Цените на едро отстъпват, но касовата бележка не капитулира: кой прибира разликата
Цените на храните по българските тържища продължават да се понижават, но потребителите още нямат основание да празнуват. Общият индекс отстъпва за поредна седмица, плодовете и част от зеленчуците поевтиняват чувствително, а при брашното, захарта и олиото също се вижда движение надолу. Същевременно тиквичките, картофите, яйцата, фасулът и лещата тръгват нагоре. Големият въпрос остава без удобен отговор: кога спадът на едро ще достигне до магазинната каса? Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#България #Цени #Храни #Тържища #Инфлация #Пазар #Потребители #ДКСБТ #Плодове #Зеленчуци #Магазини #Икономика #Евро #ХранителнаКошница #МариновNEWS
НОИ мести датите: септемврийските пенсии тръгват по-рано, но системните въпроси остават
Българската телеграфна агенция съобщава, че Индексът на тържищните цени се понижава с 0,74% до 2,275 пункта спрямо 2,292 пункта седмица по-рано. „Показателят продължава да се движи надолу и тази седмица“, се посочва в публикацията. Индексът следи хранителните стоки на едро, като базовото му равнище от 1,000 пункта е определено през 2005 година. Спадът показва общата посока на пазара, но не означава, че всеки наблюдаван продукт е поевтинял или че промяната вече е стигнала до дребната търговия.
Данните, представени от Българската телеграфна агенция, следват тенденцията, описана седмица по-рано от Българското национално радио. Тогава индексът беше паднал с още 1,21% — от 2,320 до 2,292 пункта. Последователните понижения очертават реално отстъпление на цените на едро, особено при сезонните плодове и зеленчуци. Те обаче идват след продължителен период на високи стойности, затова умереният седмичен спад не заличава натрупаното поскъпване и не връща автоматично покупателната способност на домакинствата.
Пълната разбивка на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата показва пазар на две скорости. Зелето поевтинява с 11,66% до 0,50 евро за килограм, зелената салата — с 10,56% до 0,61 евро, а морковите — с 10,26% до 0,70 евро. Надолу се движат още лукът, доматите и краставиците. Срещу тях стоят тиквичките с ръст от 17,65%, картофите с 9,63% и зелените чушки с 2,89%. Следователно индексът пада, но натискът върху отделни основни покупки остава напълно осезаем.
При плодовете понижението е по-ясно изразено. Ябълките отстъпват с 13,11% до 1,10 евро за килограм, прасковите — с 3,52% до 1,15 евро, а лимоните — с 1,85% до 2,12 евро. Кайсиите запазват равнището си от 1,20 евро. Сезонното предлагане обичайно сваля цените през лятото, но тази година картината се влияе и от транспортни разходи, суша, качество на реколтата и конкуренция между местна и вносна продукция. Затова днешното поевтиняване може бързо да бъде обърнато при по-слаби доставки.
По-широкият потребителски фон остава противоречив. Националният статистически институт отчете, че през юли храните и безалкохолните напитки са поевтинели с 0,8% спрямо юни, но са останали с 1,2% над равнището от юли предходната година според хармонизирания индекс. Това обяснява защо много домакинства не усещат облекчение. Една месечна стъпка надолу не компенсира предишните увеличения, особено когато разходите за жилище, енергия, услуги и транспорт продължават да изяждат все по-голяма част от семейния бюджет.
Сравнението с Европа допълнително охлажда оптимизма. Евростат отчита годишна инфлация от 2,9% в еврозоната и 3% в Европейския съюз през юли. Българският хармонизиран показател е по-висок, въпреки месечното поевтиняване при храните. Така спадът на тържищата идва в среда на все още сериозен общ ценови натиск. За гражданите няма значение дали доматът е по-евтин на борсата, ако електроенергията, услугите или жилищните разходи увеличават крайната месечна сметка и поглъщат спестеното от сезонните продукти.
При млечните стоки движението също не позволява гръмки заключения. Кравето сирене поскъпва с 0,13% до 6,16 евро за килограм, докато кашкавалът тип „Витоша“ поевтинява с 1,73% до 9,10 евро. Киселото мляко се покачва с 0,83%, а прясното мляко пада с 3,98%. Маслото от 125 грама поевтинява с 4,26% до 1,44 евро. Това са цени на едро, върху които впоследствие се наслагват транспорт, съхранение, заплати, брак, наеми, данъци и търговска надценка.
Още по-разнопосочна е картината при продуктите, които редовно присъстват в семейната кошница. Замразеното пилешко месо поскъпва с 1,1% до 3,68 евро за килограм, а яйцата размер М скачат с 4,17% до 0,20 евро за брой на едро. В същото време оризът поевтинява с 0,95%, брашното тип 500 — с 4,19%, захарта — с 3,41%, а олиото — с 3,08%. Фасулът обаче поскъпва със 7,28%, а лещата — с 3,41%, което удря достъпни и широко използвани храни.
Между тържището и магазина стои цяла верига, в която понижението може да се забави, свие или изчезне. Търговците често работят със стока, договорена по-рано на по-висока цена, поддържат складове и плащат логистика, охлаждане и персонал. Това е икономическата страна на обяснението. Другата е липсата на достатъчна прозрачност: потребителят рядко вижда каква част от крайната цена идва от производителя, посредника, транспорта и магазина. Без ясни сравнения подозрението за задържани надценки неизбежно расте.
Особено показателна е разликата между пресните сезонни продукти и храните с по-дълъг производствен цикъл. Доматите, ябълките или зелето могат да реагират бързо при силно предлагане, докато сиренето, месото и преработените продукти носят натрупани разходи от предишни месеци. Производителите също са притиснати от енергия, фуражи, труд и климатични загуби. Ако цената на едро бъде натискана прекалено ниско, част от малките стопанства могат да напуснат пазара, което по-късно ще намали конкуренцията и ще отвори път към ново поскъпване.
Затова наблюдението не трябва да се ограничава до един общ индекс. Необходими са публични седмични сравнения между производствена, тържищна и крайна магазинна цена за еднакви продукти и качество. Така ще се вижда къде точно се натрупва разликата и дали отстъплението на едро достига до потребителите. Контролът срещу заблуждаващи промоции също остава решаващ: намаление няма, когато предварително завишена цена бъде зачеркната и заменена с обичайната. Пазарът работи нормално само когато информацията е ясна, сравнима и достъпна.
Анализът на „Маринов NEWS“ е ясен: спадът на тържищните цени е положителен сигнал, но още не е победа за българския потребител. Индексът се понижава две поредни седмици, ала множество основни стоки продължават да поскъпват, а общата инфлационна среда остава тежка. Истинският тест ще бъде магазинната каса, не статистическата таблица. Ако търговците прехвърлят увеличенията веднага, а намаленията със закъснение, общественият натиск ще расте. Потребителите имат право да поискат не лозунги за евтини храни, а проследима и честна крайна цена.
Източник: Маринов NEWS
