше като крайна хипотеза. На стратегическия архипелаг Пънху Тайван вече тренира за война с Китай и за възможността тези острови да се окажат сред първите цели при мащабна операция на Пекин. Разположени в Тайванския проток, те могат да се превърнат едновременно в щит пред основния остров и в една от най-ожесточено атакуваните точки на региона. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#Тайван #Китай #Пънху #Пекин #Тайпе #Азия #ТайванскиПроток #КитайскаАрмия #ВоенниУчения #Дронове #Ракети #Геополитика #ИндоТихоокеанскиРегион #Сигурност #МариновNEWS
Исландия пред исторически избор: референдумът за ЕС може да пренареди картата на Северна Европа
Reuters съобщава на 28 август, че Тайпе ускорено укрепва Пънху — архипелаг от около 90 острова и островчета, намиращ се приблизително на 50 километра от югозападното крайбрежие на основния остров Тайван. Хиляди военнослужещи формират местния гарнизон и се подготвят за сценарий, при който Китайската народноосвободителна армия предприема нападение. Според цитирани от агенцията висши тайвански представители по сигурността и военни експерти Пънху вероятно ще попадне още в първата вълна на евентуална китайска операция за завземане на Тайван.
На пръв поглед Пънху е туристическа идилия с плажове, коралови рифове и малки населени места. Военната география обаче превръща архипелага в естествена крепост насред протока. Контролът върху островите би дал възможност за наблюдение и въздействие върху морските и въздушните маршрути към западното крайбрежие на Тайван. Именно затова гарнизонът отработва действия с танкове, артилерия, противовъздушни средства и мобилни ракетни системи, които трябва да оцелеят след първоначален удар и да продължат да атакуват приближаващи китайски сили.
„Ако Пекин реши да атакува, те ще бъдат на фронтовата линия“, описва Reuters положението на военнослужещите в Пънху. Формулировката отразява фундаменталната промяна в тайванското военно планиране: подготовката вече не се концентрира единствено върху класическо десантиране по плажовете на основния остров. Отбраната трябва да издържи комбинация от ракетни удари, дронове, електронна война, прекъсване на комуникациите, морска блокада и опити за овладяване на ключови островни позиции, преди противникът да насочи основната си сила към самия Тайван.
Тайванското Министерство на националната отбрана потвърждава по-широката стратегия за изграждане на многослойна отбрана. Военният министър Уелингтън Ку заявява, че при нарастващата китайска военна заплаха Тайван ще засилва собствените си отбранителни способности, производството на безпилотни системи и средствата за противодействие на дронове. Тайпе развива концепцията за многослойна защита, при която разузнаването, противовъздушната отбрана, ракетните системи и безпилотните средства трябва да действат като единна мрежа, вместо отделните родове войски да реагират изолирано.
Пънху вече беше един от центровете на тазгодишните мащабни учения Han Kuang. По време на маневрите през август тайванските сили симулираха отблъскване на въздушен и морски десант, използвайки танкове M60A3, артилерия и противовъздушни оръжия. Военните описаха отбраната като „многослойна“, предназначена да попречи на противник да установи бързо плацдарм. На островите бяха разгръщани и мобилни пускови установки с противокорабни ракети Hsiung Feng, които при реален конфликт биха представлявали сериозна опасност за десантни и бойни кораби, приближаващи архипелага.
Подготовката обаче не се ограничава до ракети и танкове. По време на Han Kuang Тайван за първи път умишлено забави мобилния интернет в голяма част от централните райони, симулирайки ситуация, при която комуникационната инфраструктура е повредена вследствие на китайска атака или друго мащабно бедствие. Подобен сценарий е критично важен за Пънху, защото островният гарнизон може да бъде принуден да воюва при прекъснати комуникации с командването. Съвременната война показва, че загубата на цифрова свързаност може да бъде почти толкова разрушителна, колкото физическото унищожаване на военни позиции.
Напрежението не съществува само в рамките на ученията. Официални данни на тайванските военновъздушни сили показват, че между сутринта на 26 и сутринта на 27 август около Тайван са били засечени девет кораба на китайските военноморски сили и още седем китайски държавни кораба. Тайванските въоръжени сили съобщават, че са наблюдавали движението им и са използвали самолети за бойно патрулиране, военноморски съдове и брегови ракетни системи. За този конкретен 24-часов период министерството не отчита китайски военни самолети около острова.
Тази постоянна активност постепенно размива границата между учение, демонстрация на сила и реална подготовка за операция. За Тайпе проблемът е, че при евентуална криза Китай може да използва същите типове кораби, самолети и патрули, които вече регулярно се появяват около острова. Това усложнява ранното предупреждение: отбраната трябва да различи поредната операция за натиск от началото на действителна блокада или нападение. Затова мобилността на ракетните установки и способността на подразделенията да действат след внезапен удар се превръщат в основна част от стратегията.
Паралелно Тайван прави огромен залог върху безпилотните технологии. На 27 август парламентът отхвърли първоначалната правителствена схема за специален бюджет от 210 милиарда тайвански долара за приблизително 210 000 военни дрона до 2031 година, но прие собствен вариант за 240 милиарда тайвански долара за шест години. Спорът е за начина на финансиране и контрол, а не за това дали безпилотните системи са необходими. Войните в Украйна и Близкия изток превърнаха евтините масови дронове в един от определящите фактори на съвременното бойно поле.
Слабости обаче остават. Публикувани през август данни от официален одит показаха проблеми в тайванската противодронова защита, включително технически ограничения срещу по-нови честоти и технологии, използвани от китайски безпилотни системи. Това е особено тревожно за изолирани позиции като Пънху. Преди десант противникът би могъл да използва огромно количество разузнавателни и ударни дронове за откриване на ракетни установки, артилерия, радари и командни пунктове. Ако защитниците бъдат принудени постоянно да излъчват и да разкриват позициите си, преимуществото на островната крепост бързо може да бъде намалено.
Китай разглежда Тайван като част от своята територия и не е изключил използването на сила за постигане на обединение. Правителството в Тайпе отхвърля претенциите на Пекин и поддържа позицията, че бъдещето на острова може да бъде решавано единствено от неговото население. Именно този нерешен политически спор стои зад една от най-опасните военни линии на разделение в света. Всяко движение на китайски кораби и самолети около Тайван затова се наблюдава внимателно не само в Тайпе и Пекин, но и във Вашингтон, Токио и други столици.
За Пекин Пънху представлява едновременно военна цел и огромен оперативен проблем. Китайските сили биха могли да се опитат да неутрализират островите от разстояние, да ги блокират или да проведат десантна операция. Всяка от тези възможности носи различни рискове. Оцелели тайвански противокорабни ракети могат да превърнат водите около архипелага в изключително опасна зона за големи десантни кораби. Продължителна съпротива пък би принудила Китай да отдели сили, които иначе могат да бъдат използвани срещу основния остров, и би дала допълнително време за международна реакция.
За жителите на Пънху стратегическата логика има съвсем конкретни последствия. При реален конфликт туристическият архипелаг може за часове да се превърне в изолиран фронт. Затова подготовката обхваща не само военнослужещите, а и способността на местните общности да функционират при прекъснати доставки, комуникации и инфраструктура. В една продължителна блокада горивото, храната, медицинските материали, електричеството и работещите комуникации могат да се окажат също толкова решаващи, колкото броят на ракетите. Тайван постепенно превръща гражданската устойчивост в част от общата си концепция за възпиране.
Залогът надхвърля отношенията между Пекин и Тайпе. Тайванският проток е един от най-важните транспортни коридори в Азия, а Тайван е ключов център на глобалната полупроводникова индустрия. Дори конфликт, който първоначално е ограничен до Пънху и околните води, може да предизвика рязко пренасочване на морски и въздушен трафик, финансов шок и проблеми във веригите за доставки. Ако бъдат въвлечени Съединените щати или техни регионални съюзници, локалната битка може да прерасне в най-тежката военна криза в Индо-Тихоокеанския регион от десетилетия.
Анализът на „Маринов NEWS“: истинското послание от Пънху не е, че войната е неизбежна, а че Тайван вече не може да си позволи да я третира като абстрактен сценарий. Танковете, противокорабните ракети, дроновете и тренировките за прекъснати комуникации показват държава, която се опитва да направи цената на евентуално нападение неприемливо висока. Ако някога започне битка за Тайван, малките острови Пънху могат да се окажат мястото, където още в първите часове ще стане ясно дали тази стратегия работи.
Източник: Маринов NEWS
